Георги Василев (треньор)

Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Василев.

---

Георги Василев
Лична информация
Прякор	Гочето, генерала
Роден	Георги Василев Иванов 9 август 1946 г. Бобов дол, България
Пост	полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1961–1965 1967 1967–1968 1968–1969 1969–1977 Червено знаме Радомир Сливен Локомотив Г. Оряховица Марек Дупница Етър
Национален отбор
България 4 (0)
Треньор
1977–1979 1979–1981 1981–1984 1984–1985 1985–1986 1986–1991 1993–1995 1995–1996 1996–1998 1998–1999 1999–2001 2003 2003–2004 2006 2006–2007 2007–2008 2009–2010 2011 2015–2017 Левски Стражица (помощник) Етър (помощник) Етър Спартак Плевен България (помощник) Етър Левски Анортозис ЦСКА Локомотив София Унион Берлин Неа Саламис Левски Унион Берлин Нафтекс Левадиакос Несебър Черноморец Бургас Етър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Георги Василев е бивш български футболист и треньор по футбол. Известен е още като „Гочето“ или „Генерала“.

Биография

Роден е в Бобов дол на 9 август 1946. Баща му Васил Иванов е механик в мина „Бобов дол“, а майка му Невена е дъщеря на виден местен комунистически деец.

Футболната му кариера започва в Червено знаме (Радомир) в периода 1961 – 65 г. Впоследствие играе като полузащитник в Сливен през 1967, Локомотив (Горна Оряховица) през 1967 – 68, Марек през 1968 – 69, и Етър (Велико Търново) през 1969 – 77. Записва 220 мача и 32 гола в елита. Докато е в Етър завършва магистратура по история във Великотърновския университет в класа на проф. Йордан Андреев.

Завършва треньорската школа в Кьолн. Първият отбор, който води, е този на Левски (Стражица) в периода 1977 – 79. През 1979 г. е назначен на работа в Етър, като до 1981 г. е помощник-треньор, а до 1992 г. е старши треньор с две години прекъсвания. През сезон 1984 – 85 е начело на Спартак (Плевен), а през 1985 – 86 е помощник-треньор на националния отбор. Ръководи Левски в периода 1993 – 1995, кипърския Анортозис, ЦСКА през 1996 – 1998, Унион Берлин през 1998 – 2002 и кипърския Неа Саламина през пролетта на 2003 г. След това е треньор отново на Левски за сезон 2003 – 04. През януари 2006 г. се завръща в германския Унион, но по-късно е уволнен поради нарушаване на политиката на отбора.

На 25 април 2006 г. под негово ръководство попада отбора на Нафтекс, но напуска следващата година. От 2007 г. до 2008 г. е начело на гръцкия Ливадиакос. В Несебър работи от декември 2009 г. до лятото на 2010 г., като извежда отбора до бараж за влизане в „А“ група с втория отбор на Западна „Б“ група – Академик (София), от който губи с 1:2. На 21 март 2011 г. е назначен за старши треньор на Черноморец (Бургас), но на 31 май 2011 г. е освободен. През януари 2015 г. отново е треньор на „Етър“.

Постижения

Важно е да се отбележи, че той, заедно с Димитър Пенев, на практика изграждат големия отбор на четвъртите в света, като негови възпитаници в „Етър“ са Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, и Бончо Генчев. В „Левски“ именно той създава „желязната“ българска защита, помогнала на българското нападение на световното през 1994 г. в лицето на Петър Хубчев, Емил Кременлиев, Златко Янков, и Цанко Цветанов, заедно с вратаря Пламен Николов. Интересен факт от неговата кариера е, че той е треньорът, който довежда в ЦСКА младите юноши Стилиян Петров и Мартин Петров и така ги насочва към големия футбол.

Под негово ръководство Левски изнася едни от най-стойностните сезони в своята нова история: през 1994 г. отборът печели титлата и купата, а в турнира за шампионската лига отстранява шотландския Глазгоу Рейнджърс.

Извежда немския Унион Берлин от регионалните дивизии до Втора Бундеслига, като през 2001 г. стига до финала за купата на Германия.

Успехи като треньор:

България.

Шампион на България (4):

• 1 – Етър 1991
• 2 – ПФК Левски (София) 1994, 1995
• 1 – ЦСКА, 1997

Купата на България (2):

• 1 – ПФК Левски (София)1994
• 1 – ЦСКА 1997

Германия:

Купа на Германия:

• 1 – Финалист, Унион (Берлин), 2001

Източници

В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.