Васил Божков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Божков
български олигарх и предприемач

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Университет за национално и световно стопанство
Предприемаческа дейност
Област хазарт, финанси, строителство, спорт
Работил в Нове холдинг
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Васил Крумов Божков е български олигарх и предприемач, сочен за най-богатия българин със състояние оценявано между 1 и 3 млрд. лева.[1] Известен с прякора Черепа, във вътрешна кореспонденция на американския държавен департамент той е определян като „най-печално известния гангстер на България“.[2]

През януари 2020 г. Божков напуска България и отива в Дубай, за да избегне обвинения на прокуратурата в престъпления, свързани с убийства, пране на пари, укриване на такси и изнасилване.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Божков завършва Националната математическа гимназия (сега Национална природо-математическа гимназия) в София. Има две висши образования – специалност „Приложна математика“ в Софийския университет и „Икономика на труда“ в УНСС.

Предприемачество[редактиране | редактиране на кода]

Божков започва търговската си дейност ок. 1989 г. край софийската сладкарница „Магура“, където нелегално се продават валута, антични предмети и оръжие. Скоро открива верига обменни бюра. През 1991 г. регистрира основната си фирма „Нове Холдинг“, в която е най-голям акционер и от 2005 г. – председател на Съвета на директорите.

През 1991 г. Божков става съдружник с Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо в хазартната фирма Ай Джи Ем. Отваря казино в софийския хотел „Рила“. Към 2007 г. е съвладелец на казината в „Радисън САС“ и „Хемус“ и на бинго зали.[4]

В 1994 г. Божков открива Българска търговска индустриална банка (БТИБ), която през 1996 – 1997 г. се слива с Кредитна банка на „Мултигруп“. Кредитна банка фалира през 1999 г. През 2000 г. той закупува активите на фалиралата Първа частна банка.

През 2006 г. Божков купува през борсата бившия приватизационен фонд „ХД Пътища“. Основен акционер в „Холдинг Пътища“ е „АБВ Инженеринг“, която е собственост на „Нове интернал“ (дъщерна компания на „Нове холдинг“). Чрез „Холдинг Пътища“ Божков изкупува голяма част от регионалните държавни пътно-строителни фирми, които преди това са били собственост на Главно управление „Пътища“.

В края на 2007 г. при разпределение на излишъка на републиканския бюджет и изказани съмнения за обективността на разпределението фирми на Васил Божков взимат 47.7 милиона лева от парите, отпуснати по фонд „Републиканска пътна инфраструктура“.[5]

През 2006 г. полското списание „Wprost“ оценява състоянието на Божков на един милиард долара, през 2007 г. на 1,5 млрд. долара, а през 2008 г. на 1,35 млрд. долара.[6]

Член е на Конфедерацията на едрите индустриалци и на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на всяко от двете сдружения през 1993 и 2001 г.

Колекционерство[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Божков създава фондация „Тракия“ с официална цел „организиране и подпомагане издирването и опазването на културните ценности, част от българското и световното културно-историческо наследство“.[7]. Неин изпълнителен директор е Кирил Христосков. Фондацията се занимава главно с излагане и обнародване на притежавани от Божков старини, но е финансирала и археологически разкопки през 2005 – 2007 г.[8]

Божков притежава сбирка от антични предмети, за които Божидар Димитров твърди, че са били изнесени от България преди 1911 г. и закупени в чужбина.[9]. През 2005 г. сбирката е описана от Иван Маразов.[10] Част от нея е излагана в Брюксел (2006) и Москва (2009).[11] През 2011 г. в Националния исторически музей гостува изложбата „Тракия и Древният свят XV-I в. пр. Хр. – колекция Васил Божков“, съдържаща 230 паметника на тракийското и гръко-римското изкуство.[12]

Като колекционер Божков се обявява против приетия през 2009 г. Закон за културното наследство.[13]

Участие в спорта[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. Божков създава агенцията за спортни залагания „Еврофутбол“, в която от 2002 г. като съдружник влиза гръцкият милиардер Сократис Кокалис с фирмата си „Интралот“.

