Петър Делян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър II Делян)
Направо към: навигация, търсене
Петър II Делян
цар на България
PetarDelyanIsProclaimedTsarOfBulgaria.jpg
Обявяване на Петър Делян за цар на българите
Лични данни
Управление 1040-1041
Роден
около 1001
Починал
?
Предшественик Пресиян II
Наследник Константин Бодин
Семейство
Династия Комитопули
Баща Гаврил Радомир
Майка Маргьорита Унгарска
Петър II Делян в Общомедия

Петър II Делян е български цар, провъзгласил се за син на Гаврил Радомир от брак с Маргьорита, дъщеря на унгарския владетел Геза (971–997).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според византийските източници (с някои изключения), произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума "долос", която означава хитър. Византийските източници, обаче не могат да бъдат безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище пък е съмнително от "долос" да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от ст. бълг. дялати “работя” (виж речника на българските имена в приложението). Името Делян може да произхожда и от българската дума "делен" или "делян", т.е. отделен от царското семейство (майка му го отвежда със себе си в Унгария, след като се разделя с баща му.

За някои изследователи твърденията на Петър Делян, че е син на Гаврил Радомир от първата му жена, която е дъщеря на унгарския крал, се потвърждава и от Михаил Деволски, гръцки епископ, който прави добавки към хрониката на Йоан Скилица в началото на 12 век. Поради това, известния историк Никохайос Адонц заключава, че Петър Делян е потомък на два царски рода[1]. Според други учени Петър Делян е бил самозванец - отново Михаил Деволски отбелязва, че аргументите на въстаническия водач били "убедително стъкмени". Независимо от това дали Петър Делян е действителен царски син или самозванец, той е една от най-ярките фигури от българската история през ХІ-ХІІ в.

Въстание[редактиране | редактиране на кода]

Петър Делян е провъзгласен за цар и оглавява въстанието от 1040 г., започнало в Белград, което е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. През Ниш въстаниците достигат Скопие, по това време главен град на тема България. По същото време в Драчката област е провъзгласен за цар и Тихомир. Когато двете български войски се съединяват, Петър Делян произнеся голяма реч, в която изтъква лошите страни на двувластието. Той подкрепил мислите си с думите, че не може един храст да храни два папагала, нито пък една държава да процъфтява ако се управлява от двама царе.

За да се обединят двата въстанически лагера, Делян е избран за единствен владетел, а Тихомир е екзекутиран - пребит с камъни, за да се избегнат раздорите между въстаниците.

Петър Делян (ó Δελεάνος) и Тихомир (ó Τειχομηρóς) - миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица
Bulgarian uprising of Peter Delyan (1040-1041).svg

Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на Солун. Атаката се проваля, поради слабо пълководство и коства 15 000 жертви от българска страна. Според византийския хронист Йоан Скилица след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според Михаил Псел му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в Гюмюрджина, (тогава Мосинопол), където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата магистър. През лятото на 1041 г. голяма византийска армия, в която участват и викингски наемници, водени от бъдещия норвежки крал Харалд III, атакува главните сили на Петър Делян около Острово. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В Островската битка армията на Делян не успява да надделее над викингите. Самият той според различине източници или е посечен от тях на полесражението или по-късно след като те превземат крепостите му е заловен от императора и отведен в Константинопол където е затворен и вероянто скоро умира, тъй като не са известни по-късни исторически сведения за него.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

На името на Петър Делян е именуван нос Делян (Delyan Point) на остров Смит, от архипелага Южни Шетландски острови в Антарктида.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Андреев: Цар Петър II Делян /1040-1041/ в книгата Българските ханове и царе. VII-XIV век, из-тво „Петър Берон“, София, 1998, стр. 99-102, ISBN 954-402-034-9.
  • Стефан Цанев: "Български хроники"
  • Бойко Беленски: Поличба - исторически роман, София, Изд. Сатори,2013,

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965, Pp. 347-407 (390)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония