Димитър Пенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Пенев
Dimitar Penev c1974.jpg
Димитър Пенев през 1974 г.
Лична информация
Прякор Пената
Чичо Митко
Стратега
Роден Димитър Душков Пенев
12 юли 1945 г. (76 г.)
Мировяне, България Царство България
Ръст 175 см
Пост Централен защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1962 – 1964
1964 – 1977
Общо:
България Локомотив (Сф)
България ЦСКА
35
329
364
(1)
(24)
(25)
Национален отбор
1964 – 1977България България90(2)
Треньор
1977 – 1979
1979 – 1983
1983 – 1985
1985
1985 – 1990
1989
1991 – 1996
1997
1998
1998 – 2000
2001 – 2002
2003
2007
2008 – 2009
2011 – 2012
2019
България Димитровград
България ЦСКА (пом.)
Кувейт Ал Ярмаук
България ЦСКА (пом.)
България ЦСКА
България България
Flag of Bulgaria.svg България
Саудитска Арабия Ал Насър
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Вн)
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Bulgaria.svg Литекс (консултант)[1]
Flag of the People's Republic of China.svg Лионинг
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА (консултант)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Димитър Пенев в Общомедия

Димитър Душков Пенев (роден на 12 юли 1945), наричан по прякор Пената, е бивш български футболист, защитник, както и треньор по футбол. Една от най-значимите фигури в историята на българския футбол.

Клубна легенда на ЦСКА (София), играл също и в Локомотив (София). Има общо 364 мача и 25 гола в „А“ група. По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България. С националния отбор участва на три световни първенства.

Като помощник треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 трофея. Като селекционер на България извежда отбора до бронзовите медали на световното първенство в САЩ'94. Обявен за треньор №1 на ХХ век на България.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

На клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Пенев е родом от с. Мировяне. Истинската му рождена дата е 10 юли, но родителите му го записват два дни по-късно и по документи се води, че е роден на 12 юли. Юноша на Локомотив (София). Включен е в първия състав на 17-годишна възраст през сезон 1962/63, когато изиграва 7 мача в „А“ група. През следващия сезон 1963/64 вече е основен футболист на „железничарите“. По време на кампанията изиграва 28 мача и бележи 1 гол, като с отбора печели титлата на България.

През лятото на 1964 г. Пенев е привлечен в ЦСКА (София). В продължение на 13 сезона е основен стълб в защитата на „армейците“. Става 7 пъти шампион на България, а освен това печели 5 пъти националната купа. Изиграва за ЦСКА 329 мача в „А“ група и реализира 24 попадения. На 3-то място във вечната ранглиста на клуба по участия в елитното първенство. Изиграва също 39 мача и 1 гол в евротурнирите.[2] През 1966/67 с ЦСКА достига до полуфинал в КЕШ. Именно през този сезон бележи и единственият си европейски гол. На 28 септември 1966 г. вкарва едно от попаденията за успеха с 3:1 срещу гръцкия Олимпиакос.[3]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Пенев дебютира за националния отбор на 18-годишна възраст още като футболист на Локомотив (София). Това се случва на 18 март 1964 г. в контрола срещу Югославия (0:1).[4] Играе за България в продължение на 13 години, в които записва общо 90 мача и вкарва 2 гола.[5]

Димитър Пенев с екипа на националния отбор, по време на Световното първенство във ФРГ, 1974 г.

Участник на три световни първенства – Англия'66, Мексико'70 и Германия'74, като играе във всички 9 мача на България от въпросните мондиали. През 1971 г. и 1972 г. в 15 мача е капитан на националния отбор. След това извежда отбора с лентата на ръката си още веднъж през 1974 г.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Пенев завършва висшата треньорска школа във ВИФ „Георги Димитров“. Започва треньорската си кариера през 1977 г., когато е назначен за наставник на втородивизионния Димитровград. Води отбора в продължение на два сезона в Южната „Б“ група.

През 1979 г. влиза в щаба на Аспарух Никодимов в ЦСКА като помощник-треньор. Остава на тази позиция 4 години. В този период „армейците“ стават четири поредни пъти шампиони, веднъж печелят купата, а освен това достигат до полуфинал в КЕШ през сезон 1981/82.

Пенев като треньор през 2008 г.

През 1983 г. заминава за Кувейт, където в продължение на 2 години е наставник на Ал Ярмаук. През лятото на 1985 г. се завръща в ЦСКА като помощник на Серги Йоцов, а през декември 1985 г. е назначен за старши треньор на клуба. Води отбора до август 1990 г. Под негово ръководство са спечелени три шампионски титли, три национални купи, три купи на съветската армия и една суперкупа. Извежда ЦСКА до полуфинал в КНК през 1988/89 и до четвъртфинал в КЕШ през 1989/90. Утвърждава в основния състав голямото трио в атака Емил Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пенев.

През 1991 г. Пенев е назначен за селекционер на националния отбор. Под негово ръководство България се класира на четвърто място на Световното първенство в САЩ'94. След това за първи път в историята класира отбора за финали на Европейско първенство в Англия'96.

През 1997 г. застава начело на Ал Насър от Саудитска арабия, а през пролетта на 1998 г. води Спартак (Варна). На 23 май 1998 г. се завръща като старши треньор в ЦСКА. Под негово ръководство като основни играчи в състава се налагат Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов. Извежда отбора до Купата на България през 1998/99. По време на същия сезон обаче „армейците“ регистрират най-голямата си загуба в историята. На 29 ноември 1998 г. губят с 0:8 гостуването си на Литекс (Ловеч). Пенев остава начело на ЦСКА до март 2000 г.

Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден „Стара Планина“ – първа степен. Почетен гражданин на София. През 2001 г. е назначен за консултант в Литекс, а през 2003 г. е начело на китайския Лионинг. На 19 септември 2005 г. е избран за председател на „Клуба на ветераните и деятелите“ на ЦСКА. През април 2006 е назначен за главен мениджър в ЦСКА. На 30 юли 2007 г. се завръща за няколко месеца като селекционер на националния отбор. От януари 2008 г. е директор на младежкия и на юношеските национални отбори.

След като ЦСКА е изваден от евротурнирите през лятото на 2008 г. заради финансова криза, а повечето футболисти напускат, става наставник на отбора за трети път в треньорската си кариера. Сглобява състав, който печели Суперкупата на България. Остава на поста до март 2009 г., когато е заменен от племенника си Любослав Пенев. През 2016 г. е избран за почетен президент на ЦСКА, член на надзорния съвет и председател на УС на клуба.

Трофея за Треньор на ХХ век, с който бе удостоен Димитър Пенев в анкетата на в-к „Футбол“. Купата е разположена в Музея на спортната слава на ЦСКА.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив (София)
ЦСКА (София)
Индивидуални

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

ЦСКА (София)
България

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Моят живот и футболът – 1995 (изд. „M&BM“)[6]
  • Стратега (в съавторство с Иво Тонков) – 2020 (изд. „Книгомания“)[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за