Саранска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Саранската котловина е котловина в западната част на България, третата по ред от запад на изток задбалканска котловина.

Саранската котловина е разположена между планината Мургаш (част от Стара планина) на север и северните дялове на Ихтиманска Средна гора на юг. На запад планинския праг Негушевски рид я отделя от Софийската котловина, а на изток Опорския рид — от малката Камарска котловина.

Площта ѝ е 35 км2. Дължината ѝ от север на юг е над 10 км, а максималната ѝ ширина до 5 км. Средната ѝ надморска височина е около 600 м и е наклонена на юг. Котловинното дъно е запълнено с речни наносни материали, а оградните ѝ склонове са изградени от палеозойски, юрски и кредни скали. Северната и средната част се отводняват се от Макоцевска река, а южната — от река Азмак и двете десни притоци на Лесновска река, от басейна на Искър. Почвите са предимно алувиално-ливадни.

По периферията на котловината са разположени 7 села: Горна Малина (на запад), Негушево (на северозапад), Осоица (на север), Саранци, Чеканчево и Макоцево (на изток) и Белопопци (на юг).

От запад на изток, между селата Горна Малина и Саранци, на протежение от 8,5 км котловината се пресича от участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — СофияКарловоБургас.

Успоредно на шосето преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]