Направо към съдържанието

Горни Дисан

Горни Дисан
Горни Дисан
— село —
панорама
панорама
41.3933° с. ш. 22.1078° и. д.
Горни Дисан
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаНеготино
Географска областВитачево
Надм. височина585 m
Население11 души (2002)
Пощенски код1443
Горни Дисан в Общомедия

Горни Дисан (на македонска литературна норма: Горни Дисан) е село в Северна Македония, в община Неготино.

Старото училище

В османски данъчен регистър от 1570 година е отбелязан манастир „Свети Архангели“ в близост до селото, който впоследствие е разрушен.[1]

В обобщен списък (иджмал дефтер) на обложени с данъка джизие селища, от 11 ноември 1636 година селото е записано като Горне Дисан в каза Тиквеш , с 45 немюсюлмански ханета.[2]

В XIX век Горни Дисан е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена и изписана през ХІХ век. Представлява еднокорабна сграда с голяма олтарна апсида от изток.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 448 жители, всички българи християни.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дисан (Gorno-Dissan) има 280 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дисан (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Горни Дисан пострадва по време на Междусъюзническата война. В Карнегиевата анкета Горна-Диссол е посочено като едно от петте български села в Тиквеш, опожарени от сърби.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горни Дисан е част от Дисанска община в Неготинска околия на Щипски окръг и има 162 жители.[8]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Дисан (Grn.-Disan) като българо-мохамеданско (помашко) село.[9]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Атанасов Лашков от Прилеп е български кмет на Дисан от 15 ноември 1941 година до 9 септември 1944 година.[10]

Родени в Дисан
  • Велко Камчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[11]
  • Ное Петров (Нойо, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[12]
  • Станоя Найдов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кюстендилската дружина[13]
  1. Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София 2006, с. 110.
  2. Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 43 (превод А. Велков и П. Груевски).
  3. Тимјаничка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  7. Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, The Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D.C., 1914, р. 316.
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 103.
  9. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  10. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.