Направо към съдържанието

Георги Иванов – Гонзо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Иванов - Гонзо)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.

Георги Иванов
Лична информация
ПрякорГонзо
Роден
Георги Александров Иванов
2 юли 1976 г. (48 г.)
Ръст185 см
ПостЦентрален нападател
Награди
Юношески отбори
1986 – 1993България Локомотив Пловдив
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1993 – 1997
1997 – 2002
2002 – 2004
2003 – 2004
2004 – 2005
2005 – 2006
2006 – 2007
2007 – 2008
2008 – 2009
Общо:
Локомотив Пловдив
Левски София
Рен
Левски София*
Самсунспор
Газиантепспор
Левски София
Риека
Левски София
64
115
12
21
29
13
23
34
23
334
(16)
(70)
(0)
(9)
(4)
(1)
(14)
(6)
(12)
(132)
Национален отбор²
1996 – 2006 България34(4)
Треньор
2010
2011
2012
2013 – 2014
2014
2016 – 2017
2022
Левски София
Левски София
Локомотив Пловдив
Черно море
Левски София
Черно море
България България (временно)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 9 декември 2009.
2. Информацията е актуална към 9 декември 2009.
* Играе под наем в посочения отбор.
Георги Иванов – Гонзо в Общомедия

Георги Александров Иванов – Гонзо е български футболист и треньор. Футболист № 1 на България за 2000 и 2001 г. и голмайстор на българското първенство през сезон 2000/01 г. На 15 март 2024 г. на извънреден конгрес на Българския футболен съюз печели изборите за президент и оглавява футболната централа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 юли 1976 г. в Пловдив, България. Син е на Александър Иванов – легенда на Ботев (Пловдив). Започва кариерата си в Локомотив (Пловдив), за кратко играе в Армеец (Пловдив), но не след дълго е забелязан от софийскияЛевски“ и е привлечен по настояване на тогавашния треньор на „сините“ Стефан Грозданов през 1997 г. Първият мач на Гонзо е на 27 февруари 1993 г. между ФК Хасково и Локомотив (Пловдив), който завършва 2:0. Като футболист на Локомотив той има 64 мача и 16 гола в А група. След като преминава в „Левски“, той прави няколко слаби мача, но с течение на времето се доказва и се превръща в един от най-добрите нападатели в историята на футболен клуб „Левски“ (София).

Георги Иванов допринася изключително много за трите поредни шампионски титли на „Левски“ през 2000, 2001 и 2002 г., както и за титлите през сезоните 2005/06, 2006/07 и 2008/09. Носител е на Купата на България за 1998, 2000, 2002 и 2007 година (през сезон 2006/07 той е в „Левски“ само през есента). Заема трето място във вечната ранглиста на „Левски“ (София) по голове в европейските клубни турнири с 16 попадения. Той е избран за футболист на България в две поредни години – 2000 и 2001 и става голмайстор на българското първенство през сезон 2000/01 с 22 отбелязани гола.

За повече от 10 години Георги Иванов става най-резултатният футболист във вечното дерби на България между Левски и ЦСКА. До края на 2008 г. има отбелязани 15 гола във вратата на ЦСКА (с което подобрява рекорда на Наско Сираков – 14), 11 от които са за първенство и 4 за Националната купа и Суперкупата на България. Разписва се в едни от най-важните мачове през годините, включително и на финала за купата на България през 1998 г. срещу ЦСКА. Тогава „червените“, които празнуват 50-годишен юбилей, губят финала с 5:0. Автор е и на така наречения „Кървав гол“ през 2000 година срещу ЦСКА на стадион „Георги Аспарухов“, след като отбелязва победния гол в 93-тата минута с окървавена и бинтована глава. В периода 1997 – 2001 година „Левски“ побеждава ЦСКА, само когато Гонзо вкарва. Освен това, когато той е отбелязвал срещу ЦСКА, „Левски“ никога не е губил мача. За „сините“ той има 181 мача и 105 гола в А група и се нарежда на 4-то място във вечната ранглиста на голмайсторите на клуба (до 09.05.2009 година).

