ЦСКА (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЦСКА
CSKA 99-05.png
Име на отбор ЦСКА
Прозвище Армейците, Червените, Борислав Робев
Основан 5 май 1948
Разформирован все още съществува като "Обединени спортни клубове ЦСКА"
Спортове
Спортове в СК ЦСКА (София)
Football pictogram.svg Volleyball (indoor) pictogram.svg Basketball pictogram.svg
Футбол Волейбол Баскетбол
Ice hockey pictogram.svg Athletics pictogram.svg Tennis pictogram.svg
Хокей Атлетика Тенис
Gymnastics (artistic) pictogram.svg Boxing pictogram.svg Weightlifting pictogram.svg
Гимнастика Бокс Вдигане на тежести
Cycling (road) pictogram.svg Taekwondo pictogram.svg Judo pictogram.svg
Колоездене Таекуон-до Джудо и самбо
Handball pictogram.svg Wrestling pictogram.svg Shooting pictogram.svg
Хандбал Борба Спортна стребла
Chess pictogram.png Canoeing (flatwater) pictogram.svg Water polo pictogram.svg
Шахмат Кану-каяк Водна топка
Fencing pictogram.svg Gymnastics (aerobic) pictogram.svg Rowing pictogram.svg
Фехтовка Спортна акробатика Гребане
Cycling (road) pictogram.svg Diving pictogram.svg Cycling (road) pictogram.svg
Колоездене Скокове във вода Тенис на маса
Alpine skiing pictogram.svg Luge pictogram.svg Snowboarding pictogram.svg
Ски Спортни шейни Сноуборд
Empty place.jpg Karate pictogram.svg Sailing pictogram.svg
Кик-бокс Карате Ветроходство
Equestrian pictogram.svg Figure skating pictogram.svg Biathlon pictogram.svg
Конен спорт Фигурно пързаляне Биатлон
Climbing pictogram.png Empty place.jpg Modern pentathlon pictogram.svg
Алпинизъм и ориентиране Парашутизъм Модерен петобой
Empty place.jpg Curling pictogram.svg Playing card spade A.svg
Ловна стрелба Кърлинг Спортен бридж

ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е име на български спортни клубове от София. В миналото всички спортни клубове са обединени в една обща спортна организация, но през 1992 г. клубовете се отделят и продължават да съществуват самостоятелно. Към момента всички отбори са обединени в една обща организация наречена Обединени спортни клубове ЦСКА, която се явява наследник пряк наследник на оригиналната организация. Най-добри, титулувани и известни са футболният, волейболният и баскетболният отбор.

История[редактиране | edit source]

1923 – 1948 г.[редактиране | edit source]

На 28 октомври 1923 г. клубовете — „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [1]. АС-23 развива много спортове освен футбола сред които баскетбол, волейбол, хокей и др.

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[2]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина.През 1947-а футболният отбор завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[2] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.[редактиране | edit source]

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името — „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

Препис на обединителния протокол на Чавдар (София)

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“ заради това че основните играчи на футболния отбор са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният за футбола, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“.

През сезона 1966/67 г. футболният ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“.

През сезон 1981/82 ФК ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

През 1985 футболният отбор е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата. Впоследствие е създаден отбор с името ЦФКА Средец на мястото на футболния отбор.[3]

През сезон 1989-1990 армейците си възвръщат името ЦСКА. През 1992 г. спортното дружество се разпада на отделни отбори.

Спортове[редактиране | edit source]

и други

Успехи[редактиране | edit source]

Олимпийски медалисти[редактиране | edit source]

Списъкът съдържа спортисти, които са се състезавали за ЦСКА, без да е задължително да са били в ЦСКА по време на спечелването на медала. Списъкът може да е непълен и/или неточен.

