Блек Сабат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Блек Сабат
„Блек Сабат“ през 1970 г. Гийзър Бътлър, Тони Айоми, Бил Уорд и Ози Озбърн
„Блек Сабат“ през 1970 г. Гийзър Бътлър, Тони Айоми, Бил Уорд и Ози Озбърн
Информация
ОтБирмингам, Великобритания
Стилхевиметъл, традиционен хевиметъл, хардрок
Активностот 1968 г. от 2011 г.
ЛейбълФонтана“, „Въртиго“, „Мъркюри“, „Върджин И Ем Ай“, „Юнивърсъл“, „Уорнър“, „Ай Ар Ес
Уебсайтwww.blacksabbath.com
Бивши членовеВиж: Съставът на групата
Блек Сабат в Общомедия

„Блек Сабат“[1] (на английски: Black Sabbath) е английска рок група, създадена в Бирмингам през 1968 г. от китариста Тони Айоми, барабаниста Бил Уорд, басиста Гийзър Бътлър и певеца Ози Озбърн. Те често са цитирани като едни пионерите в хевиметъл музиката.[2] Творчеството на „Блек Сабат“ включва студийни албуми като Black Sabbath (1970), Paranoid (1970) и Master of Reality (1971), които определят жанра.[3] Групата има множество промени в състава след напускането на Ози Озбърн през 1979 г., като Тони Айоми е единственият постоянен член през цялата ѝ история.

В ранните си години, групата носи имената „Полка Тълк Блус Бедн“[4] и „Ърт“,[5] преди да се спре на „Блек Сабат“ за постоянно през 1969 г.[6] През ноември 1969 г. групата подписва договор с „Филипс Рекърдс[7] и през януари 1970 г., издават първия си сингъл Evil Woman.[8] Техният дебютен албум, Black Sabbath, е издаден следващия месец.[9] Въпреки че получава отрицателни оценки от критиците,[10] албумът постига търговски успех,[11][12][13] което води до следващ запис, този на Paranoid, по-късно същата година.[14] Популярността на групата расте и до Sabbath Bloody Sabbath от 1973 г. критиците започват да реагират по благосклонно.[15]

Прекомерната злоупотреба с вещества[16] на Ози Озбърн довежда до уволнението му през 1979 г.[17] Той е заменен от бившия певец на „РейнбоуРони Джеймс Дио.[16] След два албума с Рони Джеймс Дио, „Блек Сабат“ претърпяват много промени в състава си през 1980-те и 1990-те години, които включват певците Иън Гилън, Глен Хюз, Рей Гилън и Тони Мартин, както и няколко барабанисти и басисти. Тони Мартин, който заменя Иън Гилън през 1987 г.,[6] е вторият най-дълго използван певец в групата, той записва три албума с „Блек Сабат“ преди уволнението си през 1991 г.[18] През същата година Тони Айоми и Гийзър Бътлър се присъединяват отново към групата и заедно с Рони Джеймс Дио и барабаниста Вини Апис записват Dehumanizer (1992).[19] След още два студийни албума с Тони Мартин, който заменя Рони Джеймс Дио през 1993 г.,[20] оригиналният състав на групата се събира отново през 1997 г. и издава през следващата година записания на живо албум Reunion;[21] те продължават да правят турнета от време на време до 2005 г. С изключение на преиздаване на различни сборни албуми, съставът от ерата на Mob Rules, обединен отново като „Хевън енд Хел“,[22] не се изявява под името „Блек Сабат“ в продължение на шест години. Групата се събира отново през 2011 г.[23] и издават последния си студиен албум 13 (2013), който включва всички оригинални членове с изключение на Бил Уорд.[24] По време на прощалното си турне, групата изнася последния си концерт в родния си град Бирмингам на 4 февруари 2017 г.[25][26] Оттогава на периодични частични събирания, Ози Озбърн и Тони Айоми свирят заедно, като последно излизат на една сцена на церемонията по закриването на Игрите на Британската общност през 2022 г. в Бирмингам.[27]

