Пепелище (община Неготино)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Пепелище. За селото в Егейска Македония, Гърция, със старо име Пепелища или Пипилища, вижте Намата (дем Горуша).
| Пепелище Пепелиште | |
| — село — | |
 Панорама на Пепелище и Криволак | |
  Пепелище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 136 m |
| Население | 1070 души (2002) |
| Пощенски код | 1441 |
| Пепелище в Общомедия | |
Пепелище или Пепелища (на македонска литературна норма: Пепелиште) е село в Северна Македония, в община Неготино.
География
[редактиране | редактиране на кода]Пепелище е разположено на 4 километра североизточно от град Неготино на левия бряг на Вардар срещу село Криволак. На изток от селото е Конечката планина (Серта).
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища Пепелище е отбелязано като село в каза Тиквеш с 13 немюсюлмански ханета.[1]
В XIX век Пепелище е предимно помашко село в Тиквешка кааза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че в Пепелища има „прекрасна“ джамия, чието минаре е „е най-искусно правено“, както и „прекрасен палат, един от най-вкусныте европейски зданiя“, който бил запален.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пепелища има 80 жители българи християни, 850 българи мохамедани и 54 цигани.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Мюсюлманите се изселват от селото и на тяхно място се заселват 43 семейства сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват цялата земя на селото.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пепелище (Pepelište) като турско село.[5]
След Втората световна война са заселени и българи от Горна и Долна Горица в Мала Преспа.
В 1993 година е изградена църквата „Свети Илия“.[6]
Според преброяването от 2002 година Пепелище има 1070 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 796 |
| албанци | 0 |
| турци | 33 |
| роми | 25 |
| власи | 0 |
| сърби | 194 |
| бошняци | 0 |
| други | 22 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пепелище
Йован Павлов (р.1935), генерал-майор от Югославската народна армия
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 43 (превод А. Велков и П. Груевски).
- ↑ Iордан х. Константинов. Любляно-Пеонiя (Тиквешъ), Цареградски вестник, година 5, № 214, Февруарiа 26, 1855, с. 4. (рубрика Български вѣсти)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Тимјаничка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 1 февруари 2011
| |||||||||||
