Златомир Загорчич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Serbia.svg Flag of Bulgaria.svg Златомир Загорчич
Zlatomir Zagorčić in 2019.jpg
Загорчич като треньор на Славия (София) през 2020 г.
Лична информация
Прякор Заги
Роден 15 юни 1971 (49 г.)
Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Нови Сад, Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Югославия
Второ гражданство Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 182 см
Пост Централен защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990 – 1997
1997 – 1999
1999
2000 – 2002
2002 – 2005
2005
Общо
Flag of Serbia.svg Нови Сад
Flag of Bulgaria.svg Литекс (Ловеч)
Flag of Turkey.svg Аданаспор*
Flag of Switzerland.svg Лугано
Flag of Bulgaria.svg Литекс (Ловеч)
Flag of Serbia.svg Нови Сад
128
54
3
65
46
6
302
(5)
(1)
(0)
(0)
(2)
(0)
(8)
Национален отбор
1998 – 2004Flag of Bulgaria.svg България23(0)
Треньор
2012
2013 – 2014
2014 – 2015
2015
2017 – 2020
Flag of Serbia.svg Войводина
Flag of Bulgaria.svg Литекс (Ловеч)
Flag of Serbia.svg Доний Срем
Flag of Serbia.svg Войводина
Flag of Bulgaria.svg Славия (София)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Златомир Загорчич (на сръбски: Златомир Загорчић; на сърбохърватски: Zlatomir Zagorčić) е бивш футболист, централен защитник.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

В ловешкия клуб го довежда сръбския специалист Драголюб Беклавац през пролетта на 1997 г. заедно с Игор Богданович и Драголюб Симонович, като това са първите чужденци, обличали екипа на Литекс. По това време отбора доминира във Б група и е пред завръщане в елитната А група. С „оранжевите“ Заги печели две поредни титли, през 1998 и 1999 г., като през 1998 дори е обявен за най-добрия централен защитник в бълграското първенство, заедно със съотборника си Росен Кирилов. През 2000 г. е даден под наем на турския елитен Аданаспор, където отново се събират с бившия си партньор в защитата Р.Кирилов – състезаващ се в отбора от предната година. Изиграва едва три мача и след като не успява да се наложи, се завръща обратно в Ловеч. През февруари 2000 г. е продаден на швейцарския ФК Лугано.[1] Същата година печели шампионската титла на Швейцария, участва в Шампионската лига, където отбора му отпада във втория предварителен кръг от украинския Шахтьор (Донецк) след загуба с 0:3 и победа в къщи на реванша с 2:1.[2] Година по-късно се окичва с бронзов медал от швейцарското първенство. Лугано обаче затъва в дългове и президента на отбора Хелиос Жермини се самоубива. Липсата на пари е причина всички футболисти да разтрогнат с Лугано, а тимът фалира и е изваден от Първа швейцарска лига. [3][4][5] През август 2002 г. Загорчич облича за втори път екипа на Литекс [6] През 2004 г. с ловешкия клуб играе финал за Купата на България срещу ЦСКА, и въпреки че тима му печели трофея, Заги е откаран в болница, където му поставят седем шева на главата. [7] На 16 септември 2004 в мач от турнира за Купата на УЕФА срещу австрийския ГАК, Загорчич получава директен червен картон още в 12-а минута и остава отбора си с човек по-малко. Литекс инкасират пет безответни гола, а след мача Заги е нарочен за главен виновник и е освободен от отбора. Връща се в родния си клуб РФК Нови Сад с когото доиграва сезона, а след края му слага край на своята състезателна дейност.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 година Златомир Загорчич получава българско гражданство, което му дава право да запише участие за националния ни отбор. Сърбинът играе в контрола срещу Алжир в Бургас през лятото на 1998 година при тогавашния селекционер на нашите Христо Бонев. Дебютира в официален мач на 6 март 1998 г. при катастрофалната загуба в Бургас от Полша с 0:3 в световна квалификация отново под ръководството на Зума. След поражението от поляците кормилото на представителния ни отбор е поето от Димитър Димитров – Херо, който продължава да разчита на сръбския централен защитник в целия квалификационен цикъл за Световното първенство през 2000 година.

