Пролеша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пролеша
Сградата на кметството в Пролеша
Сградата на кметството в Пролеша
Общи данни
Население 616 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,324 km²
Надм. височина 577 m
Пощ. код 2228
Тел. код 07178
МПС код СО
ЕКАТТЕ 58606
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Божурище
Аспарух Аспарухов
(ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД)
Кметство
   - кмет
Пролеша
Пламен Величков
(ГЕРБ)
Пролеша в Общомедия

Пролеша е село в Западна България. То се намира в община Божурище, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Пролеша отстои на 17 km от гр. София.

Селото се намира в Софийското поле, на около 3 km в посока запад-северозапад от гр. Божурище. Разположено е полите на Пролешка могила и около река Вада, която води началото си от непресъхващ извор в центъра на селото, каптиран и известен като „Римската чешма“. Климатът е умереноконтинентален с теператури, близки до тези в гр. София. През селото преминава пътят Костинброд – Хераково.

В селото има два мебелни завода – Метрон и АМО, фирма „Леском“ за сушене на дървен материал и фирми „Форесттрейдинг“ и „Европанел“ за изработка на паркет, греди и дограма от дъбов материал. В индустриалната зона има и леярна за изработване на църковни камбани и свещници.

В с. Пролеша има хотел-ресторант, две бистра, три магазина за хранителни стоки и дом за стари хора"Магнолия".

Обществения транспорт се осъществява посредством автобуси и маршрутни таксита с маршрут „Божурище – Хераково“. Началната им спирка се намира в центъра на гр. Божурище. Връзка с гр. София – автобус 54 с начална спирка метростанция „Сливница“ и крайна спирка гр. Божурище – „Пътен възел Калотина“.

На около 2 km по пътя за гр. Костинброд се намира и ж.п. спирка „Бригадир“ на линията Перник – Волуяк.

История[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на църковния празник „Свети дух“.

Иконостасът на храма „Свети Георги“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.