„Блек Сабат“ имат продадени над 70 милиона записа по целия свят към 2013 г., което ги прави една от най-успешните хевиметъл групи.[28] Те са определени от „Ем Ти Ви“ като „Най-великата метъл група на всички времена“[29] и поставени на второ място в списъка на „Ви Ейч Уан“ „100-те най-велики артисти на хардрока“.[30] Списание „Ролинг Стоун“ класира групата под номер 85 в своите „100-те най-велики изпълнители на всички времена“.[31] „Блек Сабат“ са включени в Залата на славата на музиката в Обединеното кралство през 2005 г.[32] и в Залата на славата на рокендрола през 2006 г.[33] Те също така печеят две награди „Грами“ за най-добро метъл изпълнение, а през 2019 г. групата получава награда „Грами“ за цялостно творчество.[34]

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото (1969 – 1970)[редактиране | редактиране на кода]

Групата е създадена от четирима приятели, родени в квартала Астън на Бирмингам – Антъни „Тони“ Айоми (китари), Уилиам „Бил“ Уорд (барабани), Джон „Ози“ Озбърн (вокали) и Терънс „Гийзър“ Бътлър (бас китара). Първите двама се подвизават известно време в успешната по това време ъндърграунд група Mythology и след нейното разпадане решават да сформират своя собствена, като за целта канят свирещия в групата Rare Breed Гийзър Бътлър, където пее и Ози. Бътлър предлага приятеля си за вокалист на бъдещата група, което се приема единодушно. Първоначално момчетата кръщават групата „Polka Tulk Blues Band“ (или просто „Polka Tulk“), като определят стила си като „джаз-блус“.

Блек Сабат през 1970 г.

Името хрумва на вокалиста Ози, който го вижда на опаковка от талкова пудра. Освен Ози, Айоми, Бътлър и Уорд по това време в групата свирят още саксофонистът Алан Кларк и втори китарист на име Джим Филипс. Не след дълго последните двама напускат поради несъвпадане на идеите и стиловите предпочитания. Малко след това името е сменено на Earth и групата започва да изнася концерти не само в Англия, но и в цяла Европа. Оказва се обаче, че е често бъркана с друга, носеща същото име, затова е взето решение да бъде прекръстена.

По това време басистът Бътлър, повлиян от новелите на писателя Денис Уийтли, които са с главно окултна и магьосническа тематика, написва песента „Блек Сабат“ („Черна събота“), чието заглавие е единодушно избрано за ново име на групата. Тази песен води до поредица други парчета с мрачна и окултна тематика, до идеята за която се стига малко случайно, след като, гледайки италианския филм на ужасите „Black Sabbath“ (оригинално озаглавен „I Tre volti della paura“) Бътлър се обръща към останалите членове на бандата с думите: „Щом хората си плащат да гледат страшни филми, защо да не си плащат да слушат и страшна музика“.

Периодът с Ози (1970 – 1979)[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. Блек Сабат издава първия си сингъл „Evil Woman (Don't Play Your Games With Me)“, който представлява кавър версия на станалата хит по това време песен на американската група Crow. Месец по-късно е издаден и дебютният едноименен албум на групата – Black Sabbath, който достига до Топ 10 в музикалните класации на Острова. Същата година на пазара се появява и вторият студиен албум – Paranoid, който жъне успех в Европа и Америка, достигайки до номер 1 в британските класации.

Едноименната песен, която е написана за съвсем кратко време (за което свидетелства изкючително простата ѝ структура) и е замислена просто като „пълнеж“ на албума, се превръща в тотален хит и един от символите на Сабат.

Мнозинството от песни в двата албума са c окултна тематика и тежък саунд. Текстовете са написани главно от басиста Бътлър. Плахи заигравки с подобни теми се забелязват още при Led Zeppelin, Rolling Stones и The Doors, но никоя група дотогава не засяга окултизма и тъмните сили толкова директно и открито, колкото Блек Сабат. В албумите все пак присъстват и някои композиции с типичен рок-характер и мелодика.

През 1971 г. Блек Сабат издава третия си албум, озаглавен Master of Reality. Музиката в него е значително по-сложна от тази в предшествениците му, обогатена с множество акустични моменти, включително соло на флейта, изпълнено от китариста Айоми. В следващия си албум, Black Sabbath, Vol. 4(1972), групата отчасти изоставя окултния си имидж, заменяйки го с хардрок и прогресив влияния. Към саунда са добавени клавири, а вокалите все повече изпъкват.

Тони Айоми, 1978 г.

