Пролеша
| Пролеша | |
|---|---|
 Сградата на кметството |
|
  Пролеша  Пролеша |
|
| Общи данни | |
| Население |
488 души[1] (15 юни 2020 г.) 31,8 души/km² |
| Землище | 15,324 km² |
| Надм. височина | 577 m |
| Пощ. код | 2228 |
| Тел. код | 07178 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 58606 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община – кмет |
Божурище Георги Димов (Движение „Гергьовден“) |
|
Кметство – кмет |
Пролеша Пламен Величков (ГЕРБ) |
| Пролеша в Общомедия | |
Пролеша е село в Западна България. То се намира в община Божурище, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пролеша е разположено на 577 m н. в. в северозападната част на Софийското поле, на 12 km югоизточно от Сливница и на 17 km северозападно от центъра на София.[2] Намира се в полите на Пролешка могила и около река Вада, която води началото си от непресъхващ извор в центъра на селото, каптиран и известен като „Римската чешма“. Климатът е умереноконтинентален с температури, близки до тези в гр. София.
История[редактиране | редактиране на кода]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В селото има два мебелни завода – Метрон и АМО, фирма „Леском“ за сушене на дървен материал и фирми „Форесттрейдинг“ и „Европанел“ за изработка на паркет, греди и дограма от дъбов материал. В индустриалната зона има и леярна за изработване на църковни камбани и свещници.
В с. Пролеша има хотел-ресторант, две бистра, три магазина за хранителни стоки и дом за стари хора „Магнолия“.
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
През селото преминава пътят Костинброд – Хераково. На около 2 km по пътя за гр. Костинброд се намира и жп спирка „Бригадир“ на линията Перник – Волуяк.
Общественият транспорт се осъществява от автобуси и маршрутни таксита с маршрут Божурище – Хераково. Началната им спирка се намира в центъра на гр. Божурище. Връзка с гр. София – автобус 54 с начална спирка метростанция „Сливница“ и крайна спирка гр. Божурище – „Пътен възел Калотина“.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото е на църковния празник „Свети дух“.
Иконостасът на храма „Свети Георги“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]
В село Пролеша е сниман част от сериала „Неизчезващите“ (1988) – продължение на „Дом за нашите деца“ (1986) с режисьор Неделчо Чернев и с участието на Петър Слабаков, Елжана Попова, Атанас Атанасов, Коста Цонев, Грациела Бъчварова, Ана Петрова, Антон Карастоянов, Никола Тодев и др.
Любопитното е, че в сериала действието се развива в черноморско село до Каварна, но част от снимките са правени именно в Пролеша.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ wikimapia.org
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||