Ботевградска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ботевградска котловина
Язовир Правец
Язовир Правец
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.9296° с. ш. 23.7869° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Софийска област
Надм. височина 320-420 m
Дължина 30 km
Ширина 12 km
Площ 150 кm2
Реки Бебреш
Инфраструктура
Градове Ботевград, Правец

Ботевградска котловина или Жлеба или Коритище е котловинно понижение в Западния Предбалкан, разположена между планините Било и Мургаш на юг, Голема планина на югозапад и Ржана планина на северозапад, които са части от Западна Стара планина. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове Гола глава и Лакавица, части от Предбалкана. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части — на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между Предбалкана на север и Стара планина на юг.

Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28-30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км2. Котловинното дъно лежи на 320-420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.

Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават температурни инверсии. Средната годишна тнемпература е 10-11°С, а годишното количество на валежите — около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река Бебреш и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село Разлив е изграден язовир "Правец". В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части — сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.

Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, зеленчуции овощия, а южните склонове на рида Лакавица са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.

В Ботевградската котловина са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града Ботевград и Правец и 10 села Врачеш, Гурково, Краево, Литаково, Новачене, Радотина, Разлив Рашково, Скравена и Трудовец.

В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от автомагистрала „Хемус“. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]