През 1973 г. излиза Sabbath Bloody Sabbath, петият албум на групата, който затвърждава новата стилова ориентация към по-мелодичен, прогресив хардрок, но някои песни, особено едноименната, все още съдържат много музикални елементи, напомнящи за първите две студийни творби. В албума взима участие кийбордистът на лондонската прогресив рок група Yes Рик Уейкман.

Мениджърски и вътрешни проблеми отлагат издаването на планувания за 1974 г. шести албум, но той все пак бива издаден година по-късно под името Sabotage. Последвалият през 1976 г. Technical Ecstasy става причина за разпра в групата относно стиловата насока, като китаристът Тони Айоми настоява за обогатяване на звука с различни непривични за рока инструменти, за разлика от вокалиста Ози Озбърн, апелиращ към придържане към досегашната формула. Двамата музиканти не намират консенсус помежду си, което довежда до напускането на Ози през 1979 г.

Години на промяна (1980 – 1995)[редактиране | редактиране на кода]

На негово място е привикан вокалистът на Rainbow Рони Джеймс Дио, с който групата записва деветия си студиен албум Heaven and Hell, превърнал се може би в най-големия комерсиален успех на Сабат в цялата им историята. Малко преди записването на следващия албум, Mob Rules, дългогодишният барабанист Бил Уорд напуска групата поради лични причини и бива заменен от Вини Епис. Скоро след издаването на албума двамата с Дио също напускат и се захващат с проект, наречен на името на вокалиста („Dio“). На барабаните се завръща Уорд, а новият вокалист става напусналият Deep Purple Иън Гилън. С новите попълнения групата записва албума Born Again, след което Уорд повторно се разделя с Блек Сабат и бива заменен с барабаниста на Electric Light Orchestra Бев Бивън. Албумът достига до номер 4 в британските класации, което не пречи на Гилън на свой ред да напусне групата, само година след като се е присъединил, за да се върне отново в Deep Purple. Празнотата запълва Дейвъд Донато през 1984 г., който бива печално бързо отстранен, след като дава интервю в британско списание, посрещнато с огромно негодувание от останалите членове. Към групата за пореден път се присъединява и барабанистът Уорд.

Рони Джеймс Дио

Непрестанните промени в състава на Блек Сабат изнервят атмосферата в групата и довеждат до множесто конфликти. Паралелно с това успешната солова кариера на бившия вокалист Ози Озбърн кара все повече музикални критици да поставят групата в негова сянка. Вследствие на всичко това напуска басистът Бътлър, като основава своя група на име „Geezer Butler Band“, която обаче така и не записва албум. Китаристът Тони Айоми решава да запише соло албум, като на помощ вика кийбордиста Джеф Никълс (обявен междувременно за официален член на Блек Сабат) и Глен Хюз за вокалист. Следващият албум Seventh Star e издаден 1986 г., като на обложката фигурира пояснението „Black Sabbath featuring Tony Iommi“. Албумът е замислен като солов проект на Айоми, но звукозаписната компания принуждава китариста да използва името на групата. Стилът в него се различава от останалите творби на Сабат, както музикално, така и най-вече текстово.

Гийзър Бътлър

По време на промоционалното турне на албума вокалистът Глен Хюз получава нараняване на гласните струни след юмручен бой, вследствие на което загубва гласа си и бива заменен от никому неизвестния американски певец Рей Гилън. В следващите години групата претърпява безброй промени в състава си до 1988 г., когато задълго остава вокалистът Тони Мартин, а към групата се присъединява екс-барабанистът на Rainbow, Whitesnake и Emerson, Lake and Powell – Кози Пауъл. Бившият член и основател на групата Бътлър избира да свири за Ози Озбърн и отхвърля предложението да се завърне в Сабат. Така през 1989 г. се появява албумът Headless Cross, песен от който се сдобива с видеоклип и висок процент на излъчване по MTV.

