Златомир Загорчич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сърбия България Златомир Загорчич
Zlatomir Zagorčić.JPG
Лична информация
Прякор Заги
Роден Златомир Загорчић
15 юни 1971 г. (45 г.)
Нови Сад, Социалистическа федеративна република Югославия Югославия
Второ гражданство България България
Ръст 182 см
Пост защитник
Настоящ отбор
Отбор България Славия (треньор)
Юношески отбори
Социалистическа федеративна република Югославия ФК Нови Сад
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1996–1997
1997–2000
2000
2000–2002
2002–2004
2004–2005
Общо:
Социалистическа федеративна република Югославия ФК Нови Сад
България Литекс
Турция Аданаспор *
Flag of Switzerland.svg Лугано
България Литекс
Сърбия и Черна гора ФК Нови Сад
128
54
3
65
46
6
302
(5)
(1)
(0)
(0)
(2)
(0)
(8)
Национален отбор
1998–2004 България България 23 (0)
Треньор
2005–2006
2006–2007
2008–2012
2012
2013–2014
2015
2017–
Сърбия и Черна гора ФК Нови Сад (помощник)
България Литекс (помощник)
Сърбия Войводина (юноши)
Сърбия Войводина
България Литекс
Сърбия Войводина
България Славия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Златомир Загорчич (на сръбски: Златомир Загорчић, на сърбохърватски Zlatomir Zagorčić) е бивш футболист на Литекс Ловеч и Националния отбор по футбол на България и настоящ треньор по футбол. Роден през 1971 г. в Нови Сад бивша Югославия.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

В ловешкия клуб го довежда сръбския специалист Драголюб Беклавац през пролетта на 1997 г. заедно с Игор Богданович и Драголюб Симонович, като това са първите чужденци, обличали екипа на Литекс. По това време отбора доминира във Б група и е пред завръщане в елитната А група. С „оранжевите“ Заги печели две поредни титли, през 1998 и 1999 г., като през 1998 дори е обявен за най-добрия централен защитник в бълграското първенство, заедно със съотборника си Росен Кирилов. През 2000 г. е даден под наем на турския елитен Аданаспор, където отново се събират със бившия си партньор в защитата Р.Кирилов – състезаващ се в отбора от предната година. Изиграва едва три мача и след като не успява да се наложи, се завръща обратно в Ловеч. През февруари 2000 г. е продаден на швейцарския ФК Лугано.[1] Същата година печели шампионската титла на Швейцария, участва в Шампионската лига, където отбора му отпада във втория предварителен кръг от украинския Шахтьор (Донецк) след загуба с 0:3 и победа в къщи на реванша с 2:1.[2] Година по-късно се окичва с бронзов медал от швейцарското първенство. Лугано обаче затъва в дългове и президента на отбора Хелиос Жермини се самоубива. Липсата на пари е причина всички футболисти да разтрогнат с Лугано, а тимът фалирва и е изваден от Първа швейцарска лига. [3][4][5] През август 2002 г. Загорчич облича за втори път екипа на Литекс [6] През 2004 г. с ловешкия клуб играе финал за Купата на България срещу ЦСКА, и въпреки, че тима му печели трофея, Заги е откаран в болница, където му поставят седем шева на главата. [7] На 16 септември 2004 в мач от турнира за Купата на УЕФА срещу австрийския ГАК, Загорчич получава директен червен картон още в 12-та минута и остава отбора си с човек по-малко. Литекс инкасират пет безответни гола, а след мача Заги е нарочен за главен виновник и е освободен от отбора. Връща се в родния си клуб РФК Нови Сад с когото доиграва сезона, а след края му слага край на своята състезателна дейност.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 година Златомир Загорчич получава българско гражданство, което му дава право да запише участие за националния ни отбор. Сърбинът играе в контрола срещу Алжир в Бургас през лятото на 1998 година при тогавашния селекционер на нашите Христо Бонев. Дебютира в официален мач на 6 март 1998 г. при катастрофалната загуба в Бургас от Полша с 0:3 в световна квалификация отново под ръководството на Зума. След поражението от поляците кормилото на представителния ни отбор е поето от Димитър Димитров – Херо, който продължава да разчита на сръбския централен защитник в целия квалификационен цикъл за Световното първенство през 2000 година. Следващият национален селекционер Стойчо Младенов не вика нито веднъж Загорчич. Пламен Марков, връща Загорчич в състава и той дори участва на Евро 2004 в Португалия. На него сърбинът с български паспорт записва две срещи, като при загубата с 0:2 от Дания е заменен в 50-та минута от бившия си съотборник в Литекс Ивайло Петков [8] В другия мач 1:2 срещу Италия записва пълни 90 минути. [9] Той се явява и последният му мач с националния екип. След края на ЕВРО 2004 Христо Стоичков поема трикольорите и заявява, че няма да разчита на повече на чужденци. Така Златомир Загорчич записва 19 участия с екипа на Националния отбор.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като окачва бутонките на пирона, Заги остава на работа в родния си клуб като пом.треньор. Работи там една година преди да получи през юли 2006 г. неочаквана реабилитация от Гриша Ганчев, който го кани обратно в Литекс като помощник на Люпко Петрович.[10][11] На 11 юни 2007 Люпко подава оставка, а с него и помощниците му, в това число и Загорчич.[12] От 2008 г. до момента Заги работи в ДЮШ на Войводина Нови Сад като треньор на деца (род.1990г). [1] От 2012 е треньор на Войводина Нови Сад[13] На 9 юни 2013 г. е представен като старши треньор на Литекс (Ловеч).[14]

На 31 март 2014 година е уволнен поради незодоволителни резултати. [15]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

България Литекс Ловеч
Швейцария ФК Лугано
  • Шампион на Швейцария (1) - 2000-01

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Със съпругата си Дубравка имат две деца – Деян (род. 1999), а другото (род. 2004).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


България Състав на България - Евро 2004 България

1 Здравков • 2 Иванов • 3 Кирилов • 4 И. Петков • 5 Загорчич • 6 Котев • 7 Боримиров • 8 М. Петков • 9 Бербатов • 10 Димитров • 11 Лазаров • 12 Колев • 13 Пеев • 14 Чиликов • 15 Христов • 16 Манчев • 17 М. Петров • 18 Пажин • 19 С. Петров • 20 Божинов • 21 Янкович • 22 Стоянов • 23 Иванков • Треньор: Марков