Име Дисциплина Медал
Хелзинки 1952
Борис Георгиев Бокс бронз
Мелбърн 1956
Никола Станчев Вдигане на тежести злато
Петко Сираков Борба сребро
Стефан Божков Футбол бронз
Иван Колев Футбол
Никола Ковачев Футбол
Манол Манолов Футбол
Димитър Миланов Футбол
Георги Найденов Футбол
Кирил Ракаров Футбол
Гаврил Стоянов Футбол
Крум Янев Футбол
Панайот Панайотов Футбол
Рим 1960
Станчо Колев Борба сребро
Велик Капсъзов Гимнастика бронз
Еньо Вълчев Борба бронз
Токио 1964
Еньо Вълчев Борба злато
Продан Гарджев Борба злато
Кирил Петков Борба сребро
Мексико 1968
Еньо Вълчев Борба сребро
Стоян Йорданов Футбол сребро
Иван Зафиров Футбол
Кирил Станков Футбол
Петър Жеков Футбол
Аспарух Никодимов Футбол
Атанас Геров Футбол
Продан Гарджев Борба бронз
Мюнхен 1972
Йордан Биков Вдигане на тежести злато
Георги Костадинов Бокс злато
Андон Николов Вдигане на тежести злато
Нораир Нурикян Вдигане на тежести злато
Монреал 1976
Здравка Йорданова Академично гребане злато
Светла Оцетова Академично гребане злато
Нораир Нурикян Вдигане на тежести злато
Йордан Митков Вдигане на тежести злато
Николина Щерева Бягане сребро
Петкана Макавеева Баскетбол бронз
Иван Колев Борба бронз
Москва 1980
Петър Лесов Бокс злато
Георги Райков Борба злато
Асен Златев Вдигане на тежести злато
Михо Дуков Борба сребро
Петкана Макавеева Баскетбол сребро
Димитър Златанов Волейбол сребро
Емил Вълчев Волейбол
Стефан Димитров Волейбол
Стоян Гунчев Волейбол
Петко Петков Волейбол
Валентина Харалампиева Волейбол бронз
Верка Стоянова Волейбол
Цветана Божурина Волейбол
Мая Стоева Волейбол
Румяна Каишева Волейбол
Любчо Дяков Спортна стрелба бронз
Петър Петров Бягане бронз
Лейк Плесид 1980
Иван Лебанов Ски бягане бронз
Сеул 1988
Таня Богомилова Плуване злато
Христо Марков Троен скок злато
Атанас Комшев Борба злато
Севдалин Маринов Вдигане на тежести злато
Адриана Дунавска Гимнастика сребро
Рангел Геровски Борба сребро
Весела Лечева Спортна стрелба сребро
Стефан Топуров Вдигане на тежести сребро
Диана Дудева Гимнастика бронз
Мануела Малеева Тенис бронз
Рахмат Софияди Борба бронз
Барселона 1992
Иван Иванов Вдигане на тежести злато
Весела Лечева Спортна стрелба сребро
Свилен Русинов Бокс бронз
Валентин Йорданов Борба бронз
Мария Гроздева Спортна стрелба бронз
Атланта 1996
Валентин Йорданов Борба злато
Тончо Тончев Бокс сребро
Мария Гроздева Спортна стрелба бронз
Сидни 2000
Мария Гроздева Спортна стрелба злато
Румяна Нейкова Скиф сребро
Йордан Йовчев Гимнастика бронз
Йордан Йовчев Гимнастика бронз
Атина 2004
Мария Гроздева Спортна стрелба злато
Йордан Йовчев Гимнастика сребро
Йордан Йовчев Гимнастика бронз
Мария Гроздева Спортна стрелба бронз
Георги Георгиев Джудо бронз
Румяна Нейкова Скиф бронз
Пекин 2008
Румяна Нейкова Скиф злато
Лондон 2012
Тервел Пулев Бокс бронз
Общо
злато сребро бронз общо
23 17 25 65

Футбол[редактиране | edit source]

Мъже[редактиране | edit source]

Жени[редактиране | edit source]

  • 2 пъти Шампион в Женско първенство на България по футбол (1989).1993
  • 2 пъти Вицешампион на България (1987, 1990).
  • 3 пъти трети в шампионата на България (1986).(1988),(1992)
  • 2 пъти носител на Купа на България по футбол за жени (1987, 1990).
  • Участва в редица престижни турнири в Европа:
  • 1986 г.- турнир във Варна, 3-то място.
  • 1987 г.-международен турнир във Варна, 5-то място
  • 1987 г.-международен турнир в Полша. 2-ро място.
  • 1998 г.-международен турнир в Полша, 1-во място.
  • 1989 г.-международен турнир в Бремен /ФРГ/ на шампионките на всички европейски държави. Класира се на 6-то място.
  • 1990 г.-международен турнир в Ментон /Франция/. 4-то място.
  • 1991 г.-международен турнир в Ксанти /Гърция/. 1-во място.
  • 1992 г.-приятелска среща с шампионките на Турция в Истанбул. 2-1 за ЦСКА.
  • През 1994 г. отборът прекрати съществуването си благодарение на големия капацитет-Петър Калпакчиев /шеф на ЦСКА за 6 месеца/

Баскетбол[редактиране | edit source]

Мъже[редактиране | edit source]

Жени[редактиране | edit source]


Волейбол[редактиране | edit source]

Мъже[редактиране | edit source]

Жени[редактиране | edit source]

Хандбал[редактиране | edit source]

мъже[редактиране | edit source]

10 пъти Шампион на България по хандбал-мъже -1976,1978,1979,1981,1983,1984,1987,1989,1990,1991

10 пъти носител наКупата на България по хандбал-мъже-1981,1982,1984,1985,1987,1988,1990,1991,1992,2002


жени[редактиране | edit source]

12 пъти шампион на България за жени-1973,1974,1975,1976,1978,1983,1985,1987,1989,1990,1991,1992

8 пъти носител на Купата на България по хандбал-1975,1976,1982,1984,1985,1988,1989,1992

Хокей на лед[редактиране | edit source]

14 пъти шампион в Държавно първенство по хокей на лед-1964,1965,1966,1967,1969,1971,1972,1973,1974,1975,1983,1984,1986,2013

12 пъти носител на Купа на България по хокей на лед-1964, 1965, 1967, 1972, 1973, 1975, 1976, 1978, 1981, 1983, 1986, 1987 г

Председатели на СК ЦСКА[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.
  2. а б С рогите срещу историята, Sport1.bg
  3. Статия за футболното хулиганство, БНТ