Делян (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Делян (Област Кюстендил).

Делян
Общи данни
Население 20 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,839 km²
Надм. височина 790 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 2225
Тел. код 07176 (?)
МПС код СО
ЕКАТТЕ 20626
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Божурище
Аспарух Аспарухов
(ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД)
Делян в Общомедия

Делян е село в Западна България, на 11 km от град Брезник. То се намира в Община Божурище, Софийска област. Старите исторически имена на селото са Маклен и Кърнул. Към 2011 г. Делян има 23 постоянни жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Делян се намира в община Божурище, на 34 km западно от София, на източните склонове на Вискяр планина със средна надморска височина от 790 m. Къщите му са сгушени в красива долина между три малки върха на Вискяр. Най-близкият град е Брезник, на 11 km шосейно разстояние западно от Делян (7 km по права линия), до който води хубав асфалтиран път. Пътят пресича главното било на Вискяр, откривайки живописни гледки на склонове, залесени с борови и брезови гори. Селото носи името на водача на българското въстание срещу Византийската империя (1040 – 1041) и за кратко време цар на България, Петър II Делян.

Административно, селото е свързано с близкото село Златуша, до което има асфалтов път, част от междуградския път Божурище-Брезник (№ 638), построен в началото на 1980-те години. Делян е в близост до жп линията Перник-Волуяк (спирка „Бригадирска слава“ на 1600 м шосейно разстояние от Делян), на границата между Софийска област и Пернишка област, и в близост до Доганджия, отдалечен квартал (махала) на с. Гоз в община Брезник.

Делян се състои от 3 ​​квартала (махали): Мацина и Ребръчка махала на север от центъра на селото, и Ванчина махала на юг от центъра. В миналото са съществували още Станимирова, Анева и Сетина махали. Параклисът „Св. Богородица“, финансиран и изграден от местни хора на хълм близо до Делян, е открит през пролетта на 2008 година. На югозапад от Делян, в местността „Ормана“, има борова гора, засадена през 1970 г. По време на благоприятен сезон, там могат да се намерят ядливи гъби като рижика (Lactarius deliciosus) и обикновена масловка (Suillus luteus).

Делян е родното място на писателя Спас Антонов.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото съществува на днешното си място от незапомнени времена. За това свидетелстват намерените при полагане основите на новостроящи се къщи стари монети и останки от глинени съдове. В ранното Средновековие, до падането на България под османска власт, селото се е казвало Маклен (от имената на растенията мак и лен). Жителите му винаги са били с будно съзнание, настроени патриотично и революционно. Още през лятото на 1040 година, когато Маклен е наброявало над 200 къщи и когато внукът на Самуил Петър Делян, провъзгласен за цар в Белград, тръгнал с въстаническите си войски срещу византийците през Ниш, Пирот и София за Скопие и Солун, много от жителите на селото се присъединили към тези въстанически войски. Мнозина от тях загинали в боевете край Скопие и Солун. След предателството и ослепяването на Петър Делян от братовчеда му Алусиан, въстаническите войски били разбити. Виждайки напора на византийските пълчища, голяма част от останалите мъже в селото се притекла на помощ на болярина Ботко, който защитавал Средец от крепостта над с. Бояна. С падането на Боянската крепост в края на 1041 година завършило и потушаването на въстанието. Скоро след това, в чест на Петър Делян, в красива местност близо до рекичката бил построен манастир и наречен на негово име. До Освобождението тази местност е наричана Петрово манастирище, а по-късно, поради погребалните обреди, извършвани в гробището от попове – Поповица.

Все така войнствено Маклен преживява въстанието на болярина Георги Войтех през 1072 година и освободителното въстание от византийско иго на братята Петър и Асен през 1185 година, когато настъпва Второто българско царство.

