Пепелище (община Неготино)
Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Пепелище. За селото в Егейска Македония, Гърция, със старо име Пепелища или Пипилища, вижте Намата (дем Горуша).
|
Пепелище Пепелиште |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Пепелище и Криволак |
|
  Пепелище |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 136 m |
| Население (2002) | 1070 души |
| Пепелище в Общомедия | |
Пепелище или Пепелища (на македонска литературна норма: Пепелиште) е село в Република Македония, в община Неготино.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пепелище е разположено на 4 километра североизточно от град Неготино на левия бряг на Вардар срещу село Криволак. На изток от селото е Конечката планина (Серта).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пепелище е предимно помашко село в Тиквешка кааза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че в Пепелища има „прекрасна“ джамия, чието минаре е „е най-искусно правено“, както и „прекрасен палат, един от най-вкусныте европейски зданiя“, който бил запален.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пепелища има 80 жители българи християни, 850 българи мохамедани и 54 цигани.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Мюсюлманите се изселват от селото и на тяхно място се заселват 43 семейства сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват цялата земя на селото.[3]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пепелище (Pepelište) като турско село.[4]
След Втората световна война са заселени и българи от Горна и Долна Горица в Мала Преспа.
В 1993 година е изградена църквата „Свети Илия“.[5]
Според преброяването от 2002 година Пепелище има 1070 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 796 |
| албанци | 0 |
| турци | 33 |
| роми | 25 |
| власи | 0 |
| сърби | 194 |
| бошняци | 0 |
| други | 22 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Iордан х. Константинов. Любляно-Пеонiя (Тиквешъ), Цареградски вестник, година 5, № 214, Февруарiа 26, 1855, с. 4. (рубрика Български вѣсти)
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 155.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Неготино | 
| |
|---|---|---|
| Неготино | Брусник | Вешие | Войшанци | Горни Дисан | Джидимирци | Долни Дисан | Дуброво | Каланево | Криволак | Курия | Липа | Пепелище | Пещерница | Тимяник | Тремник | Цървени брегове | Шеоба | Яношево
Исторически села: Вардар чифлик | Кара Синанли | Кара Ходжали | Кукуричани | Мужанци | Хаджи-Юсуфли | Чешмедере | ||
Портал „
