Георги Василев (треньор)

Георги Василев
Лична информация
Прякор	Гочето, генерала
Роден	Георги Василев Иванов; 9 август 1946 г. (72 г.) ; Бобов дол, България
Пост	полузащитник
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Василев.

Георги Василев е бивш български футболист и треньор по футбол. Известен е още като „Гочето“ или „Генерала“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Бобов дол на 9 август 1946. Баща му Васил Иванов е механик в мина „Бобов дол“, а майка му Невена е дъщеря на виден местен комунистически деец.

Футболната му кариера започва в Червено знаме (Радомир) в периода 1961 – 65 г. Впоследствие играе като полузащитник в Сливен през 1967, Локомотив (Горна Оряховица) през 1967 – 68, Марек през 1968 – 69, и Етър (Велико Търново) през 1969 – 77. Записва 220 мача и 32 гола в елита. Докато е в Етър завършва магистратура по история във Великотърновския университет в класа на проф. Йордан Андреев.

Завършва треньорската школа в Кьолн. Първият отбор, който води, е този на Левски (Стражица) в периода 1977 – 79. През 1979 г. е назначен на работа в Етър, като до 1981 г. е помощник-треньор, а до 1992 г. е старши треньор с две години прекъсвания. През сезон 1984 – 85 е начело на Спартак (Плевен), а през 1985 – 86 е помощник-треньор на националния отбор. Ръководи Левски в периода 1993 – 1995, кипърския Анортозис, ЦСКА през 1996 – 1998, Унион Берлин през 1998 – 2002 и кипърския Неа Саламина през пролетта на 2003 г. След това е треньор отново на Левски за сезон 2003 – 04. През януари 2006 г. се завръща в германския Унион, но по-късно е уволнен поради нарушаване на политиката на отбора.

На 25 април 2006 г. под негово ръководство попада отбора на Нафтекс, но напуска следващата година. От 2007 г. до 2008 г. е начело на гръцкия Ливадиакос.^[1] В Несебър работи от декември 2009 г. до лятото на 2010 г., като извежда отбора до бараж за влизане в „А“ група с втория отбор на Западна „Б“ група – Академик (София), от който губи с 1:2. На 21 март 2011 г. е назначен за старши треньор на Черноморец (Бургас), но на 31 май 2011 г. е освободен. През януари 2015 г. отново е треньор на „Етър“.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Важно е да се отбележи, че той, заедно с Димитър Пенев, на практика изграждат големия отбор на четвъртите в света, като негови възпитаници в „Етър“ са Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, и Бончо Генчев. В „Левски“ именно той създава „желязната“ българска защита, помогнала на българското нападение на световното през 1994 г. в лицето на Петър Хубчев, Емил Кременлиев, Златко Янков, и Цанко Цветанов, заедно с вратаря Пламен Николов. Интересен факт от неговата кариера е, че той е треньорът, който довежда в ЦСКА младите юноши Стилиян Петров и Мартин Петров и така ги насочва към големия футбол.

Под негово ръководство Левски изнася едни от най-стойностните сезони в своята нова история: през 1994 г. отборът печели титлата и купата, а в турнира за шампионската лига отстранява шотландския Глазгоу Рейнджърс.

Извежда немския Унион Берлин от регионалните дивизии до Втора Бундеслига, като през 2001 г. стига до финала за купата на Германия.^[2]

Успехи като треньор:

България.