Асен Пешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Пешев
Лична информация
Прякор Капуй
Роден 5 март 1908 г.
София, България
Починал 28 юни 1967 г. (59 г.)
София, България
Пост нападател
Настоящ отбор
Номер 10
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1924 – 1940Левски (София)100(86)
Национален отбор
1927 – 193641(11)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Асен Пешев-Капуй е български футболист, нападател.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

По професия Пешев е инженер – земемер.

Играл е във „Владислав (София)“ от 1923 до 1924 г., „Левски“ от 1924 до 1940 г. Общо в Левски има 13 сезона. Като студент играе още за професионалните клубове „Жиденице“ и „Моравска Славия“ (Бърно) от 1934 до 1939 г.

Шампион на България и носител на купата през 1933 и 1937 г., трикратен столичен шампион през 1925, 1929 и 1933, четирикратен носител на Купата „Улпия Сердика“ (1926, 1930, 1931 и 1932 г.), двукратен носител на Балканската купа през 1932 и 1935.

Голмайстор на шампионата през 1933 г. с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Има 100 шампионатни мача и 86 гола, изиграл е и 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За национален отбор има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода 1927 – 1936 г. С националния отбор печели купата на БОК през 1931 г. и Балканската купа от турнира в Белград през 1932 г. Участва в първите квалификационни мачове за СП-1934 с Унгария и Австрия. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и националния отбор преди 1940 г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През 1931 г. в първата анкета на в. „Спорт“ е определен за Футболист № 1 на България. Като студент в периода 1934/ес.-1936/ес., 1937/ес.-1939/пр. играе в Чехословакия. От 1941 до 1943 г. играе за Владислав (София).

Капуй – царят на волетата

Той е една от перлите на българския футбол преди Втората световна война. Неизменният № 10 на Левски и националния отбор от 1925 до 1935 г. оформя лявата част на нападението заедно с Асен Панчев. Не напразно Панчето казва: „Винаги знаех къде е той. Между нас цареше пълна хармония, всеки чувстваше другия като неизменна част от себе си.“ И докато Панчев е преди всичко моторът на атаката, то Асен Пешев – Капуй, е главният топчия на тима. Или просто – Господин Гол.

Футболната му биография започва през 1923 г. в малкия столичен клуб Владислав от квартал „Перловец“. Още през следващата година вече е в юношеския отбор на Левски. А оттам до първия състав има само една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния тим на България.

Капуй е отличен техник с чувство за комбинативност, вроден инстинкт за пласиране, физическа мощ и поразяващ шут с левия крак. Особено ефектни са ударите му от въздуха, заради което публиката казва, че е „царят на волетата“.

Комплексните качества на Пешев му помагат през 1931 г. да бъде определен за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното по онова време – вестник „Спорт“. Това е първият подобен приз, учредяван в България. Върхът в кариерата му е сезонът 1932/33 г., когато Левски печели първата си титла държавен първенец. В шампионския марш Пешев участва в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на турнира за Балканската купа в Букурещ. И все пак той отбелязва 27 гола в 13 срещи, което прави средно по 2,07 гола на мач.

Постижение, недостигнато досега! Забележително е, че той постига 4 хеттрика: срещу Спортклуб (Сф) – 7:2; Борислав (Сф) – 8:2; Раковски (Сф)- 8:1 и Ботев (Ямбол) – 4:2. В мача с Борислав (Кн) – 9:1, той отбелязва цели 5 гола.

Но големият футболист си личи в решаващите мачове. В онези години дербитата са били между Левски и Славия. Всеки мач между сините и белите е истински празник за спортна София. В тези двубои Капуй е ненадминат. Срещу Славия той изиграва 23 мача и отбелязва ... 23 гола. Може би затова шеговито го наричат „враг №1 на Славия“.

За националния отбор на България Асен Пешев изиграва 41 мача и отбелязва 10 гола. Освен това е двукратен балкански шампион – през 1932 г. в Белград и три години по-късно в София. Не е лесно да повярваме, че подобно постижение може да бъде осъществено в днешно време.

През 1935 г. е студент в Бърно, където в местната политехника изучава земемерно инженерство. В това време Чехословакия е една от водещите футболни нации в света. През 1934 е дори световен вицешампион. Пешев е добре известен на местната футболна общественост от Славянския турнир в Прага през 1932 г. В двата мача на Левски срещу пражките Бохемианс (1:2) и Спарта (1:1) той отбелязва и двете попадения на сините. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния Жиденице (Бърно), който го наема като професионалист. В продължение на две години Капуй играе футбол за да се издържа и да учи за инженер. От 1937 г. преминава в другия клуб на Бърно – Моравска Славия, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев периодично се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на отбора. След дипломирането си отново играе за Левски през сезона 1939/40. След 9 сепгември 1944 г. Капуй е изключен от физкултурното движение в България, защото е бил ... професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е проектант в „Агролеспроект“ към Министерството на земеделието и по-късно в „Геопланпроект“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]