През 2000 г. Божков е избран за председател на Българската федерация по спортна стрелба, а през 2003 г. оглавява Българската федерация по шахмат. През 1999 г. купува ПФК „ЦСКА“ АД, който впоследствие продава на Прамод Митал (4.12.2006). През 2009 г. той обявява футболистите за „съвременните гладиатори“.[14] През февруари 2019 г. със специално прессъобщение на компанията „Нове холдинг“ Божков съобщава, че става собственик на ПФК Левски (София) и се заема с неговото управление, финансиране и дългосрочно развитие.[15] Бизнесменът твърди, че за период от една година е инвестирал близо 25 млн. лева в клуба. На 8-и май 2020г. Васил Божков джиросва акциите на „ПФК Левски“ на Бойко Методиев Борисов(обвинявайки го в рекет и изземане на частен бизнес, с помощ на държавните наказателни структури). На 13-и май 2020г. май премиерът, отказва акциите. На 2-ри юни 2020 г. прехвърля целия пакет акции на футболната легендата Наско Сираков.[16]

Предполагаеми злоупотреби[редактиране | редактиране на кода]

Във финансовите среди и в печата са изказани съмнения, че Божков извършва манипулации за сметка на миноритарните собственици, като източва „Нове холдинг“ чрез изваждането на непублични дъщерни фирми[17] и премии лично за себе си[18]. На 5.01.2009 г. общото събрание на „Холдинг Пътища“ гласува на Божков допълнително възнаграждение от 3.84 милиона лева.[19] Комисията за финансов надзор не отчита нередности[20].

Предполагаеми връзки с организираната престъпност[редактиране | редактиране на кода]

Божков е подозиран в тесни връзки с групировката „СИК“. Смятан е за съсобственик в застрахователната компания „Бул инс“, въпреки че номиналните собственици са офшорни компании и връзката е недоказуема. „Бул инс“ поглъща „застрахователните“ структури на СИК, след като те не получават лиценз през 1998 г.[21]

Името на Божков се споменава в изтеклата чрез Уикилийкс кореспонденция на посолството на САЩ в България. Заедно с Тодор Батков, Гриша Ганчев и братята Красимир и Николай Маринови – Маргините, Божков е даден като пример „за някои от най-известните връзки“ на българския бизнес с организираната престъпност.[22]

Пак според изтекла през Уикилийкс информация, през 2009 г. временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в България Джон Ордуик в дипломатическа грама определя Божков като „най-печално известния гангстер“ и констатира, че Божков все още е активен „в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета и в незаконната търговия с антики“.[23]

Отнемане на лиценз за хазартна дейност, напускане на страната и повдигане на обвинения[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2019 г. срещу Васил Божков е подаден сигнал в прокуратурата от неговите съдружници в компанията „Еврофутбол“, братята Цветомир и Боян Найденови. В сигнала те твърдят, че Божков ги е заплашвал с убийство ако не му прехвърлят дялове от техни компании. Освен това е посочено, че Божков укрива дължими към държавата такси за хазартната си дейност. Наредена е проверка от финансовия министър и през януари 2020 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) излиза с доклад, според който в хазната са постъпили с 210 млн. лв. по-малко от дължимото, защото Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е таксувала по различен начин държавния „Български спортен тотализатор“ (БСТ) и частните лотарии, контролирани от Божков - „Национална лотария“ и „Лотария България“. Това дава повод на държавата да предложи нов закон, според който само тя ще може да организира лотарийни игри чрез БСТ, което на практика означава спиране на дейността на компаниите на Божков. Дни по-късно Божков напуска България и се установява в Дубай (ОАЕ). Малко след това прокуратурата повдига срещу него седем обвинения, включително за ръководство на организирана престъпна група, сформирана с цел изнудване, принуда, данъчни престъпления, пране на пари и длъжностни престъпления, които впоследствие нарастват до осемнайсет. Божков е обявен за издирване чрез Интерпол, но поради липса на двустранни споразумения с ОАЕ, екстрадицията му на този етап изглежда невъзможна. Обвинения са отправени и към най-близките му партньори в бизнеса - Георги Попов, Александър Тумпаров, Елена Динева и Борис Бекяров.

