Пролеша
| Пролеша | |
|---|---|
 Сградата на кметството в Пролеша |
|
  Пролеша  Пролеша |
|
| Общи данни | |
| Население | 616 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 15,324 km² |
| Надм. височина | 594 m |
| Пощ. код | 2228 |
| Тел. код | 07178 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 58606 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община - кмет |
Божурище Аспарух Аспарухов (ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД) |
|
Кметство - кмет |
Пролеша Пламен Величков (ГЕРБ) |
| Пролеша в Общомедия | |
Пролеша е село в Западна България. То се намира в община Божурище, Софийска област.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пролеша отстои на 17 km от гр. София.
Селото се намира в Софийското поле, на около 3 km в посока запад-северозапад от гр. Божурище. Разположено е полите на Пролешка могила и около река Вада, която води началото си от непресъхващ извор в центъра на селото, каптиран и известен като „Римската чешма“. Климатът е умереноконтинентален с теператури, близки до тези в гр. София. През селото преминава пътят Костинброд – Хераково.
В селото има два мебелни завода – Метрон и АМО, фирма „Леском“ за сушене на дървен материал и фирми „Форесттрейдинг“ и „Европанел“ за изработка на паркет, греди и дограма от дъбов материал. В индустриалната зона има и леярна за изработване на църковни камбани и свещници.
В с. Пролеша има хотел-ресторант, две бистра, три магазина за хранителни стоки и дом за стари хора"Магнолия".
Обществения транспорт се осъществява посредством автобуси и маршрутни таксита с маршрут „Божурище – Хераково“. Началната им спирка се намира в центъра на гр. Божурище. Връзка с гр. София – автобус 54 с начална спирка метростанция „Сливница“ и крайна спирка гр. Божурище – „Пътен възел Калотина“.
На около 2 km по пътя за гр. Костинброд се намира и ж.п. спирка „Бригадир“ на линията Перник – Волуяк.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото е на църковния празник „Свети дух“.
Иконостасът на храма „Свети Георги“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Изворът Римската чешма в Пролеша
Църквата Св.Георги Победоносец в Пролеша
Училището и мемориалната плоча на загиналите във войните в с. Пролеша
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
