Бурел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бурелска котловина)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за областта. За града вижте Бурел (град).

Бурел е историко-географска област в Западна България и Западните покрайнини (Източна Сърбия), като в нейната централна част е разположена Бурелската котловина, най-западната котловина от Задбалканските котловини.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Котловината е ограничена от западните разклонения на планината Чепън (част от Стара планина) на север, Завалска планина и Вискяр на юг и планината Гребен (в Сърбия) на запад. На изток чрез вододела между реките Сливнишка и Габерска и Алдомировските височини се свързва със Софийската котловина. В тези граници заема площ от 172 км2 (само на българска територия), като дължната ѝ от северозапад на югоизток е около 15 км, а ширината ѝ 7-10 км. Средната ѝ надморска височина е 765 м.

Оградните склонове на котловината са изградени от юрски варовици, горнокредни андезити, пясъчници и туфити, а котловинното дъно е заето от езерни утайки с находища на лигнитни въглища в близост до серо Габер. Котловината е образувана в резултат на тектонско хлътване през младия плиоцен, а през кватернера е подложена на ерозионно разчленение. Климатът е с ясно изразен континентален характер — студена зимя и сравнително топло лято. Почвите са кафяви горски и чернозем-смолници. отводнява се от Габерска река, ляв приток на Нишава. В котловината има благоприятни условия за земеделие и животновъдство.

В котловината, на територията на България са разположени следните 22 села - Бахалин, Вишан, Владиславци, Габер, Грълска падина, Долно Ново село, Драгоил, Драготинци, Дреатин, Камбелевци, Круша, Начево, Неделище, Несла, Пищане, Повалиръж, Табан, Цацаровци, Чеканец, Чорул, Чуковезер, Ялботина, както и град Драгоман.[1]

Селата в областта на територията на Сърбия са: Бански дол, Барие, Било, Верзар, Врабча, Горна Невля, Грапа, Долна Невля, Драговита, Планиница, Поганово, Прача, Скръвеница и Сливница.

В източната част на котловина преминава част от трасето на жп линията от Сливница за село Габер.

От изток на запад, от Драгоман до село Грълска падина, на протежение от 20,2 км преминава участък от третокласен път № 813 от Държавната пътна мрежа ДрагоманТрън.

Домашни животни[редактиране | редактиране на кода]

Брой на добитъка, домашните птици и кошерите с пчели в бурелските села според преброяването на 31 декември 1910 г.

Села коне магарета мулета говеда биволи овце кози свине кокошки гъски пуйки патици кошери с пчели
Брусник 44 6 - 112 2 1117 103 73 345 6 - - 48
Пищане 40 6 - 105 - 704 90 32 459 - - - 67
Повалиръж 41 2 1 75 - 715 33 46 256 4 - 3 42
Драготинци 58 7 1 114 - 1630 5 120 573 4 - 17 41
Цацаровци 70 1 1 126 - 1671 97 131 584 3 3 - 67
Ялботина 58 4 - 140 - 1029 55 99 627 32 7 17 47
Чеканец 23 - - 97 - 866 5 75 427 - 26 112 56
Начево 20 - - 52 - 461 8 49 336 - - 3 64
Неделище 91 6 1 242 10 1857 122 218 1763 47 17 16 154
Ново село 23 5 - 82 - 564 232 47 278 - - - 16
Грълска падина 14 1 1 31 - 284 121 29 186 2 - - 55
Круша 59 2 2 160 4 1291 284 125 606 13 - - 64
Ярловци 114 16 4 191 3 2876 12 295 1443 8 2 - 74
Чуковезер 74 9 - 91 23 1258 2 141 528 5 - - 32
Бахалин 84 11 1 132 2 2382 39 193 886 3 - 3 72
Табан 41 1 2 92 - 781 15 94 496 7 - 5 109
Камбелевци 10 1 - 24 - 291 - 32 225 2 - 16 -
Габер 58 - 1 156 6 1414 - 180 968 21 3 8 66
Чорул 32 3 - 124 - 1442 63 133 449 - - - 3
Владиславци 82 7 - 280 2 2409 239 274 1392 3 3 15 92
Несла 52 7 - 141 7 1186 196 109 571 18 11 - 33
Вишан 46 2 1 184 - 1343 456 118 610 - 6 - 95
Драгоил 70 4 - 237 3 1958 12 295 1443 8 2 - 144
Общо 1205 111 16 2988 62 29629 2189 2908 15451 186 27 215 1541

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дрончилов, Крум. „Бурел. Антропогеографски изучвания”, София, 1923 г., 250 стр.
  • Любенов, Райко. „Бурел и с. Неделище, Софийско. Речник на говора, фолклорни и етнографски проучвания”, София, „ЛИК”, 1993 г., 320 стр.
  • „Фолклорен еротикон” – том 5, „От областта Бурел и град Сливница”, София, ИИК „Род”, 1997 г., 240 стр.
  • "Страници из миналото на Драгоман",Божилов Благой",1984 Г.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любенов, Райко Арсов. Бурел. Говор, фолклор, етнография, с.8
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия