Зърновско
Зърновско Zrnosko | |
---|---|
— село — | |
![]() Църквата „Св. св. Петър и Павел“ | |
Страна | ![]() |
Област | Корча |
Община | Пустец |
Географска област | Мала Преспа |
Надм. височина | 830 m |
Зъ̀рновско (произнасяно в местния диалект Зъ̀рноско, на албански: Zrnosko, Зърноско) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 4 километра югоизточно от общинския център Пустец, на брега на Голямото Преспанско езеро. В Зърновско живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Зърновско живеят 250 българи християни.[2]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зърновско има 120 българи екзархисти.[3] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Зърновско има 16 къщи със 109 жители.[4]
В 1911 година е осветена камбаната на църквата „Св. св. Петър и Павел“ с надпис „Боголюбивите и родолюбивите българи от гр. Струга“. В 2014 година камбаната изчезва.[5]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зърновцко (Зрновцко) има 15 къщи славяни християни.[6]
В 1939 година Миаг Секула от името на 20 български къщи в Зърновско подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[7]
В 2013 година официалното име е сменено от Зарошка (Zaroshkë) на оригиналното Зърноско (Zrnosko).[8]
Година | Население |
1900 | 250 |
1926 | 156 |
1945 | 201 |
1960 | 247 |
1969 | 307 |
1979 | 317 |
1989 | 322 |
2000 | 348[9] |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Ташев, Спас. Българските общностни в Западните Балкани, Т. I. Албания. София, Орбел, 2022. с. 177.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase. // Info Arkiv, 17 април 2013. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 2008-05-13
|