Следващият национален селекционер Стойчо Младенов не вика нито веднъж Загорчич. Пламен Марков, връща Загорчич в състава и той дори участва на Евро 2004 в Португалия. На него сърбинът с български паспорт записва две срещи, като при загубата с 0:2 от Дания е заменен в 50-а минута от бившия си съотборник в Литекс Ивайло Петков [8] В другия мач 1:2 срещу Италия записва пълни 90 минути. [9] Това е последният му мач с националния екип. След края на ЕВРО 2004 Христо Стоичков поема трикольорите и заявява, че няма да разчита на повече на чужденци. Така Златомир Загорчич записва 19 участия с екипа на Националния отбор.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като окачва бутонките на пирона, Заги остава на работа в родния си клуб като пом.треньор. Работи там една година преди да получи през юли 2006 г. неочаквана реабилитация от Гриша Ганчев, който го кани обратно в Литекс като помощник на Люпко Петрович.[10][11] На 11 юни 2007 Люпко подава оставка, а с него и помощниците му, в това число и Загорчич.[12] От 2008 г. до момента Заги работи в ДЮШ на Войводина Нови Сад като треньор на деца (род.1990 г.). [13] От 2012 е треньор на Войводина Нови Сад[14] На 9 юни 2013 г. е представен като старши треньор на Литекс (Ловеч).[15]

На 31 март 2014 година е уволнен поради незодоволителни резултати. [16]

Славия (София)[редактиране | редактиране на кода]

Треньор е на ПФК Славия (София) от 2017 до 2020 г. Пристига в отбора в края на сезон 2016/2017 в изключително тежка обстановка. Под негово ръководство тима успява да излезе от зоната на изпадащите и да запази елитния си статут.

Още на следващия сезон Славия, водена от Загорчич, триумфира с трофей. Отборът стига до финал за Купата на България, спечелен с дузпи срещу Левски (София).

В последвалото участие в Лига Европа отборът се представя достойно - победи с 0:1 и 2:1 срещу финландския Илвес (Тампере) и минимални загуби (0:1 и 2:3) срещу хърватския колос Хайдук (Сплит).

Сезон 2018/19 за Славия и Загорчич не се запомня с нещо особено - в първенството отборът завършва осми, а при защитата на купата на страната отпада драматично на осминафинал от шампиона Лудогорец след дузпи.

На следващата година обаче треньорът отново се окичва с медал. Този път това е бронзът в държавното първенство. Белите стигат до него след като в последния кръг нанасят първа загуба за сезона на Лудогорец (3:1). Впоследствие, в бараж за участие в Лига Европа, е преодолян Ботев (Пловдив).

Подготовката за сезон 2020/21 обаче не стартира по най-благоприятния начин. Основни играчи като Галин Иванов и Георги Йомов напускат отбора без да са подсигурени сигурни техни заместници.

Отборът започва новата кампания с обезпокоителна серия от мачове без победа, сред които е и полагащото му се участие в квалификационните кръгове на Лига Европа (загуба от албанския Кукъс с 2:1).

Натрупаното напрежение в отбора, слабите резултати и незадоволителната селекция карат специалиста със сръбски корени да напусне поста си в началотото на август 2020.

Загорчич си тръгва от Славия след 114 мача във всички турнири. Под негово ръководство отборът печели трофей за пръв път от над 20 години. Дори и след края на престоя си, бившият национал се радва на широка подкрепа сред феновете на белите и е считан за един от най-успешните треньори в новата история на клуба.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Bulgaria.svg Литекс Ловеч
Flag of Switzerland.svg ФК Лугано
  • Шампион на Швейцария (1) – 2000 – 01
Flag of Bulgaria.svg Славия София

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Със съпругата си Дубравка имат две деца – Деян (род. 1999), а другото (род. 2004).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]