През 1990 г. излиза албумът Tyr, който е последван от първия „реюниън“. През 1992 г. в групата се завръща дългогодишният басист Гийзър Бътлър, последван от Рони Джеймс Дио и Вини Епис на барабаните, като заедно с Айоми записват албума Dehumanizer. Последвалото турне съвпада с това на соловия проект на Ози Озбърн, който предлага на Блек Сабат ролята на откриваща група. Всички са съгласни, с изключение на Дио, който твърди, че група като Сабат не бива да бъде откриваща на никого. Останалите членове все пак обявяват, че ще свирят на концертите на Ози, надявайки се Дио да промени решението си. Вокалистът започва турнето с групата, но впоследствие се отказва и се връща към соловия си проект. По спешност е извикан вокалът на Judas Priest Роб Халфорд, който довършва турнето. Ози обявява желанието си да се завърне в групата, като дори подписва договор и работата по нов албум е започната. В последния момент обаче Озбърн се отказва от тази идея и в групата отново идва Тони Мартин, а на барабаните застава пореден бивш член на Rainbow Боби Рондинели. През 1994 г. е записан албумът Cross Purposes.

Промените в състава на групата така и не престават, след като новодошлият барабанист Рондинели е заменен от за кой ли път завръщащият се Бил Уорд, за да си тръгне отново същата година заедно с Бътлър. Кози Пауъл се завръща през 1995 г., но скоро е заменен от Рондинели. През 1998 г. Пауъл загива в автомобилна катастрофа.

През 1995 г. е и предпоследният студиен албум на Сабат, озаглавен Forbidden, участие като гост-музикант в който взима фронтменът на Bodycount Айс Ти.

Последни години (1997 – 2017)[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г. групата се събира в оригиналния си състав – Айоми, Озбърн, Бътлър и Уорд за пръв път от 18 години, за да издаде концертен албум, в който присъстват и няколко новозаписани песни.

Ози Озбърн

Групата се съсредоточава обаче предимно към концертни изяви, като така и не записва нов албум, идея за какъвто се появява през 2001 г., когато членовете обявяват официално, че започват записи на нов материал, но по различни причини така и не удържат на обещанието си.

След години на затишие и участия в различни проекти през 2006 г. членовете на Black Sabbath Вини Апис, Рони Джеймс Дио, Тони Айоми и Гийзър Бътлър решават да се съберат отново заедно под името на първия си албум – Heaven and Hell (1980 г.). Името е избрано с цел да се прави разлика между Black Sabbath с Ози Озбърн и формацията на групата през 80-те и 90-те с Дио. Освен това групата се събира с намерението да свири само материал от 3-те албума с Рони Джеймс Дио.

Блек Сабат през 2013 г.

След невероятния си успех по целия свят първоначалният замисъл за едногодишно турне прераства в дългосрочна ангажираност. Heaven and Hell (Black Sabbath) записват 3 нови песни и издават концертно DVD през 2007 г. Следващата година е отново година на турне (заедно с Джудас Прийст и Моторхед) и подготовка и записи за изцяло нов албум, който излиза през 2009 г. Heaven and Hell прекратява съществуването си поради смъртта на Дио през 2010 г.

На 11 ноември 2011 г. те отново се събират и през 2013 г. издават дългоочаквания си албум 13, записан 35 години след последния издаден албум на групата с оригиналния ѝ вокалист Ози Озбърн. През 2014 г. групата печели „Грами“ за най-добро метъл изпълнение.

На 3 септември 2015 г. е обявено прощално турне, което ще сложи край на групата – „The End“. То се провежда през 2016 – 2017 г.[35][36] Веднага са потвърдени дати в САЩ, Канада, Европа, Австралия и Нова Зеландия.[37] Последните концерти в историята на Black Sabbath се провеждат в родния град на групата Бирмингам на 2 и 4 февруари 2017 г.[38][39]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Последни членове Предишни членове

Името[редактиране | редактиране на кода]

В буквален превод „Black Sabbath“ означава „черна събота“. Думата „Sabbath“ (сабат, шабат) е от еврейски произход, като обозначава деня, почитан като почивен в еврейската вяра (еквивалент на нашата неделя).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Виж пълната Дискография на Black Sabbath

