Бил Уорд

Бил Уорд
Bill Ward
	Бил Уорд Bill Ward
английски музикант
	1970 г.
Роден	5 май 1948 г. (78 г.) Бирмингам, Обединено кралство
Музикална кариера
Стил	Хевиметъл; Хардрок
Инструменти	Барабани, перкусии
Активност	от 1966 г.
Лейбъл	Sanctuary; TVT
Участник в	„Блек Сабат“
Свързани изпълнители	Black Sabbath; Bill Ward Band; Day of Errors; The Mezmerist
Уебсайт	www.billward.com Страница в IMDb
	Бил Уорд в Общомедия

Уилиам (Бил) Томас Уорд (на английски: William "Bill" Thomas Ward) е британски барабанист, роден на 5 май 1948 в кварталът Астън на град Бирмингам, Англия. Бил Уорд е един от основателите на легендарната британска рок група Black Sabbath.

Биография

Бил Уорд се запалва по барабаните още в най-ранна детска възраст, като на 15 години вече взима участие в множество концертни изяви на сборни формации в родния Бирмингам. В тийнеджърските си години свири в редица малки групи, докато не среща китариста Тони Айоми през 1964, заедно с който се включва в успешната по това време ъндърграунд група Mythology. След нейното разпадане Уорд и Айоми започват да търсят музиканти за сформиране на нова група. Изборът им пада върху басиста на групата Rare Breed Гийзър Бътлър, който води със себе си приятеля си и вокалист Джон „Ози“ Озбърн. Така е сформирана блус групата Polka Tulk Blues Band, като към нея се присъединяват още двама музиканти – саксофонист и втори китарист. По-късно името е сменено на Earth, а последните двама члена напускат, поради неразбирателство относно стиловата насока. Названието Black Sabbath групата получава след като басистът Бътлър написва едноименната песен, повлиян от окултния писател фантаст Денис Уетли.

Стилът на свирене на Уорд допринася за формирането на типичния звук на Блек Сабат. Техниката му се отличава от типичните рок барабанисти по това време, като Уорд посочва за свое най-голямо ранно влияние американския биг бенд джаз.^[1] Тези влияния се усещат най-силно в първите два албума на групата – едноименният дебют и "Paranoid". Доста от хитовете на Блек Сабат от това време се раждат вследствие на импровизации, особено в ранния период. В края на 70-те Уорд е и вокалист на групата в две песни – пиано баладата "It's Alright" от албума Technical Ecstasy и "Swinging the Chain" в албума Never Say Die!. По това време барабанистът има проблеми с алкохола, понякога пие дори по време на концерти, в резултат на което получава паник атаки.^[2] Участва в записите на албума Heaven and Hell, но през август 1980 г. напуска групата.^[3]

Закратко свири в групата Max Havoc, но през 1983 година се завръща в Black Sabbath и записва албума „Born Again“. Поради здравословни проблеми не участва в турнето в подкрепа на албума, като на концертите барабанист е Бев Бивън. През 1984 г. Уорд отново напуска групата. Закратко през 1985 г. се включва в групата England's Glory.

В края на 80-те години стартира солова кариера и през 1990 г. издава първия си солов албум, „Ward One: Along the Way“. Сред музикантите, включили се в записите, са Ози Озбърн, Боб Дейсли, Ерик Сингър, Джак Брус, Зак Уайлд. Освен вокалите и барабаните, Уорд свири и на пиано и клавир в някои от песните. Вторият му солов албум When the Bough Breaks излиза през 1997 г.

Същата година взима участие в реюниъна на Black Sabbath и записва множество концертни изяви, преди да получи през 1998 лек сърдечен инфаркт по време на подготовката за предстоящо турне на групата. За негово щастие успява да се възстанови напълно и дори подновява участията си с Black Sabbath. През 2000 г. помага при записите на соловия албум на Тони Айоми "Iommi".

През 2006 г. е поканен в проекта "Heaven and Hell", който да събере отново състава от едноименния албум на Блек Сабат – Рони Джеймс Дио, Айоми, Бътлър и Уорд. Уорд отказва участие поради музикални различия и невъзможност за продължително турне. През 2012 г. Уорд се отказва от участие в записите на албума на Блек Сабат "13".

През 2015 излиза третият му самостоятелен албум Accountable Beasts. През 2016 г. се включва в нова група – Day of Errors, а от 2019 г. издава материал като Bill Ward Band.

През 2025 г. участва в прощалния концерт на Блек Сабат "Back to the Beginning".

Солова дискография

Вижте също

Източници

↑ Bill Ward: From Jazz to Black Sabbath, Part 1-2
↑ Iommi, Tony (2011). Iron Man: My Journey Through Heaven and Hell with Black Sabbath. Da Capo Press. ISBN 978-0306819551.
↑ The Dio Years

Външни препратки

[1] Bill Ward: From Jazz to Black Sabbath, Part 1-2

[2] Iommi, Tony (2011). Iron Man: My Journey Through Heaven and Hell with Black Sabbath. Da Capo Press. ISBN 978-0306819551.

[3] The Dio Years

[1]

[2]

[3]