Гурково (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гурково.

Гурково
Gurkovo, Botevgrad Municipality 01.jpg
Общи данни
Население 295 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,915 km²
Надм. височина 370 m
Пощ. код 2145
Тел. код 07136
МПС код СО
ЕКАТТЕ 18143
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ботевград
Иван Гавалюгов
(МИР)
Гурково в Общомедия

Гурково е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област. Разположено е на 12 km северно от град Ботевград върху бреговете на реките Рударка и Сухи дол. Около него се издигат планинските възвишения „Мачово бърдо“ – на юг, „Воево теме“ и „Гьосковица“ – на запад и „Колачевица“ – на север.[1]

Климат и релеф[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Гурково е 18 915 дка, от които 12 184 дка са земеделски фонд, 5943 дка – горски фонд, и 635 дка – регулационен план. Общ брой на парцелите по регулационен план са 548 броя. Построените сгради са 320 бр., които към 2018 г. се обитават от 170 домакинства.

Релефът е равнинно-хълмист. Намира се на 370 m надморкса височина. Климатът е умерено-континентален, зимата е продължителна, обикновено студена и с много снеговалежи, лятото е сухо и горещо. Пролетта е къса, сравнително студена и ветровита, а есента е продължителна и топла. Климатът, както и почвите са благоприятни за развитието на селско стопанство и особено на зърнени култури.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото към 31 май 2017 г. наброяват:

  • по постоянен адрес – 179 жители
  • по настоящ адрес – 124 жители
  • по възраст: над 62 г. – 138 жители, от 19 до 61 г. – 131 жители, от 0 до 18 г. – 34 деца
  • по пол: жени – 154 жители, мъже – 149 жители

Естествен прираст: родени през 2016 г. – 3, починали – 13

История[редактиране | редактиране на кода]

Още от Античността е имало заселници в района на Гурково, свидетелство за което са надгробните могили в „Андреев мекаш“ и „Кундова ливада“. Местността е известна сред населението като „Митиризите“.[1]

Според предания старото селище Рударе се е намирало между селата Гурково и Новачене, в местността „Понгьово поле“ до брега на река „Боговина“. [1] През ХV век Рудар е хас с 54 домакинства. Предполага се, че на това място е съществувало селище от времето на Второто българско царство. Според някои изследователи Рудар изчезва, след като в съседство, на мястото на днешно Гурково се настаняват юруци, започнали да обсебват имотите на жителите на околните села.[2] Началото на днешното село е поставено чрез заселването на тези тюркски семейства и първоначално носи името Юруклер[3]. До 1884 година името на селото е Уруците.[4] Юруците са тюркска етническа група, обитавала от XIV до XX век главно планински области в Мала Азия, Тракия, Македония и Епир. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. [5] През 1876 г. в селото са погребани отрязаните глави на някои от загиналите в боя при Рашов дол Ботеви четници.

През 1860 г. е отворено училище за българското население, което се е помещавало в частни къщи.

Българското население изживява ужасите от преследването и разгрома на Ботевите четници. В селото са донесени две побити глави, които българите са откупили и скрили в двора на църквата. Днес главите на Ботевите четници се съхраняват в библиотеката в сградата на кметството в обособена музейна част.

След Освобождението (1878) малобройното турско население продава имотите си и напуска територията на селото. В резултат на това селището се превръща в изцяло българско, каквото се е запазило. От благодарност към руските освободители жителите през 1884 г. преименуват името на селото на ген. Гурко – Гурково. При избухването на Балканската война един човек от Гурково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В края на 1900 г. започва и строежа на църковния храм „Св. Иван Рилски“. През 1918 г. група младежи основават културно-просветно дружество „Развитие“. [1]. През 1927 г. по инициатива на местни учители е учредено народно читалище „Просвета 1927“, което се е помещавало в частни къщи. От 1982 г. е преместено на вторият етаж в сградата на кметството. Читалището се ръководи се от председател и настоятелство. През 1934 г. е построено ново двуетажно училище. В края на 1970-те години жителите на селото са наброявали 859 човека. Основен поминък на хората през годините са земеделието и животновъдството. В ТКЗС са засаждани и отглеждани зеленчукови (домати, пипер и картофи) и овощни насаждения (череши). Отглеждани са 300 бр. едър рогат добитък и 400 бр. овце. Частни стопани отглеждат около 250 бр. биволи и 500 бр. овце.

На 3 юни 1972 г. в селото е открит дом за деца, лишени от родителска грижа „Надежда“.

В края на 1980-те години жителите на селото намаляват на половина. В продължение на десетилетия в Гурково е развивана значителна културно-просветна дейност. [1].

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

На територията на селото през 1981 г. е изграден цех за шиене и обработка на гумени изделия „Зебра“. Наетите на работа лица са около 80 човека. След 1993 г. същият е приватизиран и закрит. През годините в Дома за деца без родители заетостта е около 15 човека, предимно обслужващ персонал. Домът е закрит на 8 декември 2016 г.[7] от Агенция за социално подпомагане.

Останалите хора в трудоспособна възраст пътуват до Ботевград и там упражняват трудова дейност. Няма безработица. Всички деца след 1972 г. пътуват, за да получат образование в различни училища на територията на Община Ботевград.

В момента на територията на село Гурково функционират: Кметство, Читалище „Просвета 1927 г.“, Поща, Църква, Мандра за преработка на мляко, Силоз за инертни материали, Хранителен магазин на РПК, Хранителен магазин на ЧЗП, Ферми за едър рогат добитък 4 бр. – земеделски стопани с общо 170 крави, Ферми за кози и овце 3 бр. – земеделски стопани с общ брой животни – 180 бр.

Традиция от миналото[редактиране | редактиране на кода]

На Цветница се провеждал ритуалът кумичкуване. На реката се събират по махали, по приятелство или по класове (13 – 14-годишни момичета) всяко, от които носи коричка на белязано залче хляб. Нареждат ги на бухалка или друга дъсчица, потапят я във водата напречно на реката и коричките заплуват във водата. Момичето, на което залъкът е най-напред е обявено за кумичка. Всички отиват в дома ѝ, където се прави гощавка с пролетна коприва и счукани орехи и сладкиши приготвени от самите момичета. Кумичката е на почит и уважение от групата чак до другата Цветница.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Тодоров, Васил. История на Гурково. Ботевград, Ариадна 93, 2001. ISBN 954-90986-1-3. с. 15 -16.
  2. Мичев, Михаил. Изчезнали селища в Предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско през ХV-ХІХ вес, Известия на историческото дружество, к ХХХVІ, 1984, с. 43-44, 47.
  3. Влайкова, Симеонка. Ботевград през годините.
  4. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  5. Ценова, Емилия. Община Ботевград, с. 23 – 24
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  7. Заповед № 1279/08.12.2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград    
Карта на обектите в община Ботевград