Туминец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Туминец
Tuminec
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Albania relief location map.jpg
40.8994° с. ш. 20.9392° и. д.
Туминец
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
Община Пустец
Географска област Мала Преспа
Надм. височина 1 080 m
Население (2007) около 950-1000 души

Туминец (на албански: Tuminec) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 950 - 1 000 жители.[1] На около час източно от село Туминец се намира манастирът „Света Марина“ и до него скалната църква „Света Богородица“ („Света Марина“). Енорийската църква в селото „Свети Димитър“ също е културен паметник на Албания.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 километра североизточно от общинския център Пустец, на полуостров в Голямото Преспанско езеро, на който от северната страна са разположени Конско и Стене от община Ресен на Република Македония. В Туминец живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Раки Бело името на селото може би произлиза от прилагателното тъмен и е свързано с дълбоката тъмна пропаст в Тумичката планина, която може би е първият носител на името. Местните жители се наричат тумичени.

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път Туминец е засвидетелствано в XVII век. Според местни легенди първоначално селото е било ниско на брега на езерото в местността Старо село, но след дигане на нивото на водата се преместило в подножието на Тумичката планина. В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Туманец живеят 360 българи християни.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 23 православни къщи с 220 души жители българи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Туменец има 520 българи екзархисти.[6] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Туменецъ има 23 къщи с 220 жители.[7]

В 1939 година Христо Темелков от името на 40 български къщи в Туменец подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.[8]

До 1970 година официалното албанско име на селото е Безмищ (Bezmisht), след което става Каламас, (Kallamas) от kallam, тръстика. В 2013 година името е сменено на оригиналното Туминец (Tuminec).[9]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преска - Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр.135.
  2. Objekte Fetare Monument Kulture. // Komiteti Shtetëror për Kultet. Посетен на 2015-08-13.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.241.
  4. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 125.
  5. Българите в Албания I част
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.170-171.
  7. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  8. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  9. Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase. // Info Arkiv, 2013-04-17. Посетен на 2016-10-29.