Георги Василев (треньор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Василев.

Георги Василев
Georgi vasilev gocheto.jpg
Лична информация
Роден Георги Василев Иванов
9 август 1946 г. (71 г.)
Бобов дол, България България
Пост полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1961–1965
1967
1967–1968
1968–1969
1969–1977
България Червено знаме Радомир
България Сливен
България Локомотив Г. Оряховица
България Марек Дупница
България ФК Етър








Национален отбор
България България 4 (0)
Треньор
1977–1979
1979–1981
1981–1984
1984–1985
1985–1986
1986–1991
1993–1995
1995–1996
1996–1998
1998–1999
1999–2001
2003
2003–2004
2006
2006–2007
2007–2008
2009–2010
2011
2015–2017
България Левски Стражица (помощник)
България ФК Етър (помощник)
България ФК Етър
България Спартак Плевен
България България (помощник)
България ФК Етър
България Левски София
Кипър Анортозис
България ЦСКА София
България Локомотив София
Германия Унион Берлин
Кипър Неа Саламис
България Левски София
Германия Унион Берлин
България Нафтекс Бургас
Гърция Левадиакос
България Несебър
България Черноморец Бургас
България ОФК Етър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Георги Василев е бивш български футболист и именит треньор по футбол. Известен е още като „Гочето“ или „Генерала“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Бобов дол на 9 август 1946. Баща му Васил Иванов е механик в мина „Бобов дол“, а майка му Невена е дъщеря на виден местен комунистически деец.

Футболната му кариера започва в Червено знаме (Радомир) в периода 1961 – 65 г. Впоследствие играе като полузащитник в Сливен през 1967, Локомотив (Горна Оряховица) през 1967 – 68, Марек през 1968 – 69, и Етър (Велико Търново) през 1969 – 77. Записва 220 мача и 32 гола в елита. Докато е в Етър завършва магистратура по история във Великотърновския университет в класа на проф. Йордан Андреев.

Завършва треньорската школа в Кьолн. Първият отбор, който води, е този на Левски (Стражица) в периода 1977 – 79. През 1979 г. е назначен на работа в Етър, като до 1981 г. е помощник-треньор, а до 1992 г. е старши треньор с две години прекъсвания. През сезон 1984 – 85 е начело на Спартак (Плевен), а през 1985 – 86 е помощник-треньор на националния отбор. Ръководи Левски в периода 1993 – 1995, кипърския Анортозис, ЦСКА през 1996 – 1998, Унион Берлин през 1998 – 2002 и кипърския Неа Саламина през пролетта на 2003 г. След това е треньор отново на Левски за сезон 2003 – 04. През януари 2006 г. се завръща в германския Унион, но по-късно е уволнен поради нарушаване на политиката на отбора.

На 25 април 2006 г. под негово ръководство попада отбора на Нафтекс, но напуска следващата година. От 2007 г. до 2008 г. е начело на гръцкия Ливадиакос.[1] В Несебър работи от декември 2009 г. до лятото на 2010 г., като извежда отбора до бараж за влизане в „А“ група с втория отбор на Западна „Б“ група – Академик (София), от който губи с 1:2. На 21 март 2011 г. е назначен за старши треньор на Черноморец (Бургас), но на 31 май 2011 г. е освободен. През януари 2015 г. отново е треньор на „Етър“.

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Важно е да се отбележи, че той, заедно с Димитър Пенев, на практика изграждат големия отбор на четвъртите в света, като негови възпитаници в „Етър“ са Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, и Бончо Генчев. В „Левски“ именно той създава „желязната“ българска защита, помогнала на българското нападение на световното през 1994 г. в лицето на Петър Хубчев, Емил Кременлиев, Златко Янков, и Цанко Цветанов, заедно с вратаря Пламен Николов. Интересен факт от неговата кариера е, че той е треньорът, който довежда в ЦСКА младите юноши Стилиян Петров и Мартин Петров и така ги насочва към големия футбол.

Под негово ръководство Левски изнася едни от най-стойностните сезони в своята нова история: през 1994 г. отборът печели титлата и купата, а в турнира за шампионската лига отстранява шотландския Глазгоу Рейнджърс.

Извежда немския Унион Берлин от регионалните дивизии до Втора Бундеслига, като през 2001 г. стига до финала за купата на Германия.[2]

Успехи като треньор:

Flag of Bulgaria.svg България.

Шампион на България (4):

Купата на България (2):

Flag of Germany.svg Германия:

Купа на Германия:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Василев стана треньор на гръцки новак Monitor.bg 2007-6-25. Посетен на 2014-2-24.
  2. Георги Василев се връща в „Унион“ Monitor.bg 2004-5-14. Посетен на 2014-2-24.
Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.