В началото на османската власт (около 1397 г.) пак поради непокорство и бунт, жителите на Маклен били избити до последния човек, манастирът – разрушен до основи, а селото – опожарено и опустошено. Името Маклен е заменено с Кърнул (вероятно от кърн = крън „с отчупен рог или връх; счупен, нащърбен“).[1] Според турски описи, през 1446 година село Кърнул, което е било тимар (владение) на Мехмед, син на Кьосе Хаджъ, е имало 6 домакинства и е давало годишен приход на тимариота 410 акчета. [2] Оттук вадим заключението, че тези 6 домакинства са представлявали успелите да избягат в Брезнишките села Ребро, Ноевци, Гоз и Бабица млади мъже, откъдето по-късно (около 1415 г.) се завърнали и селото започнало втория си живот.

Името на махала Доганджия („соколар“) идва от турски чифлик за отглеждане на ловни соколи, който се намирал на мястото на махалата. В исторически план, Доганджия също се счита за отдалечена (2 км) махала на Делян, тъй като жителите на Доганджия са свързани с Делян чрез роднински и делови отношения. След нещастен случай, при който турско дете се удавило, поради страх от репресии, част от ратаите в чифлика се заселили в Делян. Последният турски феодал, който притежавал земя в Кърнул, е Кърнул бей. В средата на ХIХ век той продал земята си на четиримата си ратаи, опожарил Петровия манастир и напуснал селото.

По време на битката за Сливница и по-точно, в битката за Гургулят на 7 ноември 1885, сръбската Моравска дивизия се е разгърнала в полукръг от Радуловци до Делян (Кърнул), като селото е завзето предимно от десния (кавалерийски) фланг. Най-ожесточеното сражение в Сръбско-българската война, завършило с пълна победа за българите, започва в същия ден, около 13:00 часà, в местността Усое, между Делян и Гургулят. [3]

С министерска заповед № 2820 от 14 август 1934 година с. Кърнул се преименува на с. Делян. Тогава то е наброявало около 50 къщи. В антифашистката борба се включва с четирима ятаци и двама, загинали във Втората световна война.

През 1941 година немски и италиански инженери проектират линията София-Волуяк-Перник, извършва се отчуждаване на имотите, трасира се откъде да мине и се започва строителството, което при социализма продължава на бригадирски начала. В района на Делян са работили около 10 000 бригадири. През 1947 г., по време на един пролетен порой, местната река приижда и удавя 14 бригадири в района на Делян. В реката под моста на линията се къпали 11 бригадирки, които били предупредени от един възрастен жител на Делян, че реката в този район е опасна. След прииждането на реката, 3-ма бригадири се хвърлят да спасяват момичетата, но всички загиват. На една скала до линията, в местността „Свети Спас“ е вдигнат паметник на загиналите бригадири. Георги Димитров, като министър-председател, е идвал на посещение при бригадирите в Делян и съседните села и е поднесъл венец на паметника.

На 28 август 1958 г. е основано ТКЗС. С Указ на Държавния съвет от 5 януари 1979 г. се определя с. Божурище за седалище на община, в състава на която влиза и с. Делян, а със заповед № 240 от 30 юли 1983 г. на СНС-София, е одобрен регулационно-застроителният план на селото.

С доброволен труд е залесен голият баир над селото и прекарана водоснабдителна мрежа. Със средства и труд на жители на селото се построява и ж.п. спирката на Делян, която е наречена „Бригадирска слава“ в чест на построилите линията бригадири. Спирката не е наречена „Делян“, тъй като част от преминаващите влакове се движат по трасето София-Кулата, на което вече съществува едноименна спирка, обслужваща Делян (Област Кюстендил). През 1983 година е построен третокласния асфалтов път № 638 София-Брезник, който минава покрай селото, а през 1987 е открита автобусна линия. Участъкът Брезник-Златуша на път 638 е обновен през 2008 г. Обособява се вилна зона и се построяват над 40 нови масивни къщи. Малка част от хората, мигрирали преди време в София и Перник, живеят в Делян през по-голямата част от годината, а други ползват къщите като вили, където почиват през празничните дни.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Делян изповядват православно християнство. Православието е традиционна религия за всички жители и в миналото и днес.

Селото чества своя събор на 15 август в деня на „Успение на Пресветата Богородица“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. Извори за българската история, издание на БАН, том 13, с. 29
  3. Симеон Радев. Строителите на съвременна България, т. I