ФК Шипченски сокол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шипченски сокол)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

Групов портрет на спортистите и членовете на клуба, 1930-те години.

Шипченски сокол е футболен клуб от град Варна. Създаден е на 30 януари 1924 година, след обединението на „Български сокол“ и „Шипка“. В историята си веднъж печели Първенството на България по футбол, следователно и Царската купа. Клубните цветове са син и бял. Отборът е предшественик на Спартак (Варна).

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години /1916 – 1918/[редактиране | редактиране на кода]

През 1916 г. група младежи от северозападните покрайнини на Варна се увличат по футболната игра.[1] Те ритат на поляна, далеч по-малка по размери от футболно игрище, а вратите са обозначени с по-едри камъни. Година по-късно у тях назрява идеята да основат футболен клуб. По това време вестниците наричат българските войници на фронта „витязи“ и момчетата решават да нарекат клуба Витяз. Поради липса на средства обаче не успяват да го регистрират. Въпреки това членовете на Витяз постоянно се увеличават и през 1918 г. вече има реални предпоставки клубът официално да започне своя живот.

Български сокол /1918 – 1924/[редактиране | редактиране на кода]

Учредителното събрание се провежда на 28 август 1918 г. Предлага се името Витяз, но мнозина от присъстващите не го одобряват. В това време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се приближава към групата и вдига в ръка перо от сокол, което е намерил на път към събранието. Предлага клубът да бъде наречен Сокол и всички се съгласяват. За председател на дружеството е избран Нягол Колев, който по това време е 16-годишен. Няколко дни по-късно Окръжното управление в града отказва клубът да бъде регистриран с това име, тъй като вече съществува ловно дружество, което се нарича Сокол. След ново събрание е решено клубът да носи името Български сокол. Сформира се първия отбор, чийто капитан става Ради Марков. В състава личат имената на Михаил Тунчев и Георги Станев, които впоследствие стигат до националния отбор като състезатели на Тича. Български сокол бързо се разраства и към 1921 г. членовете на дружеството са над 200. През 1922 г. клубът става за първи път първенец на Варна, макар и неофициално, след две победи с 4:2 и 2:0 над най-силния клуб по това време Тича. През 1923 г. Български сокол е приет за член на Северобългарската спортна лига, а през 1924 г. приема името Шипченски сокол, след обединение със спортен клуб Шипка.

Шипченски сокол /1924 – 1945/[редактиране | редактиране на кода]

Вратарят Здравко Янакиев с двете си дъщери и Царската купа
Съставът на Шипченски сокол във финала на ДП срещу Славия през 1932 г.

Обединението на Български сокол и Шипка става на общо събрание, проведено на 30 януари 1924 г.[2] За първи председател на Шипченски сокол е избран холандецът Дирк Бронз, който месеци по-късно е заменен от Никола Мишев. През 1927 г. е учредена градска купа, наречена „Варна“. Неин първи носител става Шипченски сокол, който на финала побеждава с 1:0 Левски (Варна). Това е първи трофей в историята на клуба. През сезон 1928/29 „соколите” печелят шампионата на Варненска окръжна спортна област и придобиват правото да участват в държавното първенство, където остават с бронзовите медали след загуба на полуфинала от Ботев (Пловдив). През 1931 г. Шипченски сокол става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния АС-23. Седемнадесет минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. „Соколите“ отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за АС-23, но купата не се връчва. Така варненци остават на второ място. Година по-късно Шипченски сокол печели първата и единствена досега в историята си шампионска титла на България. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават Славия (София) с 2:1 след продължения. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на Шипченски сокол, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков /капитан/, Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев, Иван Найденов и Руси Булашев. През 1933 г. отборът отново става вицешампион, след като на финала в София отстъпва на столичния Левски с 1:3. Въпреки загубата, Шипченски сокол става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала на държавното първенството.

След 1935 г. клубът изпада в тежка финансова криза, която постепенно се задълбочава. Повечето изявени състезатели напускат в други отбори, а някой прекратяват активната си кариера. Често Шипченски сокол не може да събере по 11 играчи за мачовете си, а понякога дори губи служебно. Логично отборът не намира място в новосъздадената през 1937 г. национална дивизия. През зимната пауза на сезон 1941/42 в клубът не се извършва никаква дейност и той на практика несъществува. Тогава секретарят Димитър Топалов се наема да организира всичко сам. Намира средства от дарения, с които картотекира футболисти, повечето млади и неопитни. Впоследствие Топалов е подпомогнат от футболиста на тима Кирил Павлов-Кинко и запаленият соколец Янко Михайлов. Тримата, заедно с помощта на още дузина съмишленици успяват да възродят Шипченски сокол. В отбора са избрани младите Добромир Ташков и Тома Захариев, които по-късно ще се превърнат в едни от най-изявените футболисти на България в средата на ХХ век. През сезон 1943/44 Шипченски сокол печели първенството на Варненска област и се класира за държавния шампионат, който обаче след два кръга е прекратен поради настъпилите политически събития на 9 септември 1944 г.

Клубни успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първенство на България по футбол:

  • Шампион (1): 1932
  • Вицешампион (2): 1931, 1933
  • Бронзов медалист (1): 1929

Царска купа:

  • Носител (1): 1932 (в качеството си на държавен първенец).

Областен първенец:

  • Шампион (5): 1929, 1931, 1932, 1933, 1944

Купа „Варна“:

  • Носител (2): 1927, 1929

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

http://www.bfunion.bg/

http://bgclubs.eu/teams/Shipchenskisokol(Varna)