Пожарево (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Пожарево (Област Силистра).

Пожарево
Изглед към Пожарево от пътя от към Гурмазово
Изглед към Пожарево от пътя от към Гурмазово
Общи данни
Население 239 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,16 km²
Надм. височина 750 m
Пощ. код 2229
Тел. код 07178
МПС код СО
ЕКАТТЕ 57100
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Божурище
Аспарух Аспарухов
(ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД)
Кметство
   - кмет
Горица Кръстанова
Снежен изглед
Детската площадка
главната улица „Космонавт Георги Иванов“, Пожарево
Църквата

Пожарево е село в Западна България. То се намира в Община Божурище, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между върховете Голяма могила и Добър мъж – по протежението на дере, в дъното на което тече Пожаревска река, на 750 м надморска височина и на около 18 км на северозапад от София. Има гледка към Витоша и Люлин. Изграден е микроязовир в източния край на селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално село Пожарево се е намирало на около един километър на изток от сегашното си местоположение, по-близо до днешния град Божурище в местността „Мало поле“ и се е наричало Малюрово. Рекичката, която минава и днес покрай това място, се нарича Пожаревска река. Местна легенда свързва сегашното име на селото с турското нашествие по тези земи Според нея, турците запалили всички къщи в селото и избили голяма част от жителите му. Оцелелите след погрома възстановяват селото на сегашното му място под името Пожарево.

През 1836 година селото пострадва тежко от разразилата се в страната чумна епидемия. От 380 жители остават само около 50, от няколко рода, съществуващи и досега. След това в селото се настаняват и заселници от други села, чиито потомци го населяват и днес.

Югозападно от селото, в местността „Градище“, е имало крепост, която е служела за охранителен пост и междинна станция по пътя, водещ от Драгоман към Перник. Тази крепост първоначално е била българско владение, но впоследствие е завладяна от турците.

Според преданията в Пожарево дълго време е живял турчин – земевладелец, който преди да се изсели в Цариград, продал имотите си, а мерата, намираща се около местността „Ридо“, подарил на жителите на Пожарево.

Основният поминък на жителите на селото е било земеделието и скотовъдството, изразени предимно в отглеждане на пшеница и овце.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Пожарево „Свети Николай“ е построена през 1910 година, с общите усилия на пожаревци, които са носели камъни с каруците си, от съседните села. Иконите и проекта за иконостаса в нея са дело на художника Август Розентал – полски благородник, живял и творил в България и убит като доброволец от Българската армия в Балканската война. По същото време /1909 г.-1912 г./ Розентал е участвал в изписването и изрисуването на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Негово дело са и иконите в църквите на Батак, Пещера, село Звъничево и Кремиковския манастир.

На 22 май Пожаревската църква отбелязва храмовия си празник.

Иконостасът на храма „Свети Николай“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Васил Левски 2012“ – за краткото си съществуване се превърна в социално средище за населението на селото. Читалището е пример за това как едно културно и социално средище, което е било заличено, сега се възражда след много усилия от страна на населението на селото.

След направения ремонт читалището разполага с достатъчно площ. Дейностите, които развива, са:

  • танцова фолклорна школа „Огин“
  • школа за приложни изкуства
  • кръжок по шев и кройка на традиционни български костюми
  • кръжок за организиране разнообразни занимания за деца – излети, походи, гимнастика и опознаване на родния край;
  • кръжок „Пътят на хляба и обредните гозби"
  • курс за изучаване на английски език
  • кръжок за събиране на данни, материали и очерци за историята на село Пожарево с цел създаване на книга„Пожарево вчера, днес и утре”
  • театрална школа за представяне на тематични постановки по повод различните празници и събития, организирани от читалището;
  • клубове по интереси /младежки клуб, дамски клуб, пенсионерски клуб/ [2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 24 май се провежда селски събор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Свещеник Михаил Попов – Михаил Попов е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и има два ордена за храброст. Завършил е Бачковското свещеническо училище. Ръкоположен е за свещеник на 11 юни 1921 г., а първата му енория е в с. Братушково, близо до Сливница. В дните след 9 септември 1944 г. отец Милош е обявен за английски шпионин и заедно с кмета Гълъб Виденов и млекаря Евтим Велков (обвинен в шпионаж, защото продавал мляко на германците) е задържан за „справка“ и е един от многото „безследно изчезнали“ свещеници през този тъмен период, убити по недоказани обвинения, без съд и присъда.

Със свои решения в периода 1993 – 1996 г. Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е признала права на следните пострадали през периода лица: Михаил Попов, Евтимий Денков, Гълъб Николов, Цветан Паунов, Живка Недялкова и Димитър Недялков.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  2. Народно читалище „Васил Левски“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]