Мургаш
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.
| Мургаш | |
|---|---|
  Местоположение на картата на България Софийска област | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България Софийска област |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Мургаш |
| Надм. височина | 1687 m |
| Подробна карта | |
 | |
Мургаш е планина в Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградската и Софийската котловина.
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Планината Мургаш е дял от Западна Стара планина, в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до Ботевградската, а на юг стръмно се спускат към Софийската, Саранската и Камарската котловини. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с Голема планина, а на запад горната долина на река Елешница и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със Софийска планина. На изток долината на река Бебреш (ляв приток на Малки Искър) я отделя от планината Било, а Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я свързва с Етрополска планина.
От северозапад на югоизток дължината ѝ е около 25 км, а ширината ѝ – 15 – 17 км. Билото ѝ е плоско, постепенно понижаващо се на изток, като над него стърчат отделни върхове.
Върхове[редактиране | редактиране на кода]
Най-висока точка е връх Мургаш (1687 м), разположен в западната част на планината.
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Мургаш | 1687 |
| Камик | 1322 |
| Рибарската чукла | 1205 |
| Пръдлева чука | 1121 |
Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Планината е образувана върху остатъците от Свогенската антиклинала и изградена от палеозойски кисталинни скали, а южният ѝ склон и подножие – от триаски конгломерати и пясъчници, горнокредни варовици и вулканогенни скали. Южното подножие е заето от големи наносни конуси.
Климат и води[редактиране | редактиране на кода]
От нея водят началото си реките Елешница (десен приток на Лесновска река) и Батулийска река с левия си приток Елешница, всички от басейна на Искър.
Почви[редактиране | редактиране на кода]
По северните склонове почвите са кафяви горски и сиви горски, а по южните – канелени горски.
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Над 700 – 800 м е обрасла с хубави букови гори, а по по-ниските места преобладава горуна, примесен с габър.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
На северното ѝ подножие е разположено село Врачеш, а по южното – Горно Камарци, Елешница, Негушево, Осоица, Потоп, Желява и Саранци. В средата на планината се намира село Чурек.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
- На връх Мургаш е изградена метеорологична наблюдателна станция.
- През Мургаш преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
- Елешнишки манастир – намира се в южното подножие на планината.
- Врачешки манастир – намира се в северното подножие на планината.
Хижи[редактиране | редактиране на кода]
В Мургаш се намират следните хижи:
| Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
|---|---|---|---|---|---|
| „Мургаш“ | 1490 | Не | 60 | Не | Да |
Хижа 'Мургаш' е изоставена след продажбата на „Кремиковци“. Има течаща вода, няма ток. Има помещение за нощуване при аварийни ситуации.
Пътища[редактиране | редактиране на кода]
В източната част на планината пред прохода Витиня (965 м) преминават участъци от автомагистрала „Хемус“ (18 км) и от Републикански път I-1 (25,8 км) Видин – София – ГКПП „Кулата“.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 327.
- Стара планина пътеводител