ФК Тича

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тича (отбор))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тича.

Лого на СК Тича

СК Тѝча е футболен клуб от град Варна, съществувал под това име в периода 1913 – 1945.[1] В годините на самостоятелното си съществуване клубът е един от грандовете в българския футбол. Тича остава в историята като първият роден футболен тим спечелил международен трофей. През 1925 г. "тичанци" завоюват Купата на Букурещ. През 1938 г. отборът става шампион на България, а 7 години по-късно е обединен с другия местен тим Владислав в единен клуб под името „Тича-Владислав'45“.

История[редактиране | редактиране на кода]

СК Тича е основан на 3 март 1913 г.[2] Учредители са учениците от Варненската мъжка гимназия Георги Желев, Борис Максимов, Стефан Столаров и класният им наставник Йордан Тодоров, с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил. Впоследствие по идея на учителя Карел Шкорпил дружеството е преименувано на "Тича" на 18 май 1913 г. На 24 май 1914 г. клубът се обединява със "Спортист" (основан през 1909 г.) и приема името "Река Тича". То се запазва до 21 януари 1919 г., когато названието отново остава само "Тича".[3]

В края на 1915 г. Тича участва в първия международен футболен мач, провел се в България. Съперник на "тичанци" е 21-ви Померански полк - команда, съставена от германски офицери, подофицери и войници. Срещата завършва при 4:4, а съставът на варненци е: Марин Джумалиев, Ставри Флорев, Манол Фишфишев, Добри Добрев, Стефан Тончев, Тодор Лефтеров, Никола Ницов, Давид Леви, Иван Мирски, Боян Бянов и Гочо Недков. В тези години футболистът на Тича Никола Ницов пръв превежда футболния правилник от английски на български. Ницов е завършил висше икономическо образование във Варна и владее 10 чужди езика.

През 1925 г. Тича е поканен на традиционния и много силен великденски турнир за Купата на Букурещ. Надпреварата се провежда между 19-ти и 21-ви април. На полуфинала "тичанци" елиминират с 4:3 домакините от Трикольор (Букурещ) с голове на Никола Люцканов, Андрей Иванов, Щерю Савов и Йордан Заяков. На финала варненци са още по-убедителни - 3:0 срещу Спортул и влизат в историята като първия български футболен клуб спечелил международен трофей. Във финалната среща се разписват Йордан Заяков и Иван Найденов-Найденката, а играч на Спортул си вкарва автогол.

През 30-те години Тича сформира изключително силен състав. В тима са интегрирани Гарабед Гарабедов, Вили Петков, Панайот Розов-Ноната, Атанас Аврамов-Кафето, Георги Радев-Калфата, Владимир Пинзов, Стефан Калъчев, Оник Харипян и Иван Сарайдаров, един от най-класните вратари в страната до Втората световна война. "Тичанци" стават вицешампиони на България в две последователни години (1935 и 1936), преди големия триумф през 1938 г. На финала на шампионата през 1935 г. варненци губят с 0:4 от Спортклуб (София), след като още във 2-ата минута на срещата вратарят Сарайдаров се контузва. Тогава по правилник смените не са разрешени и на вратата застава дребничкият халф Добри Байчев, а "тичанци" доиграват двубоя с 10 души. Година по-късно Тича отново е на финал на шампионата, но пак губи. Този път с 0:2 от Славия (София). През 1938 г. първенството вече се провежда в дивизия от 10 отбора, които играят по два пъти на разменено гостуване. Тича се представя най-силно и най-постоянно през годината и завършва на първо място, на три точки пред Владислав (Варна), печелейки първата и единствена титла в своята история.

  • Шампионите през 1938 г.
    • Вратар: Иван Сарайдаров, Иван Калдеринов
    • Защитници: Гарабед Гарабедов, Иван Неофитов, Никола Ризов, Георги Сотиров, Оник Харипян
    • Халфове: Добри Байчев, Стефан Калъчев, Атанас Ковачев, Мильо Парушев, Георги Радев, Илия Собаджиев, Димитър Стракиев, Вили Петков-капитан
    • Нападатели: Янко Абаджиев, Пейчо Кожухаров, Гочо Гочев, Димитър Добрев, Илия Дончев, Борис Кирилов, Владимир Пинзов, Панайот Розов, Никола Халачев

По време на своето съществуване Тича се издържа главно от членски внос, като таксата по онова време е била 1 лев. "Организационно Тича бе неповторим, нямаше друг такъв клуб в България. Имахме хиляди организирани членове, които сами идваха и ни подпомагаха. Беше небивал ентусиазъм", свидетелства в книгата "Футболна Варна" Стефан Попов, секретар на клуба от 1933 г. до 1945 г.

След промените в България настъпили на 9 септември 1944 г., футболът в България променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. През 1945 г. новата власт в България обединява Тича с Владислав под името „Тича-Владислав'45“ и на практика създава настоящия футболен клуб „Черно море“.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

* Заб.: Представеният списък с футболисти е примерен, без да има претенцията да е изчерпателен. В него са включени играчи, впечатлили по един или друг начин, носейки фланелката на Тича. Подредени са по азбучен ред, според десетилетието, в което са направили дебют за отбора.

Председатели на Управителния съвет на Спортен клуб Тича[редактиране | редактиране на кода]

Екипите[редактиране | редактиране на кода]

Екип 1913-1919

Първоначалният екип на СК Тича е черни гащета, бели ризи и вратовръзки. От 1919 г. гащетата и чорапите са черни, а фланелките лилаво-бежови, като цветовете са разположени диагонално. Първия си червен екип "тичанци" получават след 1920 г. Той им е подарък от капитан на английски кораб, с чийто екипаж Тича провежда приятелска среща. Оттогава до края на своето самостоятелно съществуване, клубните цветове на Тича са червено и бяло.

По време на шампионската си 1938 г., Тича играе с червени гащета и бяло-червени фланелки на хоризонтално райе. Екипът е закупен преди началото на сезона от текстилна фабрика в Габрово за 100 долара. Парите са осигурени от тичалията Никола Тодоров, който по това време живее и работи в Сан Франциско.

Химн на Тича[редактиране | редактиране на кода]

Хайде, тичанци, ние да вървим,
към нашето мило игрище.
Там ни чака нашта мила топка,
там ни чака нашта мила топка.

Лаври и победи да берем,
бъдещето ние да ковем.
Знамето на "Тича" нек се вее,
Варна нек да се гордее.

Да издигнем ние на висота
туй красиво име на спорта.
В здраво тяло, здрав дух да калиме,
на България да го подариме.

* Заб.: Химнът на СК Тича е публикуван в книгата "История на Спортен клуб Тича". Автор на текста е Димитър Ницов, а на музиката Георги Шагунов.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За годините до 1945 г. СК"Тича" се утвърждава като еталон в организационен и финансов аспект. Ненапразно сред спортната общественост на България дори и опонентите на варненци признават, че в организационно отношение тичанци нямат нямат аналог в страната.В продължения на десетилетия деятелите им са сред тези, които ратуват и на дело за създаването на спортните федерации(съюзи) в България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „История на Спортен клуб Тича“, 2010 г., автор Валентин Свраков
  2. Туристически портал tbox7.com >> Статии >> География >> Хижа на брега
  3. „Футболна Варна“, 2007 г., автори Ст. Янев, Д. Димитров, Ив. Карабаджаков

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]