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Издаден Заглавие Лейбъл Позиция в класациите Сертификат Вокал
1970 Black Sabbath Warner Bros. #8 UK
#23 US
Платинен US, Платинен UK Ози Озбърн
1970 (UK),
1971 (U.S.)
Paranoid Warner Bros. #1 UK
#12 US
4x Платинен US, 6x Платинен UK
1971 Master of Reality Warner Bros. #5 UK
#8 US
2хПлатинен US, 3хПлатинен UK
1972 Black Sabbath, Vol. 4 Warner Bros. #8 UK
#13 US
Платинен US, 2хПлатинен UK
1973 Sabbath Bloody Sabbath Warner Bros. #4 UK
#11 US
Платинен US, 3хПлатинен UK
1975 Sabotage Warner Bros. #7 UK
#28 US
Златен US, Платинен UK
1976 Technical Ecstasy Warner Bros. #13 UK
#51 US
Златен US, Платинен UK
1978 Never Say Die! Warner Bros. #12 UK
#69 US
Златен US, Платинен UK
1980 Heaven and Hell Warner Bros. #9 UK
#28 US
Платинен US, 2хПлатинен UK Рони Джеймс Дио
1981 Mob Rules Warner Bros. #12 UK
#29 US
Златен US, Платинен UK
1983 Born Again Warner Bros. #4 UK
#39 US
Платинен UK Иън Гилън
1986 Seventh Star Warner Bros. #27 UK
#78 US
Глен Хюз
1987 The Eternal Idol Warner Bros. #66 UK
#168 US
Тони Мартин
1989 Headless Cross I.R.S. Records #10 UK
#115 US
Златен UK
1990 Tyr I.R.S. #24 UK
#117 US
1992 Dehumanizer Warner Bros. #28 UK
#44 US
Платинен UK Рони Джеймс Дио
1994 Cross Purposes I.R.S. #41 UK
#122 US
Тони Мартин
1995 Forbidden I.R.S. #71 UK
#199 US
2013 13 Universal Ози Озбърн

