Мургаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Мургаш
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.833° с. ш. 23.669° и. д.
Местоположение на картата на България Софийска област
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Мургаш
Надм. височина 1687 m

Мургаш е планина в Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградската и Софийската котловина.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината Мургаш е дял от Западна Стара планина, в Мургашкия планински дял. На север полегатите ѝ склонове достигат до Ботевградската, а на юг стръмно се спускат към Софийската, Саранската и Камарската котловини. На северозапад, чрез седловината Снегьова бара (1030 м) се свързва с Голема планина, а на запад горната долина на река Елешница и седловина висока 1091 м я отделят и съответно свързват със Софийска планина. На изток долината на река Бебреш (ляв приток на Малки Искър) я отделя от планината Било, а Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я свързва с Етрополска планина.

От северозапад на югоизток дължината ѝ е около 25 км, а ширината ѝ – 15 – 17 км. Билото ѝ е плоско, постепенно понижаващо се на изток, като над него стърчат отделни върхове.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-висока точка е връх Мургаш (1687 м), разположен в западната част на планината.

Име Кота (m)
Мургаш 1687
Камик 1322
Рибарската чукла 1205
Пръдлева чука 1121

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е образувана върху остатъците от Свогенската антиклинала и изградена от палеозойски кисталинни скали, а южният ѝ склон и подножие – от триаски конгломерати и пясъчници, горнокредни варовици и вулканогенни скали. Южното подножие е заето от големи наносни конуси.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

От нея водят началото си реките Елешница (десен приток на Лесновска река) и Батулийска река с левия си приток Елешница, всички от басейна на Искър.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

По северните склонове почвите са кафяви горски и сиви горски, а по южните – канелени горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Над 700 – 800 м е обрасла с хубави букови гори, а по по-ниските места преобладава горуна, примесен с габър.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

На северното ѝ подножие е разположено село Врачеш, а по южното – Горно Камарци, Елешница, Негушево, Осоица, Потоп и Саранци. В средата на планината се намира село Чурек.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • На връх Мургаш е изградена метеорологична наблюдателна станция.
  • През Мургаш преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
  • Елешнишки манастир – намира се в южното подножие на планината.
  • Врачешки манастир – намира се в северното подножие на планината.

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Мургаш се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Мургаш 1490 Не 60 Не Да

Хижа 'Мургаш' е изоставена след продажбата на „Кремиковци“. Има течаща вода, няма ток.Има помощение за нощуване при аварийни ситуации.

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на планината пред прохода Витиня (965 м) преминават участъци от автомагистрала „Хемус“ (18 км) и от Републикански път I-1 (25,8 км) Видин – София – ГКПП „Кулата“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 327.
  • Стара планина пътеводител