Георги Стоилов (архитект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Стоилов.

Георги Стоилов
български архитект и политик
Роден
3 април 1929 г. (88 г.)
Националност Флаг на България България
Архитектура
Активен период 1954 – досега
Известни творби мемориал „Бузлуджа“ (1971 – 1981)
Политика
Партия БКП (1949-1990), БСП (1990-)
Депутат V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Столична община Кмет на София (1967 – 1971)
Министерство на регионалното развитие и благоустройството министър (1971 – 1973)
Семейство
Съпруга Лиляна Стефанова
Кина Стоилова
Деца Георги Стоилов

Георги Владимиров Стоилов е български архитект и президент на Международната архитектурна академия, народен архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 април 1929 г. в село Кондофрей, Радомирско. Член на РМС от 1944 г., а на БКП от 1949 г.[1]

Участва в партизанското движение по време на Втората световна война. На петнадесетгодишна възраст е партизанин в Радомирския партизански отряд (1944). Участва във войната срещу Германия.[2][3]

След войната завършва Втора мъжка гимназия и специалност архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Професионална кариера започва като архитект-дизайнер в „Главпроект“ (1954). В продължение на една година специализира градоустройство в Париж (1965).

Между 1971 и 1990 г. е член на ЦК на БКП.[4]. От 1973 до 1979 г. завежда отдел „Строителство и архитектура“ при ЦК на БКП.

По негови проекти са строени хотел „Рила“, сградата на БНР, хотелски комплекс „Орбита“ (София); на черноморското крайбрежие: международен младежки лагер, хотелите „Интернационал“, „Емона“, „Рубин“ и „Акациите“; Националния център за въздушен контрол, резидентски комплекс в Дубна, Русия. Автор и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници като мемориалите „Бузлуджа“, „Беклемето“ и пантеона „Гургулят“.[5][6].

Кмет на София в периода 1967 – 1971 г. От 1971 до 1973 г. е министър на Министерство на архитектурата и благоустройството. През 1979 г. е назначен за председател на Съюза на архитектите в България, който ръководи дълги години.

Председател на Международния съюз на архитектите (1985 – 1987).[7] Президент е на Международната академия на архитектурата от основаването ѝ през 1987 г. до момента.

През 1995 г. става почетен член на Руската художествена академия.[8]

През 2004 г. Столичният общински съвет го удостоява със званието „Почетен гражданин на София“.[9]Награден е с Орден „Стара планина“ I степен „за особено големи заслуги в архитектурата“ (2010).[10] Награждаван е с орден „Георги Димитров“, почетното звание „Герой на социалистическия труд“ и „Народен архитект“, както и с Димитровска награда.[11]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Георги Петков кмет на София (20 септември 1967 – 11 ноември 1971) Иван Панев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 130.
  2. Бъдещият архитект Георги Стоилов (в средата), известен и като най-младия български партизанин, със съветски офицери, 13.9.1944 г., Фотоархив „Тодор Славчев“.
  3. „Арх. Георги Стоилов: Софиянски обърка схемата на метрото“, интервю на Елена Кодинова, temadaily.bg, 24 септември 2012 г.
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X
  5. Kjell Engelbrekt, Does Bulgaria need a museum of communism?, vagabond.bg, 1 September 2008.
  6. Арх. Георги Стоилов е предложен за награждаване с орден „Стара планина“, сайт на Министерския съвет на РБ, 4 юни 2009 г.
  7. Творчески път на Георги Стоилов от арх. Лило Попов, в. „Култура“, бр. 13, 2 април 1999 г.
  8. Почетни членове на Руската художествена академия
  9. Решение №1 на Столичния общински съвет от 22.04.2004.година
  10. „Президентът отличи със „Стара планина“ арх. Георги Стоилов“, bnews.bg, 1 ноември 2010 г.
  11. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 130

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]