Витиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Витиня
Чурешки проход
Автомагистрала Хемус при Витиня
Автомагистрала Хемус при Витиня
Информация
Държава България
Местоположение Мургаш
Път АМ „Хемус“
Преминава през Мургаш
Западна Стара планина
Височина 965 m
Дължина 25,8 km
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.7811° с. ш. 23.7976° и. д.
Местоположение в България
Витиня в Общомедия

Витиня (или Чурешки проход) е планински проход (седловина) в най-източната част на планината Мургаш (част от Западна Стара планина), в общини Елин Пелин, Горна Малина и Ботевград, Софийска област.

Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината – 965 м.

Проходът свързва Северна с Южна България, респективно Ботевградската на север със Софийската котловина на юг. Трасето започва югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река Бебреш и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река Елешница и завършва на 690 м н.в. в село Потоп.

Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г., [1] който става основната транспортна връзка от София за Северна България, като дотогава се използва предимно Ботевградския (Арабаконашки) проход.

През прохода преминава участък (от km 201,8 до km 227,6) от трасето на първокласния Републикански път I-1, Видин – София – ГКПП Кулата - Промахон.

От края на 1970-те години успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на автомагистрала „Хемус“. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът „Витиня“ (първият от четирите тунела в посока Варна), който се състои от две тръби със сечение 86 m2 и дължина 1195 m всяка (най-дългият в България). В експлоатация е от 1984 г.[2][3] Откъм София в тунела се навлиза на 928 m н.в. и се излиза от него на 880 m н.в.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
  2. Тунел „Витиня“ на магистрала „Хемус“ вече е с нов облик
  3. Снимка на тунел Витиня

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]