Глен Хюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глен Хюз
Glenn Hughes
английски музикант
Glenn Hughes - 2011.jpg
23 юни 2011 г.
Роден

Награди Зала на славата на рокендрола
Музикална кариера
Стил рок
Инструменти бас китара, китара, вокал
Глас тенор
Активност от 1967 г.
Участник в Дийп Пърпъл
Блек Сабат

Уебсайт glennhughes.com
Глен Хюз в Общомедия

Глен Хюз (на английски: Glenn Hughes) е английски рокмузикант – певец и бас китарист.

Името му добива световна слава, след като в средата на 1970-те години се присъединява към т.нар. трети и четвърти състав на легендарната английска хардрок група „Дийп Пърпъл“. След разпадането на групата през 1976 г. Хюз започва дългата си солова кариера с кратко прекъсване за присъединяването му като вокалист на „Блек Сабат“ за албума им от 1986 г. Seventh Star. Фронтмен на супергрупата „Блек Кънтри Комюниън“.

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Глен Хюз е роден на 21 август 1951 г. в градчето Канък, област Стафордшър, централна Англия. Напуска училище още на 15 – 16 годишна възраст за да свири в различни местни групи. По това време той е силно повлиян от издаваните от компанията Мотаун изпълнители, чийто плочи слуша непрекъснато. „Кралят на соула“ – Отис Рединг е сред изпълнителите имащи възлова роля при оформянето на стилът на Хюз.

Хюз основава Finders Keepers през 60-те, където свири на бас и пее. През 1968 г. заедно с Мел Гейли (бъдещ китарист на Уайтснейк) и Дейв Холанд (бъдещ барабанист на Джудас Прийст) сформират групата Трапийз. Групата издава три дългосвирещи студийни албума. В Англия интересът към триото е слаб, но в САЩ, с подкрепата на нашумялата бирмингамска група Муди Блус, Трапийз спечелват значителен брой почитатели и дори се установяват в Лос Анджелис. В края на 1972 г. излиза третият им албум и в началото на следващата 1973 г., музикантите започват серия от концерти за представянето му. По това време Хюз отхвърля предложение за присъединяване към известната бирмингамска група Илектрик Лайт Оркестра. В същия период Йън Пейс и Ричи Блекмор гледат изпълненията на Хюз и решават, че той е напълно подходящ да се впише в замисляния нов състав на Дийп Пърпъл. Те му предлагат мястото на напусналия басист Роджър Глоувър, въпреки че Хюз се възприема по-скоро като вокалист, отколкото като бас китарист.[1] Когато по-късно Дейвид Ковърдейл се присъединява към групата двамата често си разделят вокалните партии. С Ковърдейл и Хюз излизат албумите „Burn“ и „Stormbringer“, които се превръщат в поредните класически произведения с логото но Пърпъл. През същата година, групата е хеадлайнер на прочутия фестивал „Калифорния Джем“, а участието им е записано и издадено – „California Jamming“ (1996).[2] През 1976 г., Хюз напуска групата и започва соло кариера.

През 1982 г., заедно с Пат Трал (бивш китарист на Пат Травърс) сформират Хюз/Трал. Заедно издават един студиен запис със същото заглавие, който като цяло остава незабелязан по времето, когато излиза, но в днешно време много почитатели и музиканти твърдят, че това е любимият им албум на Глен Хюз. В средата на 80-те Хюз участва в отделни албуми на различни групи, сред които Феномена („Phenomena“ и „Phenomena II: Dream Runner“), Гери Мур („Run for Cover“) и Блек Сабат („Seventh Star“).

От средата на 80-те Хюз има здравословни проблеми, породени от проблеми с храненето, алкохол и наркотици, които сериозно започват да се отразяват на музикалната му кариера. Поради тези проблеми той участва само в няколко концерта с Гери Мур и Тони Айоми, тъй като не може да издържи цяло турне. В края на десетилетието Хюз осъзнава проблемът, който има с наркотиците и през 1991 г., чист и трезвен се завръща с вокалите на хита на KLF „America: What Time Is Love?“. Освен това записва всички вокали в соло албума на бившия китарист на Юръп Джон НоръмFace the Truth“. След това подновява собствената си соло кариера, върху която работи и до днес. През 1999 г., прави в Тексас кратко трибют турне в памет на Томи Болин заедно с брата на Томи Джони на барабаните.

