Даниел Боримиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даниел Боримиров
Daniel Borimirov.jpg
Лична информация
Роден Даниел Боримиров Борисов
15 януари 1970 г. (49 г.)
Видин, България България
Ръст 187 см
Пост Полузащитник
Юношески отбори
1980–1987България Бдин (Видин)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1987–1990
1990–1995
1995–2004
2004–2008
Общо:
България Бдин (Видин)
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
Flag of Germany.svg Мюнхен 1860
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
91
123
213
98
525
(18)
(40)
(31)
(29)
(118)
Национален отбор
1993–2005Flag of Bulgaria.svg България66(5)
Треньор
2017Flag of Bulgaria.svg Левски (ДЮШ)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Даниел Боримиров Борисов (роден на 15 януари 1970 г. във Видин) е бивш български футболист, национал. Поливалентен състезател, играл като нападател, офанзивен и дефанзивен полузащитник.

Състезателната му кариера продължава 21 сезона, в които играе за 3 клуба: Бдин (Видин), Левски (София) и германският Мюнхен 1860. В двата си периода в Левски става общо 5 пъти шампион на България. Също така печели 5 пъти турнира за Купата на България и два пъти Суперкупата на България. Капитан на състава на Левски, който през сезон 2005/06 достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА, а през сезон 2006/07 влиза в групите на Шампионската лига за първи път в историята.

Боримиров е единственият български футболист, който е участвал на финалите на две световни и две европейски първенства. Част от "златното поколение" на България, което се класира на 4-о място в САЩ'1994. Участва също и на Мондиал'98 във Франция, както и на Евро'1996 и Евро'2004. За националния отбор записва общо 66 мача с 5 гола.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Видин, Боримиров израства в школата на местния клуб Бдин. През 1987 г., на 17-годишна възраст, дебютира за първия състав, който тогава участва в „Б“ група. В тези ранни години е използван предимно като нападател. За 3 сезона записва 91 мача с 18 гола във второто ниво на българския футбол.

През лятото на 1990 г. Боримиров е привлечен в Левски (София). Дебютира в „А“ група на 20 август 1990 г., когато заменя в 46-ата минута Велко Йотов в мач с Берое (1:1).[1] Бележи първия си гол на 26 август 1990 г. при победа с 2:0 срещу Миньор (Перник). В Левски е използван основно като офанзивен полузащитник. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С отбора печели титлата през 1992/93, 1993/94 и 1994/95, както и Купата на България през 1990/91, 1991/92 и 1993/94. На 23 септември 1994 г. бележи два гола за знаменитата победа на Левски със 7:1 срещу ЦСКА във вечното дерби.[2] Записва общо 123 мача с 40 гола в „А“ група, 28 мача с 10 гола в Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.

През лятото на 1995 г. Боримиров преминава в немския Мюнхен 1860, а впоследствие се превръща в легенда на клуба. Дебютира в Първа Бундеслига на 12 август 1995 г., когато бележи и двата гола за своя отбор при загуба с 2:4 като гост от Санкт Паули. Прекарва в клуба общо 8 сезона и половина, в които записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в Купата на Германия и 14 мача с 1 гол в евротурнирите. С отбора завършва на 4-о място в първенството през сезон 1999/2000, което дава право на Мюнхен 1860 да участва в квалификациите на Шампионската лига.

В началото на 2004 г., на 34-годишна възраст, Боримиров се завръща в Левски. През втория си период в клуба е използван основно като дефанзивен халф заедно с Ричард Еромоигбе. Макар и в напреднала футболна възраст, полузащитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. През 2005 г. печели наградата „Футболист на футболистите“. Става шампион на България през 2005/06 и 2006/07, както и носител на купата през 2004/05 и 2006/07. Помага на отбора да достигне 1/4-финал за Купата на УЕФА през 2005/06 и да влезе в груповата фаза на Шампионската лига през 2006/07. Приключва кариерата си след края на сезон 2007/08. Изиграва последният си мач на 17 май 2008 г. срещу Славия (София) (2:1). През втория си период в Левски записва общо 98 мача с 29 гола в „А“ група, 10 мача с 2 гола в Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

За Националния отбор дебютира на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай, играе от 1993 до 2005 г., общо 69 мача и 5 гола. Участник е на 2 Световни първенства (1994 - 4 мача/1 гол, 1998 - 3/0) и 2 Европейски (1996 - 3/0 и 2004 – 1/0), като през 1994 "трикольорите" печелят бронзов медал. Последния си мач за България изиграва през 2005.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Футболист на футболистите – 2005

По сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1987/88 Бдин „Б“ ПФГ 33 7
1988/89 Бдин „Б“ ПФГ 21 0
1989/90 Бдин „Б“ ПФГ 37 11
1990/91 Левски „А“ ПФГ 28 3
1991/92 Левски „А“ ПФГ 14 0
1992/93 Левски „А“ ПФГ 29 5
1993/94 Левски „А“ ПФГ 23 15
1994/95 Левски „А“ ПФГ 29 17
1995/96 Мюнхен 1860 Бундеслига 25 6
1996/97 Мюнхен 1860 Бундеслига 31 9
1997/98 Мюнхен 1860 Бундеслига 32 3
1998/99 Мюнхен 1860 Бундеслига 23 2
1999/00 Мюнхен 1860 Бундеслига 20 2
2000/01 Мюнхен 1860 Бундеслига 24 3
2001/02 Мюнхен 1860 Бундеслига 26 4
2002/03 Мюнхен 1860 Бундеслига 26 2
2003-есен Мюнхен 1860 Бундеслига 6 0
2004-пролет Левски „А“ ПФГ 11 3
2004/05 Левски „А“ ПФГ 23 10
2005/06 Левски „А“ ПФГ 22 9
2006/07 Левски „А“ ПФГ 20 4
2007/08 Левски „А“ ПФГ 22 3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]