СИК

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българската престъпна групировка. За латинското фразеологично съкращение вижте Sic.

СИК е българска престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотици, финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция,[1] използвайки прикритието на официален бизнес в сектора на застраховането и производството на алкохолни напитки. От друга страна, СИК България е частна, инвестиционна фирма, която инвестира, предимно, в застрахователния и охранителния сектор. Създадена и управлявана е от едни от първите български олигарси- Братя Маринови и Младен Михалев.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред ръководителите на СИК са братята Красимир Маринов (Големия Маргин) и Николай Маринов (Малкия Маргин), Румен Николов (Пашата), Младен Михалев (Маджо).[1][2]

Имена, свързвани в медиите с групировката, гравитиращи към нея, или включени в общ бизнес с отделни хора от нея са Венцеслав Стефанов[3] Поли Пантев, Иван Славков, Жени Калканджиева,[4] Бойко Борисов[2] и Милчо Бонев-Бай Миле.

През 2007 г. вече покойният критик на групировката Георги Стоев издава 3 книги, посветени на СИК. Според него в групировката участва генерал Любен Гоцев, бивш министър на външните и вътрешните работи и член на БСП.

Гангстерска война[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. враждите между сътрудниците на СИК вземат много жертви, две години по-късно кървава престрелка в центъра на София завършва с шест трупа, единият от които – този на сикаджията Милчо Бонев (Бай Миле). През лятото на 2009 г. е убит бизнесменът Александър Занев, за когото се знае, че има връзки с политици от НДСВ[5].

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Според източници от Министерството на вътрешните работи СИК контролира контрабандата на акцизни стоки по море. През 1995 г. мафиотските групировки си поделят пазара за проституция, заведенията на СИК в София са „Сладък грях“ – на „Спартак“, „Дама Пика“ – на Румен Николов-Пашата[6], „Бонита“; всеки клуб плаща 50-60 на сто от печалбата на структурата[7].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]