Георги Райчевски
| Георги Райчевски | |
|---|---|
| български журналист и писател | |
| Роден |
1939 г.
|
| Починал | 31 октомври 2017 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Българско национално радио Българска телеграфна агенция |
Георги Райчевски е български журналист и писател.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1939 г. в Кърджали. Завършва журналистика в Софийския университет. От 1968 г. се установява в Пловдив. За кратко е редактор в Радио Пловдив и кореспондент на Българска телеграфна агенция. Редактор е в културния отдел на вестник „Отечествен глас". Той е основател на вестник „Пловдивски университет“.[1][2]
Умира на 31 октомври 2017 г. в Пловдив.[1][2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на книгите „Завинаги в сърцата ни“ (1982), „До златната звезда“ (1984), „Грандкафе „Кристал“ (1998), „Пловдивска енциклопедия“ (1999), „In memoriam“ (2005), „Пловдивските кметове“ (2005), „Пловдивските почетни граждани“ (2006), „Време на надежди“ (2009).[1][2]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Удостоен е с „Почетен знак на Пловдив“ за журналистическото и публицистичното му творчество и е носител на голямата награда „Йосиф Хербст“ на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Разделихме се с Георги Райчевски. // Българско национално радио, 31 октомври 2017 г. Посетен на 22 декември 2018 г.
- ↑ а б в г д Отиде си журналистът Георги Райчевски. // marica.bg, 31 октомври 2017 г. Посетен на 22 декември 2018 г. Архив на оригинала от 2018-12-22 в Wayback Machine.
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „