Албанско-български протокол (1932)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албанско-български протокол/
Protokolli shqiptaro-bullgar
Първа страница на протокола
Първа страница на протокола
Информация
Видпротокол на външни министри
Подписване9 януари 1932 г.
МястоСофия, Царство България
ПодписалиFlag of Albania.svg Мехмед Коница
Flag of Bulgaria.svg Андрей Тошев, Янко Сакъзов
СтраниКралство Албания, Царство България
Езикфренски
bg:Албанско-български протокол (1932) в Уикиизточник
Втора страница на протокола

Албанско-българският протокол (на албански: Protokolli shqiptaro-bullgar) е двустранно международно споразумение от 1932 година, подписано в София между Кралство Албания и Царство България, засягащо защитата на малцинствата от двете страни.[1] Протоколът не е ратифициран от албанската страна.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

След установяването на дипломатически отношения между двете страни в 1922 година, основният проблем в отношенията им е, че албанските власти не признават статута на българското малцинство в Албания. Едно такова признание би намесило Албания по-дълбоко в конфликта между София и Белград за македонските българи. Възстановената в 1919 година българска революционна организация ВМРО създава свои бази на албанска територия, от където провежда терористични нападения на територията на югославска Вардарска Македония, разположена между България и Албания. Белград е против признаването на българско малцинство в Албания, тъй като това противоречи на официалната югославска теза, че населението на Вардарска Македония е сръбско и би попречило на политиката на принудителна сърбизация в областта. По сходни причини Югославия в 1924 година блокира ратификацията на сходната спогодба „Калфов-Политис“ между България и Гърция. Въпреки това в 1930 година по време на Първата балканска конференция в Атина и особено на Втората балканска конференция в Истанбул в 1931 година албанската и българската делегация повдигат проблема с българското малцинство, но югославската страна се противопоставя.

Въпреки усилията на Белград, на 9 януари 1932 година в София е подписан протокол за взаимната защита на малцинствата в Албания и България от Андрей Тошев и Янко Сакъзов от българска страна и от Мехмед Коница от албанска. Двете страни се съгласяват да отворят училища с преподаване на съответните езици на малцинствата и се ангажират да изпълнят нужните стъпки пред съответните правителства, за да постигнат сключването на търговски договор. Протоколът предизвиква остра реакция в Кралство Югославия. Белград убеждава албанската страна да не подкрепи исканията на българската страна за ратификация на протокола. Албано-българските отношения се влошават допълнително в 1933 година, тъй като през март 150 български семейства са депортирани от селата Горна и Долна Горица.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pearson, Owen. Albania and King Zog, Volume 1. I.B.Tauris. ISBN 1845110137. с. 335.
  2. Боби Бобев: Албания не признаваше нашето малцинство заради натиск от Белград. 16 октомври 2017 г. Kanal3.bg.
  3. Paskal, Milo. Albania and the Balkan Entente. // Balkan Studies 39 (1). Bulgarian Academy of Sciences, 1998. с. 110-111.