Групата е съставена от 12 отбора, играе се всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. За победа се начисляват 2 точки, за равенство 1, а за загуба не се начисляват точки. При равенство в точките като следващ критерий за подреждане се взима головото съотношение.
Отборите заели последните две места отпадат в „Б“ група. За следващия сезон съставът на групата се увеличава.
Най-характерното за шампионата през 1952 г. е ужасният календар. Ако изобщо може да се говори за такъв. Така например ако софийски отбор отиде до Варна (тогавашен Сталин), за да играе с „ВМС“, задължително остава още три дни там, за да играе и двубоя със „Спартак“. В един момент някои от отборите в класирането имат 6 мача по-малко от други. В други – някои играят по четири поредни мача като гост. Така в нито един момент не може да се придобие реална представа за класирането.
Дебют в елита с екипа на „Спартак“ (София) прави бъдещата звезда на „Спартак“ (Пловдив) – Тодор Диев.
През май е организиран турнир между софийските отбори, за да могат националите в тях да се подготвят за мачовете от Олимпийския турнир в Хелзинки. През това време в първенството играят само провинциалните отбори.
През тази година „ЦДНА“ използва в някои мачове зелен екип.
Треньорът на „Локомотив“ (София) Александър Попов пръв решава да наруши тактическата схема 4-4-2.
„Спартак“ (Плевен) дебютира в елита. Този отбор става нарицателен през 1950-те с използването на така наречения бетон в защита.
От групата са извадени Локомотив (Стара Загора) и Торпедо (Русе). Резултатите им са анулирани.
Отборът на Димитровград напуска групата след 12-ия кръг без спечелена точка и без отбелязан гол в 11 от 12-те си мача. Присъдени са служебни резултати с 3:0.
Отпада отборът на Ботев (Благоевград).
През следващия сезон са създадени пет „Б“ групи, които се попълват на териториален принцип от съответните зони.