Петър Делян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър II Делян)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Делян
цар на България
Обявяване на Петър Делян за цар на българите
Обявяване на Петър Делян за цар на българите

Роден
988 г.
Починал
1041 г. (53 г.)
Управление
Период 1040 – 1041
Предшественик Пресиян II
Наследник Константин Бодин
Семейство
Род Комитопули
Баща Гаврил Радомир
Майка Маргьорита Унгарска[1]
Петър Делян в Общомедия

Петър - Делян е български цар, самопровъзгласил се за син на Гаврил Радомир от брак с Маргьорита, дъщеря на унгарския владетел Геза (971 – 997).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според византийските източници (с някои изключения), произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума „долос“, която означава „хитър“. Византийските източници обаче не могат да се приемат като безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род, се подчертава от самия него, от привързаността му към Самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище е съмнително от „долос“ да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от старобългарския глагол дѣлати – „работя“ (виж речника на българските имена в приложението). Името Делян може да произхожда и от българската дума „делен“ или „делян“, т.е. отделен от царското семейство (майка му го отвежда със себе си в Унгария, след като се разделя с баща му).

Делян не избира името Петър случайно. Той търси приемственост с Крумовата династия, а цар Петър Добрия е човекът, дал най-дългия мир в българските земи – от 927 до 969 г. В това отношение неговият мир е дори по-дълготраен от този на княз Борис I и на кан Омуртаг, и е огромен успех за България, която се стабилизира след разорителните войни на Симеон. Ето защо Петър Делян избира името Петър II, търсейки явна символика.

За някои изследователи твърденията на Петър Делян, че е син на Гаврил Радомир от първата му жена, която е дъщеря на унгарския крал, се потвърждава и от Михаил Деволски, гръцки епископ, който прави добавки към хрониката на Йоан Скилица в началото на XII век, още повече че унгарката се разделя с Радомир бременна. Впоследствие убитият от Иван Владислав канартакин и пленените от Василий II, Гаврил Радомирови синове са от Ирина Ларисчанката. Поради това известният историк Никохайос Адонц заключава, че Петър Делян е потомък на два царски рода.[2] Според други учени Петър Делян е бил самозванец – отново Михаил Деволски отбелязва, че аргументите на въстаническия водач били „убедително стъкмени“.

Независимо от това дали Петър Делян е действителен царски син или самозванец, той е една от най-ярките фигури от българската история през ХІ – ХІІ в. След убийството на Тихомир Зонара изразява идеята чисто терминологично: „Делян станал самодържец“ (ὁ δὲ Δολιάνος αὐτοκράτωρ γενόμενος).[3]

Въстание[редактиране | редактиране на кода]

Петър-Делян се появява Белград, с претенцията, че е син на Гаврил Радомир, провъзгласен е за цар от бунтовниците и оглавява въстанието от 1040 г., То е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. През Ниш въстаниците достигат Скопие, по това време главен град на тема България.

Двувластие с Тихомир[редактиране | редактиране на кода]

Петър Делян (ó Δελεάνος) и Тихомир (ó Τειχομηρóς) – миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица

По същото време в Драчката област е провъзгласен за цар и Тихомир. Когато двете български войски се съединяват, Петър-Делян произнася голяма реч, в която изтъква лошите страни на двувластието. Той подкрепил мислите си с думите, че не може един храст да храни два папагала, нито една държава да процъфтява, ако се управлява от двама царе.

Ход на въстанието на Петър Делян

За да се обединят двата въстанически лагера, Делян е избран за единствен владетел, а Тихомир е екзекутиран – пребит с камъни, за да се избегнат раздорите между въстаниците.

Поява на Алусиан. Двувластие в бунта.[редактиране | редактиране на кода]

По това време се появява Алусиян, трети син на Иван Владислав. Алусиан до този момент е известен с това, че участва в отбраната на родната си крепост в пл. Томор срещу Василий. След абдикацията на Пресиян II, получава титла магистър, но след като е низвергнат през 1030 г, низвергнати са и братята му. Алусиян губи редица имоти. През 1040 г. той внезапно се появява в лагера на Петър-Делян и декларира, кой е. Очевидно Петър-Делян не смее да се разправи така смело с един друг наследник от Самуилово-Ароновата династия, както действа с Тихомир. Създава се двувластие. Основен двигател е Петър-Делян, но на Алусиян е поверена съществена част от армията

Обсадата на Солун[редактиране | редактиране на кода]

Обхват на засегнатите от въстанието земи

Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40-хилядна армия, която той ръководи по време на атаката на Солун (според някои извори всеки от двамата сродници ръководи по 40 хил. души, т.е. въстаниците общо са били 80 хил. души точно преди атаката на Солун). Атаката се проваля, поради слабо пълководство на Алусиан и коства 15 хил. жертви[4] от българска страна.

Според византийския хронист Йоан Скилица след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според Михаил Псел му отрязва също и носа, използвайки кухненски нож). Алусиан бяга в Гюмюрджина (тогава Мосинопол), където е приет от Михаил IV и удостоен с титлата магистър.[5] Оттук нататък следите му се губят. Има известни основания името му да се свърже с един имот в Херсонес Тракийски, споменат в Типика на константинополския манастир „Христос Пантократор“ (1136 г.).[6]

Битката при Острово[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1041 г. голяма византийска армия, в която участват и викингски наемници, водени от бъдещия норвежки крал Харалд III, атакува главните сили на Петър Делян около Острово. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага, посветена на делата на Харалд. В Островската битка армията на Делян не успява да надделее над викингите. Самият той според различие източници или е посечен от тях на полесражението, или по-късно, след като те превземат крепостите му, е заловен от императора и отведен в Константинопол, където е затворен и вероятно скоро умира, тъй като не са известни по-късни исторически сведения за него.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

На името на Петър Делян е именуван нос Делян (Delyan Point) на остров Смит, от архипелага Южни Шетландски острови в Антарктида.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маневски
  2. Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965, Pp. 347 – 407 (390)
  3. Zonaras, p. 600.4 – 5.
  4. Scylitzes, 413.7 – 414.27; Zonaras, 601.7 – 603.9 (действията на Алусиан без описание на похода срещу Солун). Михаил Псел (I, 81.XLIX.1 – 82.5) също пропуска епизода със Солун (Алусиан взима своите сили [войски], тръгва срещу василевса, атакува го, победен и само бягството го спасява). Тези „липси“ обаче не могат да хвърлят съмнение върху разказа на Скилица. Божилов. Българите, с. 188, №48 (миниатюрата на f. 217r-b от Scylitzes Matritensis).
  5. Божилов. Българите, с. 237.
  6. Божилов. Българите, с. 238, бел. 22

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Андреев: Цар Петър II Делян /1040 – 1041/ в книгата Българските ханове и царе. VII-XIV век, из-тво „Петър Берон“, София, 1998, стр. 99 – 102, ISBN 954-402-034-9
  • Стефан Цанев: „Български хроники“
  • Бойко Беленски: Поличба – исторически роман, София, Изд. Сатори, 2013

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония