Горни Дисан
| Горни Дисан Горни Дисан | |
| — село — | |
 панорама | |
  Горни Дисан | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Витачево |
| Надм. височина | 585 m |
| Население | 11 души (2002) |
| Пощенски код | 1443 |
| Горни Дисан в Общомедия | |
Горни Дисан (на македонска литературна норма: Горни Дисан) е село в Северна Македония, в община Неготино.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчен регистър от 1570 година е отбелязан манастир „Свети Архангели“ в близост до селото, който впоследствие е разрушен.[1]
В обобщен списък (иджмал дефтер) на обложени с данъка джизие селища, от 11 ноември 1636 година селото е записано като Горне Дисан в каза Тиквеш , с 45 немюсюлмански ханета.[2]
В XIX век Горни Дисан е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена и изписана през ХІХ век. Представлява еднокорабна сграда с голяма олтарна апсида от изток.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 448 жители, всички българи християни.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дисан (Gorno-Dissan) има 280 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дисан (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Горни Дисан пострадва по време на Междусъюзническата война. В Карнегиевата анкета Горна-Диссол е посочено като едно от петте български села в Тиквеш, опожарени от сърби.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горни Дисан е част от Дисанска община в Неготинска околия на Щипски окръг и има 162 жители.[8]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Дисан (Grn.-Disan) като българо-мохамеданско (помашко) село.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Атанасов Лашков от Прилеп е български кмет на Дисан от 15 ноември 1941 година до 9 септември 1944 година.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дисан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София 2006, с. 110.
- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 43 (превод А. Велков и П. Груевски).
- ↑ Тимјаничка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, The Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D.C., 1914, р. 316.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 103.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
| |||||||||||
