Евгени Янчовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгени Янчовски
Лична информация
Роден Евгени Вълев Янчовски
5 септември 1939 г.  (на 81 г.)
с. Търнава, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1957
1958
1959 – 1960
1960 – 1974
България Ударник (София)
България Балкан (Ботевград)
България Левски (Карлово)
България Берое



341
(–)
(–)
(–)
(32)
Национален отбор
1963 – 1968България България16(1)
Треньор
1979 – 1982
1982 – 1984
1984 – 1985
1985 – 1987
1987 – 1988
1988 – 1989
1989 – 1990
1991 – 1992
1992 – 1993
България Чирпан
България Сливен
България Хасково
България Берое
България Спартак (Варна)
България Черноморец (Бургас)
Flag of Cyprus.svg Алки (Ларнака)
Flag of Bulgaria.svg Розова долина
Flag of Bulgaria.svg Берое
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Евгени Вълев Янчовски е бивш български футболист, полузащитник, а впоследствие треньор по футбол. Една от най-големите фигури в историята на Берое (Стара Загора).[1]

Като футболист играе 14 сезона за Берое от 1960 г. до 1974 г. Рекордьор на клуба по участия в „А“ група – 341. Като треньор извежда Берое до шампионската титла през сезон 1985/86.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от село Търнава, Врачанско, Янчовски започва да играе още в ученическите си години за местния футболен клуб Любимец. След това преминава в Ударник (София), а докато отбива военната си служба носи екипите на Балкан (Ботевград) и Левски (Карлово).[2]

През 1960 г., на 21-годишна възраст, е привлечен в Берое (Стара Загора), където вече играе брат му Петко Янчовски. Остава в клуба 14 години до приключване на футболната си кариера през 1974 г. Изиграва общо 341 мача в „А“ група, в които бележи 32 гола. С Берое е двукратен носител на Балканската купа през 1968 г. и 1969 г., двукратен финалист за националната купа през 1967/68 и 1972/73, както и бронзов медалист в шампионата през 1971/72. „Заслужил майстор на спорта“ от 1968 г. Награден със сребърен орден на труда през 1968 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1972 г. За Берое има 10 мача и 2 гола в евротурнирите (4 мача и 1 гол за КНК и 6 мача с 1 гол за Купата на УЕФА).

Между 1963 г. и 1968 г. Янчовски изиграва 16 мача за националния отбор, в които бележи един гол. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, но не влиза в игра по време на шампионата. Сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико'68. Бележи единственият си гол за България на 2 октомври 1968 г., непосредствено преди началото на олимпиадата, в контрола срещу Гана, която е спечелена с 10:0.[3]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1960/61 Берое „А“ група 17 2
1961/62 Берое „А“ група 26 5
1962/63 Берое „А“ група 30 7
1963/64 Берое „А“ група 26 2
1964/65 Берое „А“ група 29 1
1965/66 Берое „А“ група 28 1
1966/67 Берое „А“ група 29 2
1967/68 Берое „А“ група 26 4
1968/69 Берое „А“ група 28 5
1969/70 Берое „А“ група 18 1
1970/71 Берое „Б“ група ? ?
1971/72 Берое „А“ група 31 2
1972/73 Берое „А“ група 32 0
1973/74 Берое „А“ група 21 0

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Янчовски завършва ВИФ „Георги Димитров“ и през 1976 г. започва треньорска кариера в школата на Берое, където работи 3 години. През 1979 г. поема Чирпан и го извежда до 5-о място в Южната „Б“ група през сезон 1981/82. Впоследствие е назначен за старши треньор на елитния Сливен, когото класира за евротурнирите през 1984 г. През сезон 1984/85 е начело на втородивизионния Хасково.

През лятото на 1985 г. Янчовски е назначен за старши треньор на Берое на мястото на Петко Петков. През сезон 1985/86 извежда клуба до историческа първа титла на България. Остава начело на Берое до февруари 1987 г., когато е сменен с партийно решение след загуба с 0:5 от Славия (София). Води общо състава в 46 мача за първенство, от които 25 победи, 13 загуби и 8 равни, при голова разлика 78:65.

През сезон 1987/88 Янчовски е старши треньор на Спартак (Варна), след което поема втородивизионния Черноморец (Бургас). Извежда „акулите“ до промоция в „А“ група и финал за Купата на България, който е загубен с 0:3 от ЦСКА.

През лятото на 1989 г. Янчовски поема кипърския Алки (Ларнака). Бил е също старши треньор на Розова долина (Казанлък) и Ботев (Враца).

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Берое

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Берое
Черноморец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]