През 2005 г., Хюз издава „Soul Mover“, който е последван от европейско турне. Освен това през същата година работи с Тони Айоми върху албумът му „Fused“. На следващата година Хюз издава „Music for the Divine“, в който участват Чад Смит и Джон Фрушанте от Ред Хот Чили Пепърс. След ново европейско турне. През 2007 г., е издаден „Live in Australia“ – акустичен аудио албум и придружаващо го DVD от известния клуб Basement в Сидни. В албума са включени песни от последните албуми на Хюз, класики от периода с Пърпъл, както и джем сешън и различни кавъри. Най-новият албум на Хюз, „First Underground Nuclear Kitchen“ излиза през 2008 г. През 2010 г., Хюз сформира супергрупата Блек Кънтри Комюниън заедно с Джейсън Бонъм, Джо Бономаса и Дерек Шериниън. През 2010 г., Хюз е гост вокал (заедно с Йорн Ланде от Мастерплан) на Heaven and Hell по време на High Voltage Rock Festival в памет на Рони Джеймс Дио.

През май 2011 излиза автобиографията на Хюз, озаглавена „Deep Purple And Beyond: Scenes From The Life Of A Rock Star“, чийто съавтор е Джоел Макайвър и включва съдействието на Тони Айоми, Дейвид Ковърдейл, Ози Озбърн и Том Морело, както и въведение, написано от Ларс Улрих.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Солови албуми[редактиране | редактиране на кода]

Глен Хюз през 1995 година

Соло други[редактиране | редактиране на кода]

  • Glenn Hughes Alive Drive (USB) (2009)

С Finders Keepers[редактиране | редактиране на кода]

  • „Sadie, the Cleaning Lady“ (1968) (сингъл)

С Трапийз[редактиране | редактиране на кода]

С Дийп Пърпъл[редактиране | редактиране на кода]

С Хюз/Трал[редактиране | редактиране на кода]

  • Hughes/Thrall (1982; ремастериран и пре-издаден през 2007)

С Блек Сабат и Тони Айоми[редактиране | редактиране на кода]

  • Блек Сабат – Seventh Star (1986)
  • Тони Айоми – Eighth Star (1996; не-издаван. Разпространява се нелегално.)
  • Тони Айоми – The 1996 DEP Sessions (2004)
  • Тони Айоми – Fused (2005)

С Хюз Търнър Проджект[редактиране | редактиране на кода]

С Блек Кънтри Комюниън[редактиране | редактиране на кода]

С други[редактиране | редактиране на кода]

