Мургаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Мургаш
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.833° с. ш. 23.669° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Мургаш
Надм. височина 1687 m

Мургаш е планина в Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградската и Софийската котловина.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината Мургаш е дял от Западна Стара планина, в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до Ботевградската, а на юг стръмно се спускат към Софийската, Саранската и Камарската котловини. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с Голема планина, а на запад горната долина на река Елешница и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със Софийска планина. На изток долината на река Бебреш (ляв приток на Малки Искър) я отделя от планината Било, а Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я свързва с Етрополска планина.

От северозапад на югоизток дължината ѝ е около 25 км, а ширината ѝ — 15-17 км. Билото ѝ е плоско, постепенно понижаващо се на изток, като над него стърчат отделни върхове.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-висока точка е връх Мургаш (1687 м), разположен в западната част на планината.

Име Кота (m)
Мургаш 1687
Камик 1322
Рибарската чукла 1205
Пръдлева чука 1121

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е образувана върху остатъците от Свогенската антиклинала и изградена от палеозойски кисталинни скали, а южният ѝ склон и подножие — от триаски конгломерати и пясъчници, горнокредни варовици и вулканогенни скали. Южното подножие е заето от големи наносни конуси.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

От нея водят началото си реките Елешница (десен приток на Лесновска река) и Батулийска река с левия си приток Елешница, всички от басейна на Искър.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

По северните склонове почвите са кафяви горски и сиви горски, а по южните — канелени горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Над 700-800 м е обрасла с хубави букови гори, а по по-ниските места преобладава горуна, примесен с габър.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

На северното ѝ подножие е разположено село Врачеш, а по южното — Горно Камарци, Елешница, Негушево, Осоица, Потоп и Саранци. В средата на планината се намира село Чурек.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • На връх Мургаш е изградена метеорологична наблюдателна станция.
  • През Мургаш преминава маршрута „Ком – Емине“ - българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
  • Елешнишки манастир - намира се в южното подножие на планината.
  • Врачешки манастир - намира се в северното подножие на планината.

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Мургаш се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
"Мургаш" 1490 Да 60 Да Да

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на планината пред прохода Витиня (965 м) преминават участъци от автомагистрала "Хемус" (18 км) и от Републикански път I-1 (25,8 км) ВидинСофия — ГКПП "Кулата".

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]