Долна Горица
| Долна Горица Dolna Gorica | |
| — село — | |
 Долна Горица от хълма Завер | |
  Долна Горица | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 857 m[1] |
| Население | 550 души[1] |
| Долна Горица в Общомедия | |
Долна Го̀рица (на албански: Dolna Gorica) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 550 жители.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 15 километра северно от общинския център Пустец на брега на Голямото Преспанско езеро. В Долна Горица живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Долна Горица е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горица живеят 42 българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горица е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 35 къщи.[4]
Всички жители Долна Горица в началото на XX век са гъркомани под въховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 75 православни къщи с 67 души жители българи. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долна Горица има 56 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Горица в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[6]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Горица Долна (Γκόριτσα κάτω), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 76 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.[7]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Долна Горица има 5 къщи с 67 жители.[8]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долна Горица има 6 къщи славяни християни.[9]
В март 1933 година Албания депортира 150 български семейства от селата Горна и Долна Горица, което след отказа на ратификация от албанска страна на Албанско-българския протокол от 1932 година, допълнително влошава албано-българските отношения.[10]
В 2013 година официалното име е сменено от Горица е Вогъл (Goricë e vogël) на оригиналното Долна Горица (Dolna Gorica).[11]
| Година | Население |
| 1900 | 42 |
| 1926 | 511 (с Горна Горица) |
| 1945 | 149 |
| 1960 | 108 |
| 1969 | 210 |
| 1979 | 271 |
| 1989 | 253 |
| 2000 | 364[12] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долна Горица
Дола Шкемби (р. 1986), поетеса
Търпо Василев, български революционер, роден в Горна или Долна Горица
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 783100
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр.135.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 98. (на гръцки)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Paskal, Milo. Albania and the Balkan Entente // Balkan Studies 39 (1). Bulgarian Academy of Sciences, 1998. с. 111.
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008
| |||||
