Бебреш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бебреш.

Бебреш
Bozhenitsa-bridge-over-Bebresh-river.jpg
Старинен мост над р. Бебреш при с. Боженица
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.7892° с. ш. 23.89° и. д.
43.015° с. ш. 23.8764° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Ботевград
Община Правец
Дължина 85,5 km
Водосборен басейн 492 km²
Отток 4,2 m³/s
Начало
Място СЗ от връх Звездец,
Етрополска планина,
Стара планина
Координати 42°47′21.12″ с. ш. 23°53′24″ и. д. / 42.7892° с. ш. 23.89° и. д.
Надм. височина 1 430 m
Устие
Място ляв приток на река Малки ИскърИскърДунавЧерно море
Координати 43°00′54″ с. ш. 23°52′35.04″ и. д. / 43.015° с. ш. 23.8764° и. д.
Надм. височина 215 m
Бебреш в Общомедия

Бебреш е река в Северна България, Софийска област, общини Ботевград и Правец, ляв приток на Малки Искър. Дължината ѝ е 46 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Бебреш извира на 1 km северозападно от връх Звездец в Етрополска планина, Западна Стара планина[1], на 1 430 m н.в. под името Клисура. До село Врачеш тече в дълбока залесена долина между планините Било на североизток и Мургаш на югозапад, след което навлиза в Ботевградската котловина. В землището на село Новачене рязко завива на изток, пресича рида Гола глава на Предбалкана през Новаченския пролом и при село Своде се влива отляво в река Малки Искър на 215 m н.в.

Река Бебреш при с. Боженица

Водосборен басейн, притоци, хидрографски показатели[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 492 km2, което представлява 38,3% от водосборния басейн на река Малки Искър.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Тиовска река
  • → Водиовска река
  • ← Твърдомещница
  • → Бела река
  • → Косачица
  • → Чешковица (влива се при село Врачеш)
  • → Конаревец (влива се при село Скравена)
  • ← Калница
  • → Боговина
  • → Рударка
  • → Пелинишки дол

Средногодишният отток на реката в устието ѝ е 4,2 4,2 m3/s, като максимумът е през април-юни, а минимумът юли-октомври.

Селища, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

По долината на реката са разположени 3 села в Община Ботевград: Врачеш, Скравена и Боженица.

Реката и разположеният на нея над село Врачеш едноименен язовир осигуряват вода за напояване и пиене на Ботевградското поле[2]. Общият ѝ годишен отток, измерен под язовира, е 14,175 млн. m³[3]. В язовир „Бебреш" има предимно мряна (черна и бяла) и клен. Срещат се също уклей и кротушки. В язовира се е развъдил и костур. Често посещавано място за риболов е вливането на реката в язовира.

В долината на реката, на протежение от 21,7 km минава Републикански път I-1 от Държавната пътна мрежа ВидинСофияКулата през прохода Витиня („старият“ път). При построяване на автомагистралата „Хемус", пресичащият я виадукт също е наречен на реката. На първокласния път край реката през 1971 г. загиват при катастрофа Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков. Мястото на катастрофата, сега под виадукта, е известно като Гунди и Котков.

Забележителности, Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Близо до реката, в местността Баткун на Лакавишкия рид, е разположен Скравенският (Новаченски) манастир „Преображение Господне“, основан по време на Втората българска държава.

Каньонът след село Боженица е интересен обект за катерене[4].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232
  2. в-к Стандарт, 12 Декември 2005 - Ботевград омайвал султани и рицари