Ивайло Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивайло Йорданов
Ivaylo Yordanov 2016.jpg
Лична информация
Роден
Ивайло Стоименов Йорданов
22 април 1968 г. (53 г.)
Ръст 180 см
Пост Нападател / халф
Награди Football.svg
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1982 – 1989
1989 – 1991
1991 – 2001
Общо:
България Рилски спортист
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (ГО)
Flag of Portugal.svg Спортинг
199
51
184
434
(23)
(23)
(56)
(102)
Национален отбор
1991 – 2000Flag of Bulgaria.svg България50[1](3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Ивайло Стоименов Йорданов е български футболист, национал.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 април 1968 г. в Самоков. Висок е 180 см. Спортува от юношеските си години.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играл е като десен полузащитник и нападател за Рилски спортист, Локомотив (Горна Оряховица) и Спортинг Лисабон (Португалия). Голмайстор на „А“ група през 1991 г. с 21 гола. Шампион на Португалия през 2000 г. със Спортинг Лисабон, носител на Купата на Португалия през 1995 г.

Той отбелязва двата гола за победата срещу Маритимо с 2:0) и на Суперкупата на Португалия през 1995 и 2000, финалист за купата през 1994, 1996 и 2000, вицешампион през 1995 и 1997 и бронзов медалист през 1991, 1993, 1994, 1996 и 2001 г. Има общо (за първенство, купа и в евротурнири) 312 мача и 63 гола за Спортинг. През 1995 г. претъпява тежка пътна катастрофа.[2]

За националния отбор на България дебютира на 28 май 1991 г. срещу Бразилия (0:3 в Уберландия), има 50 мача и 3 гола [1]. Последният му мач е на 16 август 2000 г. срещу Белгия (1:3 в София). Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 5 мача), на СП-1998 във Франция (в 2 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена.

През 1997 г. 29-годишният Йорданов разбира, че има множествена склероза.[3] Според него за пръв път започва да усеща симптомите на футболното игрище.

През 1998 г. като играч на Спортинг става футболист на годината на България. Помощник-треньор в Спортинг от 2001 г. За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през 1995 г. Бил е за известно време помощник-треньор на Христо Стоичков в националния отбор на България. На 23.09.2007 г. в Горна Оряховица се състои бенефисът му.

На 4 март 2017 г. е назначен за спортен директор на Локомотив (Горна Оряховица).

Женен е, и има две деца. Относно борбата си с множествената склероза, Йорданов заявява: „Но всъщност ние не сме болни, ние сме нормални хора. Носим го със себе си, то е хронично, но можем да правим абсолютно всичко. Ще си умрем с него, но не и от него.“[4]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Спортинг (Лисабон)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]