За националния отбор Георги Иванов има 33 мача и 4 гола.

В средата на 2002 г. Гонзо е продаден на френския ФК Стад Рене за 4,1 млн. долара, а след не особено успешен период там преминава в турския „Самсунспор“, като се връща при „сините“ под наем за един сезон – 2003/04. До края на януари 2006 г. Георги Иванов играе в турския клуб „Газиантепспор“. От началото на февруари 2006 Гонзо е отново играч на „Левски“, с когото участва в Шампионската лига преди да премине в хърватския ХНК Риека за 130 000 евро през януари 2007. На 22 юни 2008 г. подписва отново с клуба „Левски“ (София).

През сезон 2008 – 2009 г. Георги Иванов има 12 гола в 22 мача и допринася много за първото място на „Левски“ в A група. Като цяло сезонът за него е изпълнен със спадове и възходи, въпреки това той отново се утвърждава като лидер и голмайстор за „Левски“. В някои от мачовете играе с маска на лицето заради счупена скула, след което къса мускул на прасеца. В крайна сметка пътува за Барселона, за да се подложи на операция. Това изкарва синята 9-ка за 4 – 5 месеца от игра и той пропуска мачовете на „Левски“ до края на сезона.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Гонзо като треньор на „Левски“

След края на сезон 2008/09 се отказва от футбола. Назначен е за спортен директор в „Левски“.

От септември 2009 г. е треньор на ПФК „Левски“ (София) в тандем с Антони Здравков. В началото на сезон 2011/12 се завръща начело на „Левски“, където е треньор до 2 ноември 2011.

След напускането на Николай Костов, през март 2012 г. става старши треньор на „Левски“ за втори път, но води отбора само два мача. На 5 април напуска поста старши треньор и спортен директор в „Левски“.[1]

На 10 октомври 2012 г. Гонзо е представен на пресконференция в родния си ПФК Локомотив (Пловдив) като старши треньор, но напуска след по-малко от 24 часа заради финансови разминавания с ръководството на клуба.[2]

На 17 декември 2012 г. подписва договор за 2 години с ПФК Черно море (Варна). Официално е представен пред отбора на 9 януари 2013 г.[3]

През 2016 г. отново се завръща като треньор на „Черно море“ (Варна). На 21 септември 2017 г. поради лоши резултати напуска клуба.

През 2019 г. е назначен за спортно-технически директор на „Локомотив“ (Пловдив). На 7 декември 2021 г. напуска поста си на спортно-технически директор в „Локомотив“ (Пловдив), заради неразбирателство със собственика на клуба Христо Крушарски.

През 2022 г. е официално утвърден за технически директор на Българския футболен съюз.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Сезон Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
М Г М Г М Г М Г
Локомотив (Пловдив) 1992/93 6 0 - 6 0
1993/94 12 2 1 - 12 3
1994/95 10 1 - 10 5
1995/96 12 3 - 12 7
1996/97 24 10 - 24 10
Левски (София) 1997/98 23 10 5 1 2 1 30 12
1998/99 26 13 2 1 3 2 31 16
1999/00 23 12 5 6 5 0 33 18
2000/01 24 22 4 2 4 3 32 27
2001/02 19 13 2 1 5 4 26 18
ФК Щад Рен 2002/03 13 0 - 13 0
Левски (София) 2003/04 21 9 0 0 7 6 28 15
Самсунспор (Самсун) 2004/05 26 3 - 26 3
2005/06 3 1 - 3 1
Газиентепспор (Газиентеп) 2005/06 13 1 - 13 1
Левски (София) 2005/06 11 5 1 1 0 0 12 6
2006/07 12 9 2 1 4 0 18 10
ХНК Риека 2006/07 13 4 - 13 4
2007/08 21 2 - 21 2
Левски (София) 2008/09 23 12 2 1 4 0 23 13
Общо 1992 – 2009 319 141 23 14 34 16 386 162

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Борислав Михайлов президент на Българския футболен съюз (15 март 2024 – …) Георги Иванов