Асен Пешев – Капуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Пешев
Лична информация
ПрякорКапуй
Роден5 март 1908 г.
Починал28 юни 1967 г. (59 г.)
Постнападател
Настоящ отбор
Номер10
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1923 – 1924
1924 – 1940
1935
1936 – 1937
Flag of Bulgaria.svg Владислав (София)
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
Flag of the Czech Republic.svg Жиденице*
Flag of the Czech Republic.svg Моравска Славия*
 –
99
1
4
-
(86)
(0)
(0)
Национален отбор
1927 – 1936Flag of Bulgaria.svg България41(11)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Асен Пешев-Капуй е български футболист, нападател.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

По професия Пешев е инженер – землемер.

Играл е във „Владислав (София)“ от 1923 до 1924 г., „Левски“ от 1924 до 1940 г. Общо в Левски има 13 сезона. Като студент играе още за професионалните клубове „Жиденице“ и „Моравска Славия“ (Бърно) от 1935 до 1937 г.

Шампион на България и носител на купата през 1933 и 1937 г., трикратен столичен шампион през 1925, 1929 и 1933, четирикратен носител на Купата „Улпия Сердика“ (1926, 1930, 1931 и 1932 г.), двукратен носител на Балканската купа през 1932 и 1935.

Голмайстор на шампионата през 1933 г. с 27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Има 100 шампионатни мача и 86 гола, изиграл е и 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За национален отбор има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода 1927 – 1936 г. С националния отбор печели купата на БОК през 1931 г. и Балканската купа от турнира в Белград през 1932 г. Участва в първите квалификационни мачове за СП-1934 с Унгария и Австрия. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и националния отбор преди 1940 г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През 1931 г. в първата анкета на в. „Спорт“ е определен за Футболист № 1 на България. Като студент в периода 1934/ес.-1936/ес., 1937/ес.-1939/пр. играе в Чехословакия. От 1941 до 1943 г. играе за Владислав (София).

Капуй – царят на волетата

Той е една от перлите на българския футбол преди Втората световна война. Неизменният № 10 на Левски и националния отбор от 1925 до 1935 г. оформя лявата част на нападението заедно с Асен Панчев. Не напразно Панчето казва: „Винаги знаех къде е той. Между нас цареше пълна хармония, всеки чувстваше другия като неизменна част от себе си.“ И докато Панчев е преди всичко моторът на атаката, то Асен Пешев – Капуй, е главният топчия на тима. Или просто – Господин Гол.

Футболната му биография започва през 1923 г. в малкия столичен клуб Владислав от квартал „Перловец“. Още през следващата година вече е в юношеския отбор на Левски. А оттам до първия състав има само една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния тим на България.

Капуй е отличен техник с чувство за комбинативност, вроден инстинкт за пласиране, физическа мощ и поразяващ шут с левия крак. Особено ефектни са ударите му от въздуха, заради което публиката казва, че е „царят на волетата“.

Комплексните качества на Пешев му помагат през 1931 г. да бъде определен за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното по онова време – вестник „Спорт“. Това е първият подобен приз, учредяван в България. Върхът в кариерата му е сезонът 1932/33 г., когато Левски печели първата си титла държавен първенец. В шампионския марш Пешев участва в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на турнира за Балканската купа в Букурещ. И все пак той отбелязва 27 гола в 13 срещи, което прави средно по 2,07 гола на мач.

Забележително е, че той постига 4 хеттрика: срещу Спортклуб (Сф) – 7:2; Борислав (Сф) – 8:2; Раковски (Сф)- 8:1 и Ботев (Ямбол) – 4:2. В мача с Борислав (Кн) – 9:1, той отбелязва цели 5 гола.

Но големият футболист си личи в решаващите мачове. В онези години дербитата са били между Левски и Славия. Всеки мач между сините и белите е истински празник за спортна София. В тези двубои Капуй е ненадминат. Срещу Славия той изиграва 23 мача и отбелязва ... 23 гола. Може би затова шеговито го наричат „враг №1 на Славия“.

За националния отбор на България Асен Пешев изиграва 41 мача и отбелязва 10 гола. Освен това е двукратен балкански шампион – през 1932 г. в Белград и три години по-късно в София. Не е лесно да повярваме, че подобно постижение може да бъде осъществено в днешно време.

През 1935 г. е студент в Бърно, където в местната политехника изучава земемерно инженерство. В това време Чехословакия е една от водещите футболни нации в света. През 1934 е дори световен вицешампион. Пешев е добре известен на местната футболна общественост от Славянския турнир в Прага през 1932 г. В двата мача на Левски срещу пражките Бохемианс (1:2) и Спарта (1:1) той отбелязва и двете попадения на сините. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния Жиденице (Бърно), който го наема като професионалист. В продължение на две години Капуй играе футбол за да се издържа и да учи за инженер. От 1937 г. преминава в другия клуб на Бърно – Моравска Славия, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев периодично се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на отбора. След дипломирането си отново играе за Левски през сезона 1939/40. След 9 сепгември 1944 г. Капуй е изключен от физкултурното движение в България, защото е бил ... професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е проектант в „Агролеспроект“ към Министерството на земеделието и по-късно в „Геопланпроект“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]