Никола Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Цанев Football.svg
Лична информация
Роден Никола Димитров Цанев
11 декември 1939 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 6 октомври 2004 г. (64 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Нападател
Юношески отбори
България Червено знаме (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1958 – 1959
1959 – 1970
Общо:
България Левски (София)
България ЦСКА (София)
5
238
243
(1)
(118)
(119)
Национален отбор
1960 – 1967България България8(3)
Треньор
1979 – 1981
1981
България Беласица
България Ботев (Вр)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Никола Цанев (11 декември 1939 г. – 7 октомври 2004 г.) е български футболист, нападател. Дългогодишен играч на ЦСКА (София). Една от звездите в българското първенство през 60-те години на ХХ век.

За ЦСКА има 238 мача в „А“ група, в които бележи 118 гола. Шесткратен шампион на България и трикратен носител на националната купа. Голмайстор на „А“ група през сезон 1963/64 с 26 попадения. Футболист с рязък удар, добра техника, бързина, пробивна сила и добър изпълнител на преки свободни удари и дузпи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Цанев е юноша на Червено знаме (София).[1] През 1958 г. преминава в Левски (София), където обаче играе само няколко месеца. Записва 5 мача с 1 гол в „А“ група, както и 2 мача в турнира за националната купа.

В началото на 1959 г. Цанев преминава в ЦСКА (София), ставайки първият футболист, играл и в двата гранда на българския футбол.[2] При „армейците“ се налага в основния състав и е един от водещите играчи на отбора през следващото десетилетие. В шест сезона е капитан на ЦСКА. Става шест пъти шампион през 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62, 1965/66 и 1968/69, както и три пъти носител на купата през 1960/61, 1964/65 и 1968/69. В турнира за купата е голмайстор на „армейците“ за всички времена с 26 попадения.

На 8 септември 1965 г. Цанев бележи гол във финала за купата срещу Левски (София), който е смятан за един от най-великите в историята на българския футбол. При резултат 1:0 за ЦСКА той преодолява с финтове няколко защитници на съперника, след което се връща назад, за втори път преодолява отбраната и тогава изпраща топката във вратата.[3] В крайна сметка ЦСКА печели трофея след победа с 3:2.

С „армейците“ Цанев е полуфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони през сезон 1966/67. Автор на незабравим гол във вратата на Интер в полуфинала на стадион Сан Сиро, който завършва при 1:1. В този турнир има 21 мача и 7 гола, а за КНК има 3 мача и 1 гол. Разписвал се е и срещу Ювентус, Партизан (Белград), ФК Лимерик, Олимпиакос, Гурник (Забже) и Малмьо.

Въпреки безспорните си качества и принос за ЦСКА, Цанев не успява да се наложи в националния отбор заради невероятната конкуренция по онова време. Включен е като дебютант в състава на България за Летните олимпийски игри в Рим'60. Изиграва първия си мач за националния тим именно на игрите, при победа с 3:0 срещу Турция на 26 август 1960 г. Записва общо 8 участия с 3 гола за България. Бележи първия си гол при победа с 2:1 в контрола срещу Чехословакия на 30 април 1963 г. Освен това се разписва два пъти при успех с 4:2 над Норвегия в европейска квалификация, играна на 13 ноември 1966 г.

Успоредно с футбола е състезател и по хокей на лед. Прекратява кариерата си през 1970 г. на 30-годишна възраст.

След това е треньор на Осъм (Ловеч), Шумен, Беласица и юношеската школа на ЦСКА.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

ЦСКА (София)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Голмайстор на „А“ група: 1963/64 (26 гола)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]