Илектрик Лайт Оркестра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ЕЛО.

Илектрик Лайт Оркестра
Electric Light Orchestra
Elo 27041978 04 800.jpg
ELO на концерт в Осло, 1978 г.
Информация
Създадена Бирмингам, Flag of England.svg Англия
Стил Прогресив рок
Поп рок
Активни години 1970–1983
1985–1986
2000–2001
Свързани изпълнители Мув, Айдъл Рейс, Уизард, Вайълински, Блек Сабат, ЕЛО Парт II, Травълинг Уилбърис
Уебсайт elomusic.com
Членове Джеф Лин
Рой Уд
Бев Биван
Ричард Танди
Кели Гроукът
Мик Камински
Хю Макдауъл
Мелвин Гейл
Майк Едуардс
Майк де Албукърки
Уилфред Гибсън
Колин Уокър
Бил Хънт
Стив Улам
Луис Кларк
Марк Ман
Илектрик Лайт Оркестра
Electric Light Orchestra
в Общомедия

Илектрик Лайт Оркестра (на английски: Electric Light Orchestra), известна още като ЕЛО, е успешна бирмингамска рок група от 1970-те и 1980-те. От 1971 до 1986 г. имат дванадесет студийни албума, към които се прибавя още един от 2001 година. Групата е основана от Рой Уд, Джеф Лин и Бев Биван през 1971 година. Тя е израз на желанието на Уд и Лин да правят модерен рок и поп с класически мотиви. Уд напуска след първата плоча и на Лин се пада отговорността да аранжира и пише всичките композиции на групата, както и да продуцира албумите й.

Първите сингли са застигнати от успех в Обединеното кралство, но отначало той е още по-силен в Щатите, където те са рекламирани като "Англичаните с големите цигулки".[1] В родната Британия те получават по-хладни оценки. До към средата на 70-те, те са едни от най-успешните, спрямо приходите си, групи. От 1972 г. до 1986 г. дават 27 хит сингъла в Топ 40 на ОК и САЩ, като 20 са в Топ 20 на ОК, а 15 - в Топ 20 на Щатите. Групата притежава рекорда за най-много хитове в топ 40 на Билборд Хот 100, общо 20, които са най-много за коя да е група в Американската класация без сингъл номер едно.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

1971 Electric Light Orchestra
  • „Roll Over Beethoven“ (#72)
1972 No Answer
1973 Electric Light Orchestra II
1973 On The Third Day
  • „Showdown“ (#59)
  • „Daybreaker“ (#87)
1974 Eldorado
  • „Can't Get It Out Of My Head“ (#9)
1975 Face the Music
  • „Evil Woman“ (#10)
  • „Strange Magic“ (#14)
1976 A New World Record
  • „Telephone Line“ (#7)
  • „Livin' Thing“ (#13)
  • „Do Ya“ (#24)
1977 Out of the Blue
  • „Turn to Stone“ (#13)
  • „It's Over“ (#75)
  • „Sweet Talkin' Woman“ (#17)
  • „Mr. Blue Sky“ (#35)
1979 Discovery
  • „Shine a Little Love“ (#8)
  • „Confusion“ (#37)
  • „Last Train to London“ (#39)
  • „Don't Bring Me Down“ (#4)
1980 Xanadu (саундтрак)
  • „All Over the World“ (#13)
  • „I'm Alive“ (#16)
  • „Xanadu“ (#8)
1981 Time
  • „Twilight“ (#38)
  • „Hold On Tight“ (#10)
1983 Secret Messages
  • „Four Little Diamonds“ (#86)
  • „Rock and Roll is King“ (#19)
1986 Balance of Power
  • „Calling America“ (#18)
2001 Zoom
2003 ELO 2 — Lost Planet
2003 First Light Series

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michel, Rob. [http://www.dprp.net/proghistory/index.php?i=1974_03 Electric Light Orchestra: Eldorado.] Dutch Progressive Rock Page. Проверен на 25 август 2015 година.