Витиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Витиня (Чурешки проход)
Bulgaria location map.svg
42.7819° с. ш. 23.7994° и. д.
Витиня (Чурешки проход)
Витиня
Г. К.: 42° 46' 55'' N, 23° 47' 58'' E
Тип на обекта: проход
Данни
Надм. височина: 965 m
държава: България
планина: Мургаш
Западна Стара планина
Автомагистрала Хемус при Витиня

Витиня (или Чурешки проход) е планински проход (седловина) в най-източната част на планината Мургаш (част от Западна Стара планина), в общини Елин Пелин, Горна Малина и Ботевград, Софийска област.

Дължината на прохода е 25,8 км, надморска височина на седловината - 965 м.

Проходът свързва Северна с Южна България, респективно Ботевградската на север със Софийската котловина на юг. Трасето започва югоизточно от "опашката" на язовир Бебреш, на 539 м н.в., изкачва се на юг по северния склон на планината като следи най-горното течение на река Бебреш и след 11,6 км достига седловината. След това завива на запад и югозапад и в продължение на 14,2 км се спуска по долината на река Елешница и завършва на 690 м н.в. в село Потоп.

Седловината е използвана като път още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано около 1865 г., а автомобилен път има от 1934 г. [1], който става основната транспортна връзка от София за Северна България, като дотогава се използва предимно Ботевградския (Арабаконашки) проход.

През прохода преминава участък (от км 201,8 до км 227,6) от трасето на първокласния Републикански път I-1, Видин - София - ГКПП Кулата - Промахон.

От края на 1970-те години на 20 в. успоредно на съществуващото шосе започва изграждането на автомагистрала „Хемус“, която вече повече от 25 години е в експлоатация. Под най-високата точка на седловината е прокопан тунелът "Витиня" (първият от трите тунела в посока Варна), който се състои се от две тръби със сечение 86 м2 и дължина 1125 м всяка.[2][3]. От към София в тунела се навлиза на 928 м н.в. и се излиза от него на 880 м н.в.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
  2. Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела
  3. Снимка на тунел Витиня