Сименс Дезиро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Siemens Desiro
21.04.10 Sofia 31005 (6168607167).jpg
Електрическа мотриса Сименс Дезиро на Централна гара София
ПроизводителFlag of Germany.svg Сименс Мобилити
Производствоот 1999 г.
Характеристики
Брой секции2 във всеки вагон, може и 4 (ако се съединят две мотриси)
Макс. мощност2×275 и 2×360 (мощност на двигателите) kW
Макс. скорост120 km/h
Напрежение25 kV променл. ел. ток; ел. честота 50 Hz V
Габарити
Дължина41 700 mm
Ширина2830 mm
Височинаоколо 5000 mm
Маса88 000 kg
Интериор
– Седящи110
Desiro Vogtlandbahn Innenraum 2258.jpg
Siemens Desiro в Общомедия

„Сименс Дезиро“ е семейство пътнически влакове, произвеждани от компанията „Сименс Мобилити“, подразделение на германския конгломерат Siemens AG.[1]

Предлагат се електрически и дизелови мотриси. Мотрисата „Сименс Дезиро“ има следните модификации: Сименс Дезиро Класик, Сименс Дезиро ML, Сименс Дезиро Сити и Сименс Дезиро Рус (за Русия). Тези влакове се използват предимно за междуградски и регионални съобщения с кратки разстояния.

Сименс Дезиро в България[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 и 2006 година Български държавни железници започват да експлоатират мотрисите Сименс Дезиро. Доставени са първо 25 броя дизелови мотриси, след това – 25 електрически мотриси. Фирмата „Сименс“ има планове да създаде предприятие в България в град Варна, заедно с БДЖ.

Влаковете Сименс Дезиро в България се движат по следните направления: Варна-Търговище-Павликени-София-Ихтиман-Пловдив-Крумово-Свиленград (електрически мотриси), Асеновград-Пловдив (електрически мотриси), Панагюрище-Пловдив (дизелови мотриси), Царева ливада-Габрово (електрически мотриси), Черквица-Плевен (дизелови мотриси), Банкя-София (електрически мотриси), Радомир-Кюстендил (дизелови мотриси), Карлово-Чернозем-Пловдив-Ихтиман-София (електрически мотриси), Свищов-Левски (дизелови мотриси), София-Перник (електрически мотриси), Подкова-Димитровград (дизелови мотриси), Самуил-Силистра (дизелови мотриси), Горна Оряховица-Полски Тръмбеш-Русе (електрически мотриси), Кардам-Варна (дизелови мотриси), Враца-Мездра (електрически мотрисен влак), Комунари-Шумен (електрически мотриси) и други.

Оператори на мотрисите Сименс Дезиро[редактиране | редактиране на кода]

  • Австрия (Австрийски железници – ÖBB) – 60 мотриси
  • България (Български държавни железници – БДЖ) – 50 (дизелови и електрически)
  • Чехия (частна компания Radio Jet) – използва под наем 2 мотриси: наети от немската фирма „Trains Alfa"
  • Дания (Датски железници – DSB) – наема 12 мотриси
  • Германия (Германски железници – DB) – 305 мотриси
  • Гърция (Гръцки железници – OSE) – 8 дизелови мотриси и 20 електрически мотриси
  • Унгария (Унгарски железници – MAV) – 31 дизелови мотриси
  • Малайзия – 12 електрически мотриси
  • Румъния (Румънски железници – CFR) – 120 дизелови мотриси
  • Словения (Словенските железници – SZ) – 30 електрически мотриси
  • САЩ (Американска железопътна компания Sprinter) – 12 дизелови мотриси

Сименс Дезиро в Германия[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. започва експлоатацията на две дизелови мотриси Сименс Дезиро. Тяхната максимална скорост е 120 km/h. Те се използват по междуградски маршути на къси разстояния. Известни са още с името клас 642. През 2007 г. са закупени двеста тридесет и четири мотриси. Мотрисата Сименс Дезиро има дизелови двигатели Mercedes с мощност от 275 или 315 kW (369 или 422 к.с.) и хидро-механична трансмисия. Влаковете разполагат със сто места, когато са съединени по двойки (две мотриси).

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]