Евгени Янчовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгени Янчовски
Лична информация
Роден Евгени Вълев Янчовски
5 септември 1939 г.  (на 80 г.)
с. Търнава, България
Пост Полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1957
1958
1959–1960
1960–1974
Ударник (София)
Балкан (Ботевград)
Левски (Карлово)
Берое



341
(–)
(–)
(–)
(32)
Национален отбор
1963–1968България16(1)
Треньор
1979–1982
1982–1984
1984–1985
1985–1987
1987–1988
1988–1989
1989–1990
1991–1992
Чирпан
Сливен
Хасково
Берое
Спартак (Варна)
Черноморец (Бургас)
Алки (Ларнака)
Розова долина
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Евгени Вълев Янчовски е бивш български футболист, полузащитник, а впоследствие треньор по футбол. Една от най-големите фигури в историята на Берое (Стара Загора).[1]

Като футболист играе 14 сезона за Берое от 1960 г. до 1974 г. Рекордьор на клуба по участия в „А“ група – 341. Като треньор извежда Берое до шампионската титла през сезон 1985/86.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от село Търнава, Врачанско, Янчовски започва да играе още в ученическите си години за местния футболен клуб Любимец. След това преминава в Ударник (София), а докато отбива военната си служба носи екипите на Балкан (Ботевград) и Левски (Карлово).[2]

През 1960 г., на 21-годишна възраст, е привлечен в Берое (Стара Загора), където вече играе брат му Петко Янчовски. Остава в клуба 14 години до приключване на футболната си кариера през 1974 г. Изиграва общо 341 мача в „А“ група, в които бележи 32 гола. С Берое е двукратен носител на Балканската купа през 1968 г. и 1969 г., двукратен финалист за националната купа през 1967/68 и 1972/73, както и бронзов медалист в шампионата през 1971/72. „Заслужил майстор на спорта“ от 1968 г. Награден със сребърен орден на труда през 1968 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1972 г. За Берое има 10 мача и 2 гола в евротурнирите (4 мача и 1 гол за КНК и 6 мача с 1 гол за Купата на УЕФА).

Между 1963 г. и 1968 г. Янчовски изиграва 16 мача за националния отбор, в които бележи един гол. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, но не влиза в игра по време на шампионата. Сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико'68. Бележи единственият си гол за България на 2 октомври 1968 г., непосредствено преди началото на олимпиадата, в контрола срещу Гана, която е спечелена с 10:0.[3]

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1960/61 Берое „А“ група 17 2
1961/62 Берое „А“ група 26 5
1962/63 Берое „А“ група 30 7
1963/64 Берое „А“ група 26 2
1964/65 Берое „А“ група 29 1
1965/66 Берое „А“ група 28 1
1966/67 Берое „А“ група 29 2
1967/68 Берое „А“ група 26 4
1968/69 Берое „А“ група 28 5
1969/70 Берое „А“ група 18 1
1970/71 Берое „Б“ група ? ?
1971/72 Берое „А“ група 31 2
1972/73 Берое „А“ група 32 0
1973/74 Берое „А“ група 21 0

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Янчовски завършва ВИФ „Георги Димитров“ и от 1976 г. започва треньорска кариера в школата на Берое, където работи 3 години. Ръководил е отборите на Чирпан, Сливен, Родопа (Смолян), Хасково, Берое, Спартак (Варна), Черноморец (Бургас), Твърдица, Розова долина, Ботев (Враца) и АЕК (Ларнака, Кипър). Ръководи Берое, когато отборът става шампион на България през сезон 1985/86.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]