  • Роджър Глоувър – The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast (1974)
  • Джон ЛордWindows (1974)
  • Томи Болин – Teaser (1975)
  • Сборна формация – The Wizard's Convention (1976)
  • Пат ТравърсMakin' Magic (1977)
  • 4 On The Floor – 4 On The Floor (1979)
  • Climax Blues BandLucky for Some (1981)
  • Night Ranger – Midnight Madness (1983)
  • Heaven – Where Angels Fear to Tread (1983)
  • ФеноменаPhenomena (1985)
  • Сборна формация – Dragnet (саундтрак) (1987)
  • Phenomena II – Dream Runner (1987)
  • Whitesnake – Slip of the Tongue (1989)
  • XYZ – XYZ (1989)
  • Notorious – Notorious (1990)
  • Сборна формация – Music from and Inspired by the Film Highlander II: The Quickening (1990)
  • L.A. Blues Authority – L.A. Blues Authority (1991)
  • KLF – „America: What Time Is Love?“ (сингъл) (1992)
  • Lynch MobLynch Mob (1992)
  • Джон Норъм – Face the Truth (1992)
  • Джеф Даунс/The New Dance Orchestra – Vox Humana (европейска версия) (1993)
  • Sister Whiskey – Liquor and Poker (1993)
  • Марк Бонила – American Matador (1993)
  • Джордж Линч – Sacred Groove (1993)
  • Стиви Салас – Stevie Salas Presents: The Electric Pow Wow (1993)
  • Мотли Крю – Mötley Crüe (1994)
  • Manfred Ehlert's Amen – same (1994)
  • Сборна формация – Smoke on the Water: A Tribute (1994)
  • L.A. Blues Authority Volume V – Cream of the Crop: A Tribute (1994)
  • Hank Davison & Friends – Real Live (1995)
  • Брейзън Абът – Live and Learn (1995)
  • Wet Paint – Shhh..! (1995)
  • Ричи КоценWave of Emotion (1996)
  • Liesegang – No Strings Attached (1996)
  • Ейша – Archiva Vol. 1 (1996)
  • Сборна формация – To Cry You a Song: A Collection of Tull Tales (1996)
  • Сборна формация – Dragon Attack: A Tribute to Queen (1996)
  • Amen – Aguilar (1996)
  • Глен Хюз/Джеф Даунс – The Work Tapes (1998)
  • Глен Хюз, Джони Болин & приятели – Tommy Bolin: 1997 Tribute (1998)
  • Стюарт Смит – Heaven and Earth (1998)
  • Сборна формация – Humanary Stew: A Tribute to Alice Cooper (1999)
  • Сборна формация – Encores, Legends & Paradox: A Tribute to the Music of ELP (1999)
  • The Bobaloos – The Bobaloos (1999)
  • Niacin – Deep (1999)
  • Ерик НорландерInto the Sunset (2000)
  • Tidewater Grain – Here on the Outside (2000)
  • Voodoo Hill – same (2000)
  • Craig Erickson Project – Shine (2000)
  • Николо Коцев – Nostradamus (2001)
  • Max Magagni – Twister (2001)
  • Сборна формация – Stone Cold Queen: A Tribute (2001)
  • Сборна формация – Another Hair of the Dog – A Tribute to Nazareth (2001)
  • Сборна формация – Let the Tribute Do the Talking – A Tribute to Aerosmith (2001)
  • Ape Quartet – Please Where Do We Live? (2001)
  • Voices of Classic Rock – Voices for America (2001)
  • Ellis – Ellis Three (E-III) (2001)
  • The Alchemist – Songs from the Westside (2002)
  • An All Star Lineup Performing the Songs of Pink Floyd – same (2002)
  • Ryo Okumoto – Coming Through (2002)
  • Джеф Скот СотоPrism (2002)
  • Сборна формация – Influences & Connections, Volume 1, Mr.Big (2003)
  • Chris Catena – Freak Out! (2003)
  • Рата Бланка/Глен Хюз – Vivo (2003)
  • Aina – Days of Rising Doom (2003)
  • Voodoo Hill – Wild Seed of Mother Earth (2004)
  • Monkey Business – Kiss Me On My Ego (2005)
  • Сборна формация – Back Against the Wall (2005)
  • ФеноменаPsychofantasy (2006)
  • Moonstone Project – Time to Take a Stand (2006)
  • The Lizards – Against All Odds (2006)
  • Куайът Райът – Rehab (2006)
  • Кен Хенсли – Blood on the Highway (2007)
  • Робин Джордж/Глен Хюз – Sweet Revenge (2008)
  • Кийт Емерсън/Глен Хюз/Марк Бонила – Boys Club – Live From California (2008)
  • Jake E. Lee – Runnin' With the Devil (2008)
  • Monkey Business – Twilight Of Jesters? (2009)
  • Abbey Road – A Tribute To The Beatles (2009)
  • Moonstone Project – Rebel On The Run (2009)
  • Куайът Райът – An All-Star Salute To Christmas (2009)
  • One Soul Thrust – 1st (2010)
  • Kens Dojo – Reincarnation (2010)
  • Майк Поркаро – Brotherly Love (2011)
  • Pushking – The World as We Love It (2011)
  • Джо Бонамаса – Dust Bowl (2011)
  • Сборна формация – Sin-Atra (2011)
  • The Slam – Hit It (2011)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Glenn Hughes“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.