Бебреш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бебреш.

Бебреш
Старинен мост над р. Бебреш при с. Боженица
Старинен мост над р. Бебреш при с. Боженица
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.7892° с. ш. 23.89° и. д.
43.015° с. ш. 23.8764° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Софийска област
Община Ботевград
Община Правец
Дължина85,5 km
Водосб. басейн492 km²
Отток4,2 m³/s
Начало
МястоСЗ от връх Звездец,
Етрополска планина,
Стара планина
Координати42°47′21.12″ с. ш. 23°53′24″ и. д. / 42.7892° с. ш. 23.89° и. д.
Надм. височина1430 m
Устие
Мястоляв приток на река Малки ИскърИскърДунавЧерно море
Координати43°00′54″ с. ш. 23°52′35.04″ и. д. / 43.015° с. ш. 23.8764° и. д.
Надм. височина215 m
Бебреш в Общомедия

Бебреш е река в Северна България, Софийска област, общини Ботевград и Правец, ляв приток на Малки Искър. Дължината ѝ е 46 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Бебреш извира на 1 km северозападно от връх Звездец в Етрополска планина, Западна Стара планина[1], на 1430 m н.в. под името Клисура. До село Врачеш тече в дълбока залесена долина между планините Било на североизток и Мургаш на югозапад, след което навлиза в Ботевградската котловина. В землището на село Новачене рязко завива на изток, пресича рида Гола глава на Предбалкана през Новаченския пролом и при село Своде се влива отляво в река Малки Искър на 215 m н.в.

Река Бебреш при с. Боженица

Водосборен басейн, притоци, хидрографски показатели[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 492 km2, което представлява 38,3% от водосборния басейн на река Малки Искър.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Тиовска река
  • → Водиовска река
  • ← Твърдомещница
  • → Бела река
  • → Косачица
  • → Чешковица (влива се при село Врачеш)
  • → Конаревец (влива се при село Скравена)
  • ← Калница
  • → Боговина
  • → Рударка
  • → Пелинишки дол

Средногодишният отток на реката в устието ѝ е 4,2 4,2 m3/s, като максимумът е през април-юни, а минимумът юли-октомври.

Селища, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

По долината на реката са разположени 3 села и няколко махали и местности в Община Ботевград: Врачеш, Скравена, Боженица, Новачене - махала Селището и местност Еловец, Липница - махала Ръждавец и махала Тотовци, Своде - махала Своденски Корман и махала Чуката, и Ботевград - в.з. Чеканица и местност Зелин.

Реката и разположеният на нея над село Врачеш едноименен язовир осигуряват вода за напояване и за питейни нужди на Ботевградската котловина[2]. Общият ѝ годишен отток, измерен под язовира, е 14,175 млн. m³[3]. В язовир „Бебреш" има предимно мряна (черна и бяла) и клен. Срещат се също уклей и кротушки. В язовира се е развъдил и костур. Често посещавано място за риболов е вливането на реката в язовира.

В долината на реката, на протежение от 21,7 km минава Републикански път I-1 от Държавната пътна мрежа ВидинСофияКулата през прохода Витиня („старият“ път). При построяване на автомагистралата „Хемус", пресичащият я виадукт също е наречен на реката. На първокласния път край реката през 1971 г. загиват при катастрофа Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков. Мястото на катастрофата, сега под виадукта, е известно като Гунди и Котков.

Забележителности, Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Близо до реката, в местността Баткун на Лакавишкия рид, е разположен Скравенският (Новаченски) манастир „Преображение Господне“, основан по време на Втората българска държава.

Каньонът след село Боженица е интересен обект за катерене[4].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232
  2. в-к Стандарт, 12 декември 2005 – Ботевград омайвал султани и рицари Архив на оригинала от 2006-02-15 в Wayback Machine.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 34.
  • Реки в България