Даниел Боримиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даниел Боримиров
Лична информация
ПрякорДани
Роден
Даниел Боримиров Борисов
15 януари 1970 г. (54 г.)
Ръст187 см
ПостПолузащитник
Юношески отбори
1980 – 1987България Бдин (Видин)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1987 – 1990
1990 – 1995
1995 – 2004
2004 – 2008
Общо:
България Бдин (Видин)
Левски (София)
Мюнхен 1860
Левски (София)
91
123
213
98
525
(18)
(40)
(31)
(29)
(118)
Национален отбор
1993 – 2005 България69(5)
Треньор
2017 Левски (ДЮШ)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Даниел Боримиров Борисов (роден на 15 януари 1970 г. във Видин) е български футболист, национал. Поливалентен състезател, играе като нападател, офанзивен и дефанзивен полузащитник.

Състезателната му кариера продължава 21 сезона, в които играе за 3 клуба: Бдин (Видин), Левски (София) и германският Мюнхен 1860. В двата си периода в Левски става общо 5 пъти шампион на България. Също така печели 5 пъти турнира за Купата на България и два пъти Суперкупата на България. Капитан на състава на Левски, който през сезон 2005/06 достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА, а през сезон 2006/07 влиза в групите на Шампионската лига за първи път в историята.

Боримиров е единственият български футболист, който е участвал на финалите на две световни и две европейски първенства. Част от „златното поколение“ на България, което се класира на 4-то място в САЩ'1994. Участва също и на Мондиал'98 във Франция, както и на Евро'1996 и Евро'2004. За националния отбор записва общо 66 мача с 5 гола.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Видин, Боримиров израства в школата на местния клуб Бдин. През 1987 г., на 17-годишна възраст, дебютира за първия състав, който тогава участва в „Б“ група. В тези ранни години е използван предимно като нападател. За 3 сезона записва 91 мача с 18 гола във второто ниво на българския футбол.

През лятото на 1990 г. Боримиров е привлечен в Левски (София). Дебютира в „А“ група на 20 август 1990 г., когато заменя в 46-ата минута Велко Йотов в мач с Берое (1:1).[1] Бележи първия си гол на 26 август 1990 г. при победа с 2:0 срещу Миньор (Перник). В Левски е използван основно като офанзивен полузащитник. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С отбора печели титлата през 1992/93, 1993/94 и 1994/95, както и Купата на България през 1990/91, 1991/92 и 1993/94. На 23 септември 1994 г. бележи два гола за знаменитата победа на Левски със 7:1 срещу ЦСКА във вечното дерби.[2] Записва общо 123 мача с 40 гола в „А“ група, 28 мача с 10 гола в Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.

През лятото на 1995 г. Боримиров преминава в немския Мюнхен 1860, а впоследствие се превръща в легенда на клуба. Дебютира в Първа Бундеслига на 12 август 1995 г., когато бележи и двата гола за своя отбор при загуба с 2:4 като гост от Санкт Паули. Прекарва в клуба общо 8 сезона и половина, в които записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в Купата на Германия и 14 мача с 1 гол в евротурнирите. С отбора завършва на 4-то място в първенството през сезон 1999/2000, което дава право на Мюнхен 1860 да участва в квалификациите на Шампионската лига.

В началото на 2004 г., на 34-годишна възраст, Боримиров се завръща в Левски. През втория си период в клуба е използван основно като дефанзивен халф заедно с Ричард Еромоигбе. Макар и в напреднала футболна възраст, полузащитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. През 2005 г. печели наградата „Футболист на футболистите“. Става шампион на България през 2005/06 и 2006/07, както и носител на купата през 2004/05 и 2006/07. Помага на отбора да достигне 1/4-финал за Купата на УЕФА през 2005/06 и да влезе в груповата фаза на Шампионската лига през 2006/07. Приключва кариерата си след края на сезон 2007/08. Изиграва последният си мач на 17 май 2008 г. срещу Славия (София) (2:1). През втория си период в Левски записва общо 98 мача с 29 гола в „А“ група, 10 мача с 2 гола в Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

За Националния отбор дебютира на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай, играе от 1993 до 2005 г., общо 69 мача и 5 гола. Участник е на 2 Световни първенства (1994 – 4 мача/1 гол, 1998 – 3/0) и 2 Европейски (1996 – 3/0 и 2004 – 1/0), като през 1994 „трикольорите“ печелят бронзов медал. Последния си мач за България изиграва през 2005.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Футболист на футболистите – 2005

По сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1987/88 Бдин „Б“ ПФГ 33 7
1988/89 Бдин „Б“ ПФГ 21 0
1989/90 Бдин „Б“ ПФГ 37 11
1990/91 Левски „А“ ПФГ 28 3
1991/92 Левски „А“ ПФГ 14 0
1992/93 Левски „А“ ПФГ 29 5
1993/94 Левски „А“ ПФГ 23 15
1994/95 Левски „А“ ПФГ 29 17
1995/96 Мюнхен 1860 Бундеслига 25 6
1996/97 Мюнхен 1860 Бундеслига 31 9
1997/98 Мюнхен 1860 Бундеслига 32 3
1998/99 Мюнхен 1860 Бундеслига 23 2
1999/00 Мюнхен 1860 Бундеслига 20 2
2000/01 Мюнхен 1860 Бундеслига 24 3
2001/02 Мюнхен 1860 Бундеслига 26 4
2002/03 Мюнхен 1860 Бундеслига 26 2
2003-есен Мюнхен 1860 Бундеслига 6 0
2004-пролет Левски „А“ ПФГ 11 3
2004/05 Левски „А“ ПФГ 23 10
2005/06 Левски „А“ ПФГ 22 9
2006/07 Левски „А“ ПФГ 20 4
2007/08 Левски „А“ ПФГ 22 3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]