Блек Сабат в България[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юни 2005 г. Блек Сабат в пълния си класически състав изнасят единствения си концерт в България. Събитието се провежда на стадион Локомотив, София в рамките на фестивала „Арена Музика 2005“. Преди легендарната четворка на сцената излиза китаристът Зак Уайлд с групата си Блек Лейбъл Сосайъти. В по-ранните часове публиката е подгрявана и от българската група Ахат.[40][41]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
  2. Phillips 2009, с. 35 – 37.
  3. Diehl, Matt. The Holy Sabbath. // Black Sabbath. rollingstone.com, 2004-04-21. Архивиран от оригинала на 2008-06-17. Посетен на 2022-08-04. Ozzy and Tony talk drugs, the devil and how they invented heavy metal (на английски)
  4. Osbourne 2010, с. 63.
  5. Osbourne 2010, с. 84.
  6. а б BLACK SABBATH. // musicmight.com. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2022-08-05. (на английски)
  7. Black Sabbath Biography. // The Inductees. rockhall.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-28. Посетен на 2022-08-05.
  8. Shefchik, Rick. Everybody's Heard about the Bird: The True Story of 1960s Rock 'n' Roll in Minnesota. ISBN 9781452949741. (на английски)
  9. Osbourne 2010, с. 74.
  10. Bangs, Lester. Black Sabbath. // Album Reviews. rollingstone.com, 1970-09-17. Посетен на 2022-08-05. (на английски)
  11. Black Sabbath album, inside book details, re-release, compact disc version
  12. BLACK SABBATH BLACK SABBATH. // Gold & Platinum. riaa.com. Посетен на 2022-08-05. (на английски)
  13. Black Sabbath – Black Sabbath. // award. bpi.co.uk. Посетен на 2022-08-05. (на английски)
  14. Paranoid (1970). // Discography. blacksabbath.com. Посетен на 2022-08-05. (на английски)
  15. Fletcher, Gordon. Sabbath, Bloody Sabbath. // Album Reviews. rollingstone.com, 1974-02-13. Посетен на 2022-08-05. (на английски)
  16. а б Iommi 2012.
  17. Rosen 1996, с. 95.
  18. Rosen 1996, с. 129.
  19. Mitchell, Ben. Dehumanizer. // Black Sabbath. Архивиран от оригинала на 2006-10-19. Посетен на 2022-08-05. Butler is back, and Dio returns on vocals with his pal Vinny Appice behind the kit (previous drummer Cozy Powell had been injured by a horse that fell on him – quick, call Rob Reiner!). (на английски)
  20. Rosen 1996, с. 130.
  21. Rivadavia, Eduardo. Reunion. // Black Sabbath. allmusic.com. Посетен на 2022-08-05. Though it was conceived as a mere cash-in for the long-awaited return of the original Black Sabbath, 1998's Reunion is as close to an official live album as the band has had in their historic 30-year career. (на английски)
  22. Wickstrand, Philip. Heaven & Hell. // Interviews. metaleater.com, 2007-02. Архивиран от оригинала на 2013-04-21. Посетен на 2022-08-30. What really needs to be said for a band like HEAVEN AND HELL? (на английски)
  23. Veteran rockers Black Sabbath announce reunion. // Entertainment & Arts. bbc.com, 2011-11-12. Посетен на 2022-08-30. Members of the veteran rock band, Black Sabbath, have announced they are reuniting in their original four man line-up for their first new album in 33 years, and a tour in 2012. (на английски)
  24. Black Sabbath Announce New Album, ’13,’ Due Out in June. // Music News. rollingstone.com, 2013-01-13. Архивиран от оригинала на 2022-06-14. Посетен на 2022-08-30. First record with Osbourne in 35 years (на английски)
  25. Black Sabbath bow out in Birmingham with final concert. // Entertainment & Arts. bbc.com, 2017-02-05. Посетен на 2022-08-30. The two-hour gig at the NEC Arena in their home city of Birmingham saw the rock veterans play 15 songs ending with their first hit, Paranoid. (на английски)
  26. Trendell, Andrew. Black Sabbath confirm their split after nearly 50 years. // News. nme.com, 2017-03-08. Посетен на 2022-08-30. Despite rumours that they continue, Black Sabbath have confirmed that they have indeed split up after 49 years together. (на английски)
  27. Grow, Kory. Black Sabbath’s Ozzy Osbourne, Tony Iommi Reunite for Commonwealth Games. // Music. rollingstone.com, 2022-08-08. Посетен на 2022-08-31. After teasing the intro to “Iron Man” with Osbourne bellowing “I am Iron Man” backstage, the group performed “Paranoid” to close the Birmingham 2022 Commonwealth Games (на английски)
  28. Erel, Eray. The Top 10 Highest-Selling Black Sabbath Albums Until 2022. // METAL. metalcastle.net, 2022-03-21. Посетен на 2022-08-31. During its full of a successful career, the renowned band sold over 75 million records worldwide. (на английски)
  29. Greatest Metal Artists of All Time. // bands. mtv.com. Архивиран от оригинала на 2008-03-19. (на английски)
  30. VH1: '100 Greatest Hard Rock Artists': 1-50. // rockonthenet.com. Посетен на 2022-08-31. (на английски)
  31. 100 Greatest Artists. // Music Lists. rollingstone.com, 2010-12-03. Архивиран от оригинала на 2022-06-14. Посетен на 2022-08-3. Black Sabbath are the Beatles of heavy metal. (на английски)
  32. BLACK SABBATH To Be Inducted Into U.K. MUSIC HALL OF FAME. // news. blabbermouth.net, 2005-11-03. Посетен на 2022-08-31. Legendary heavy metal pioneers BLACK SABBATH will be inducted into the U.K. Music Hall of Fame later this month. (на английски)
  33. Black Sabbath. // inductees. rockhall.com. Посетен на 2022-08-31. Black Sabbath delivered heavy metal into the world, kicking and screaming. (на английски)
  34. Black Sabbath To Receive Lifetime Achievement Award At 2019 GRAMMYs. // News. kerrang.com, 2018-12-19. Посетен на 2022-08-31. The Academy announced today that Black Sabbath would be receiving a Lifetime Achievement Award for their legacy of excellence. (на английски)
  35. The Official Black Sabbath Website: Black Sabbath Tour Dates. // Blacksabbath.com. Посетен на 10 февруари 2016.
  36. Black Sabbath Announces 'The End' World Tour. // Blabbermouth.net, 3 септември 2015. Посетен на 3 септември 2015.
  37. Black Sabbath: The End Tour Announcement. // YouTube, 19 май 2012. Посетен на 18 януари 2016.
  38. Ozzy expects to 'shed a few tears' at Black Sabbath farewell show. // BBC, 3 февруари 2017.
  39. Black Sabbath To Bring 'The End' Tour To The UK And Ireland. // Stereoboard.com, 10 юни 2016. Посетен на 27 юни 2016.
  40. Last Fm – Black Sabbath
  41. вестник „Сега“

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]