Сименс Дезиро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сименс Дезиро
28.09.12 Dimitrovgrad 10045 (8618616711).jpg
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Сименс Мобилити
Производство от 1999 г.
Брой секции 2 във всеки вагон, може и 4 (ако се съединят две мотриси)
Друга информация
Спецификации
Дължина 41 700 mm
Ширина 2 830 mm
Височина около 5000 mm
Маса 88 000 kg
Максимална мощност 2×275 и 2×360 (мощност на двигателите) kW
Максимална скорост 120 km/h
Напрежение 20 – 25 kV
Интериор
Брой седящи пътници 110
25.09.12 Cherkvica 10011 (8047582331).jpg
Сименс Дезиро на гара Черквица
Сименс Дезиро в Общомедия

„Сименс Дезиро“ е семейство пътнически влакове, произвеждани от компанията „Сименс Мобилити“, подразделение на германския конгломерат Siemens AG.[1]

Предлагат се електрически и дизелови мотриси. Мотрисата „Сименс Дезиро“ има следните модификации: Сименс Дезиро Класик, Сименс Дезиро ML, Сименс Дезиро Сити и Сименс Дезиро Рус (за Русия). Тези влакове се използват предимно за междуградски и регионални съобщения с кратки разстояния.

Сименс Дезиро в България[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 и 2006 година Български държавни железници започват да екслоатират мотрисите Сименс Дезиро. Доставени са първо 25 броя дизелови мотриси, след това – 25 електрически мотриси. Фирмата „Сименс“ има планове да създаде предприятие в България в град Варна, заедно с БДЖ.

Влаковете Сименс Дезиро в България се движат по следните направления: София-Банкя (електрически мотриси), София-Пловдив (електрически мотриси), София-Перник (електрически мотриси), Хасково-Димитровград (дизелови мотриси), Самуил-Силистра (дизелови мотриси) и други.

Оператори на мотрисите Сименс Дезиро[редактиране | редактиране на кода]

  • Австрия (Австрийски железници – ÖBB) – шестдесет дизелови мотриси
  • България (Български държавни железници – БДЖ) – петдесет мотриси (дизелови и електрически)
  • Чехия (частна компания Radio Jet) – използва под наем две мотриси, наети от немската фирма „Trains Alfa"
  • Дания (Датски железници – DSB) – наема дванадесет мотриси
  • Германия (Германски железници – DB) – триста и пет мотриси
  • Гърция (Гръцки железници – OSE) – осем дизелови мотриси и двадесет електрически мотриси
  • Унгария (Унгарски железници – MAV) – тридесет и една дизелова мотриса
  • Малайзия – дванадесет електрически мотриси
  • Румъния (Румънски железници – CFR) – сто и двадесет дизелови мотриси
  • Словения (Словенските железници – SZ) – тридесет електрически мотриси
  • САЩ (Американска железопътна компания Sprinter) – дванадесет дизелови мотриси

Сименс Дезиро в Германия[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. започва експлоатацията на две дизелови мотриси Сименс Дезиро. Тяхната максимална скорост е 120 km/h. Те се използват по междуградски маршути на къси разстояния. Известни са още с името клас 642. През 2007 г. са закупени двеста тридесет и четири мотриси. Мотрисата Сименс Дезиро има дизелови двигатели Mercedes с мощност от 275 или 315 kW (369 или 422 к.с.) и хидро-механична трансмисия. Влаковете разполагат със сто места, когато са съединени по двойки (две мотриси).

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]