Никола Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Цанев
Лична информация
Роден Никола Димитров Цанев
11 декември 1939 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 7 октомври 2004 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Нападател
Юношески отбори
България Червено знаме (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1958 – 1959
1959 – 1970
България Левски (София)
България ЦСКА (София)
5
238
(1)
(118)
Национален отбор
1960 – 1967България България8(3)
Треньор
1979 – 1981
1981
България Беласица
България Ботев (Вр)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Никола Цанев (11 декември 1939 г. – 7 октомври 2004 г.) е български футболист, нападател. Дългогодишен играч на ЦСКА (София). Една от звездите в българското първенство през 60-те години на ХХ век.

За ЦСКА има 238 мача в „А“ група, в които бележи 118 гола. Шесткратен шампион на България и трикратен носител на националната купа. Голмайстор на „А“ група през сезон 1963/64 с 26 попадения. Футболист с рязък удар, добра техника, бързина, пробивна сила и добър изпълнител на преки свободни удари и дузпи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Цанев е юноша на Червено знаме (София).[1] През 1958 г. преминава в Левски (София), където обаче играе само няколко месеца. Записва 5 мача с 1 гол в „А“ група, както и 2 мача в турнира за националната купа.

В началото на 1959 г. Цанев преминава в ЦСКА (София), ставайки първият футболист, играл и в двата гранда на българския футбол.[2] При „армейците“ се налага в основния състав и е един от водещите играчи на отбора през следващото десетилетие. В шест сезона е капитан на ЦСКА. Става шест пъти шампион през 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62, 1965/66 и 1968/69, както и три пъти носител на купата през 1960/61, 1964/65 и 1968/69. В турнира за купата е голмайстор на „армейците“ за всички времена с 26 попадения.

На 8 септември 1965 г. Цанев бележи гол във финала за купата срещу Левски (София), който е смятан за един от най-великите в историята на българския футбол. При резултат 1:0 за ЦСКА той преодолява с финтове няколко защитници на съперника, след което се връща назад, за втори път преодолява отбраната и тогава изпраща топката във вратата.[3] В крайна сметка ЦСКА печели трофея след победа с 3:2.

С „армейците“ Цанев е полуфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони през сезон 1966/67. Автор на незабравим гол във вратата на Интер в полуфинала на стадион Сан Сиро, който завършва при 1:1. В този турнир има 21 мача и 7 гола, а за КНК има 3 мача и 1 гол. Разписвал се е и срещу Ювентус, Партизан (Белград), ФК Лимерик, Олимпиакос, Гурник (Забже) и Малмьо.

Въпреки безспорните си качества и принос за ЦСКА, Цанев не успява да се наложи в националния отбор заради невероятната конкуренция по онова време. Включен е като дебютант в състава на България за Летните олимпийски игри в Рим'60. Изиграва първия си мач за националния тим именно на игрите, при победа с 3:0 срещу Турция на 26 август 1960 г. Записва общо 8 участия с 3 гола за България. Бележи първия си гол при победа с 2:1 в контрола срещу Чехословакия на 30 април 1963 г. Освен това се разписва два пъти при успех с 4:2 над Норвегия в европейска квалификация, играна на 13 ноември 1966 г.

Успоредно с футбола е състезател и по хокей на лед. Прекратява кариерата си през 1970 г. на 30-годишна възраст.

След това е треньор на Осъм (Ловеч), Шумен, Беласица и юношеската школа на ЦСКА.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

ЦСКА (София)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Голмайстор на „А“ група: 1963/64 (26 гола)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]