Направо към съдържанието

Шулин

Шулин
Shulin
— село —
40.8022° с. ш. 20.9106° и. д.
Шулин
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаПустец
Географска областМала Преспа
Надм. височина830 m
Населениеоколо 600-650 души (2007)

Шу̀лин (на албански: Shulin) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 600 – 650 жители.[1]

Селото е разположено на 3 km северозападно от общинския център Пустец, на брега на Голямото Преспанско езеро. В Шулин живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.

Според Раки Бело етимологията на името на селото е неясна. Българите в Мала Преспа са наричани презрително от албанците шуле. В съседната област Горна Преспа в Република Македония има село Шурленци. Местните жители се наричат шулинци.

Шулинската кула е обявена за паметник на културата в 1973 година.[2]

В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Шулин живеят 270 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шумен е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 35 къщи.[4]

Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 23 православни къщи с 375 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шулен има 80 българи екзархисти.[5]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Шумен в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[6]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Шулинъ има 23 къщи с 375 жители.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шулин има 30 къщи славяни християни.[8]

В 1939 година Гоге Ламбров от името на 37 български къщи в Шулин подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[9]

В 2013 година официалното име е сменено от Делас (Djellas, от diell, слънце) на оригиналното Шулин (Shulin).[10]

Година Население
1900 270
1926 531
1945 398
1960 265
1969 320
1979 371
1989 464
2000 502[11]
  1. Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
  2. Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  7. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  9. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  10. Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
  11. Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008