Горни Дисан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горни Дисан
Горни Дисан
— село —
панорама
панорама
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 22.1° и. д.
Горни Дисан
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Неготино
Географска област Витачево
Надм. височина 585 m
Население 11 души (2002)
Пощенски код 1440, 1443
Горни Дисан в Общомедия

Горни Дисан (на македонска литературна норма: Горни Дисан) е село в Северна Македония, в Община Неготино.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото училище

В османски данъчен регистър от 1570 година е отбелязан манастир „Свети Архангели“ в близост до селото, който впоследствие е разрушен.[1]

В XIX век Горни Дисан е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена и изписана през ХІХ век. Представлява еднокорабна сграда с голяма олтарна апсида от изток.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 448 жители, всички българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дисан (Gorno-Dissan) има 280 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дисан (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Дисан (Grn.-Disan) като българо-мохамеданско (помашко) село.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дисан
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Камчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Ное Петров (Нойо, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Станоя Найдов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кюстендилската дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София 2006, с. 110.
  2. Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
     Портал „Македония“         Портал „Македония