Пепелище (община Неготино)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Пепелище. За селото в Егейска Македония, Гърция, със старо име Пепелища или Пипилища, вижте Намата (дем Горуша).
|
Пепелище Пепелиште |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Пепелище и Криволак |
|
  Пепелище |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 136 m |
| Население | 1070 души (2002) |
| Пощенски код | 1441 |
| Пепелище в Общомедия | |
Пепелище или Пепелища (на македонска литературна норма: Пепелиште) е село в Северна Македония, в община Неготино.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пепелище е разположено на 4 километра североизточно от град Неготино на левия бряг на Вардар срещу село Криволак. На изток от селото е Конечката планина (Серта).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пепелище е предимно помашко село в Тиквешка кааза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че в Пепелища има „прекрасна“ джамия, чието минаре е „е най-искусно правено“, както и „прекрасен палат, един от най-вкусныте европейски зданiя“, който бил запален.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пепелища има 80 жители българи християни, 850 българи мохамедани и 54 цигани.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Мюсюлманите се изселват от селото и на тяхно място се заселват 43 семейства сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват цялата земя на селото.[3]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пепелище (Pepelište) като турско село.[4]
След Втората световна война са заселени и българи от Горна и Долна Горица в Мала Преспа.
В 1993 година е изградена църквата „Свети Илия“.[5]
Според преброяването от 2002 година Пепелище има 1070 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 796 |
| албанци | 0 |
| турци | 33 |
| роми | 25 |
| власи | 0 |
| сърби | 194 |
| бошняци | 0 |
| други | 22 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Iордан х. Константинов. Любляно-Пеонiя (Тиквешъ), Цареградски вестник, година 5, № 214, Февруарiа 26, 1855, с. 4. (рубрика Български вѣсти)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| |||||||||||
Портал „