Ивайло Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивайло Георгиев
Лична информация
Роден Ивайло Николов Георгиев
31 октомври 1942 г. (1942-октомври-31) (78 г.)
Михайловград, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Полузащитник
Юношески отбори
България Червено знаме (Сф)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1961 – 1963
1963 – 1965
1965 – 1968
1969 – 1971
1971 – 1973
България Сливен
България Академик (Сф)
България Локомотив (Сф)
България ЖСК Славия
България Локомотив (Сф)
?
15
85
48
54
(?)
(2)
(18)
(7)
(4)
Национален отбор
1967 – 1968България България10(2)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Ивайло Николов Георгиев (роден на 31 октомври 1942) е бивш български футболист, полузащитник. Основната част от кариерата му преминава в Локомотив (София). Играл е също в Сливен, Академик (София) и ЖСК Славия (София). Общо в „А“ група има 202 мача с 31 гола.

Част е от състава на България, спечелил сребърните медали на Олимпиадата в Мексико'68. Има 10 мача и 2 гола за националния отбор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев е юноша на Червено знаме (София).[2] След това играе за Сливен и Академик (София). Със „студентите“ дебютира в „А“ група през сезон 1964/65, когато записва 15 мача и бележи 2 гола.

През лятото на 1965 г. преминава в Локомотив (София). Бързо се утвърждава като основен футболист в халфовата линия на тима. До края на 1968 г. записва 85 мача и вкарва 18 гола в „А“ група. Заради добрите си изяви през 1967 г. е повикан в националния отбор. Дебютира на 22 ноември 1967 г. при победа с 3:0 срещу Турция в олимпийска квалификация, като вкарва третия гол в срещата. Впоследствие е включен в състава за Олимпиадата в Мексико'68, където България достига до финала и печели сребърните медали. Играе в 6 мача от турнира и бележи гол при равенството 2:2 с Чехословакия от груповата фаза.

През януари 1969 г., след обединението на Локомотив със Славия (София), става част от състава на ЖСК Славия. За два сезона и половина изиграва 48 мача в елитното първенство и бележи 7 попадения. Записва също 4 мача в Купата на УЕФА. Играе в паметните срещи с Валенсия през есента на 1969 г., когато ЖСК Славия отстранява испанците след победа с 2:0 у дома и равенство 1:1 като гост.[3]

През 1971 г., когато Локомотив и Славия възстановяват самостоятелното си съществуване, отново облича червено-черната фланелка. Определен е за капитан на „железничарите“. Носи лентата до прекратяването на кариерата си през ноември 1973 г., като малко преди това с Локомотив печели Балканската купа. По време на втория си престой в клуба записва 54 мача с 4 гола в „А“ група.

След края на състезателната си кариера работи дълги години като треньор в школата на Локомотив (София). Между 1981 г. и 1983 г. е асистент на Георги Берков в първия състав на „железничарите“.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив (София)
България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол