Шулин
| Шулин Shulin | |
|---|---|
| — село — | |
  Шулин | |
| Страна |  Албания |
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | около 600-650 души (2007) |
Шу̀лин (на албански: Shulin) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 600 – 650 жители.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 3 km северозападно от общинския център Пустец, на брега на Голямото Преспанско езеро. В Шулин живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Раки Бело етимологията на името на селото е неясна. Българите в Мала Преспа са наричани презрително от албанците шуле. В съседната област Горна Преспа в Република Македония има село Шурленци. Местните жители се наричат шулинци.
История[редактиране | редактиране на кода]
Шулинската кула е обявена за паметник на културата в 1973 година.[2]
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Шулин живеят 270 българи християни.[3]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 23 православни къщи с 375 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шулен има 80 българи екзархисти.[4]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Шумен в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[5]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Шулинъ има 23 къщи с 375 жители.[6]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шулин има 30 къщи славяни християни.[7]
В 1939 година Гоге Ламбров от името на 37 български къщи в Шулин подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[8]
В 2013 година официалното име е сменено от Делас (Djellas, от diell, слънце) на оригиналното Шулин (Shulin).[9]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
| Година | Население |
| 1900 | 270 |
| 1926 | 531 |
| 1945 | 398 |
| 1960 | 265 |
| 1969 | 320 |
| 1979 | 371 |
| 1989 | 464 |
| 2000 | 502[10] |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës. // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase. // Info Arkiv, 17 април 2013. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 2008-05-13
| |||||
Портал „