Участие в политиката[редактиране | редактиране на кода]

След заминаването си за Дубай Васил Божков започва активно да се изявява в социалните мрежи Фейсбук и Туитър, в които остро критикува българските власти, наричайки ги „хунта“. Твърди, че е бил подлаган на системен рекет, за да може да оперира безпроблемно бизнеса си. Прави заявка и за учредяването на партия „Българско лято“. [24][25]

Литературен образ[редактиране | редактиране на кода]

Прототипът на един от героите в първия роман на Людмила Филипова – „Анатомия на илюзиите“, Борис Буков, е Васил Божков.[26]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Бакалов, Краят на империята. Кой е Васил Божков и как оцеля толкова време, Радио Свободна Европа, 31 януари 2020 г.
  2. „Най-печално известният гангстер на България е Васил Божков-Черепа (Из американската грама от 2009 г.)“, Mediapool.bg, 19 юли 2011.
  3. nova.bg
  4. „Васил Божков отрече облекченията за хазарта да са за него“, Mediapool.bg, 28 ноември 2007 г.
  5. Иван Михалев, „Последните милиони от Батко“, в-к „Капитал“, 7 март 2008 г.
  6. Биография на Васил Божков на сайта на списание „Wprost“.
  7. Официална страница на Фондация „Тракия“.
  8. Официална страница на Фондация „Тракия“.
  9. „Според Божидар Димитров колекцията на Васил Божков е напълно законна“, Ekipnews.com, 1 март 2011 г.
  10. Маразов, И. Колекция Васил Божков: Каталог. С., 2005.
  11. „Васил Божков отваря частен музей в София“, в. „24 часа“, 15 април 2009 г.
  12. Диляна Димитрова, „Божков показва съкровищата си“, в. „Труд“, 21 март 2011 г.; „Exhibition: A rare Thracian collection“, Reuters, 25 март 2011 г.
  13. ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО (в сила от 10 април 2009 г.) на сайта Lex.bg.
  14. „Васил Божков: Ние българите не сме нация“, Vesti.bg, 8 януари 2009 г.
  15. „Официално: Васил Божков е новият собственик на Левски“, Actualno.com, 13 февруари 2019 г.
  16. „Наско Сираков: Аз съм собственик на "Левски“, 24chasa.bg, 2-ри юни 2020 г.
  17. „Финансовият надзор проверява „Холдинг Пътища", в. „Дневник", 23 септември 2010 г.
  18. Андрей Любенов, „Божков се изсмя на законите и КФН“, Investor.bg, 12 октомври 2010 г.
  19. Иван Нончев, „ОСА на Холдинг Пътища прие премията от 3,84 млн. лв. за Васил Божков“, Investor.bg, 5 януари 2009 г.
  20. „Надзорът няма да спира търговията с акции на „Мостстрой“, в. „Пари“, 11 октомври 2010 г.
  21. „От „Магурата“ до Брюксел“, в-к „Капитал“, 12 януари 2007 г.
  22. Колева, Юлиана. „Нормална“ България според грамите в Wikileaks. // Дневник/Икономедиа, 1 юни 2011. Посетен на 1 юли 2011.
  23. „Wikileaks: Най-търсените престъпници на България, които никой не търси“, Bivol.bg, 18 юли 2011, Посетен на 20 юли 2011 г.
  24. Друмева, Ина. Васил Божков обмисля свой политически проект. // Дневник. 8 юни 2020. Посетен на 6 юли 2020.
  25. Илиева, Елена. Божков пред Bloomberg: Нуждаем се от нов политически проект. // Инвестор.bg. 9 юни 2020. Посетен на 6 юли 2020.
  26. „Людмила Филипова: Васил Божков ме вдъхнови чисто творчески“, интервю на Людмила Габровска, в-к „Новинар“, 17 октомври 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]