Амедео Клева
| Амедео Клева | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | 6 февруари 1923 г. | ||||||||
| Починал | 22 юни 1996 г. | ||||||||
| Пост | защитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Амедео Клева е италиански футболист и баскетболист, най-известен с изявите си за тима на Левски. Има 2 мача за националния отбор по футбол на България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Плевен, където баща му работи като ЖП строител. Първият тим, в който играе, е Победа (София). През 1942 г. преминава в Левски, като е смятан за един от най-добрите леви бекове по това време. С екипа на „сините“ печели 4 титли на България, както и Купата на страната с Левски през 1949 и 1950 г. Играе общо 12 сезона за Левски, в които изиграва 142 срещи в първенството и 19 мача за Националната купа. Освен това е двукратен шампион на България по баскетбол в състава на Левски.[1]
След изявите си в националния отбор е забелязан от Милан[2], но до трансфер не се стига. Приключва кариерата си в тима на Септември.[3]
През 70-те години е част от италианското разузнаване СИД. Впоследствие е осъден за икономически шпионаж и лежи 1530 дни в затвора.[4] Освободен е предсрочно през 1979 г.[5]
Умира в старчески дом в Италия през 1996 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Да си спомним за Амадео Клева. Четирикратен шампион с футболния и двукратен с баскетболния Левски, архив на оригинала от 21 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190121175159/https://levski.bg/news/details/175914?fbclid=IwAR1O0dzPZgvppNXlgQBwikYOpaisCYOQ_Mn3yW3uiRS_syi5cXgEUE5fWR0, посетен на 21 януари 2019
- ↑ Точно 100 чужденци за 100 години Левски
- ↑ Легендарното крило Михаил Мишев: Даже слонът в зоопарка ревеше от радост при гол на Славия
- ↑ Приключенията на италианци в България – от Терцета до Роси
- ↑ Любопитно: Тайни на разузнаването:Разгромът на „чакалите“
