Младежко македонско дружество (Кюстендил)
| Младежкото македонско дружество | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Основатели | Григор Анастасов |
| Основана | 1894 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Кюстендил |
| Езици | български |
Младежкото македонско дружество“ е патриотична и просветна обществена организация на ученици македонски българи в Педагогическото училище в град Кюстендил, България.[1][2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Организацията е основана в 1894 година от Григор Анастасов от Кавадарци. Той заедно с още двама ученици отива при стария революционер и учител в Кюстендилското педагогическо училище Стоян Заимов, за да се допитат за смислеността на основаване на македонско младежко дружество и Заимов ги насърчава с думите „Нощите са тъмни. Вие сте млади и разполагате с тях и с младежки сили. Продължавайте да работите за освобождението на Македония от тежкото вековно турско иго“. Анастасов свиква тайно събрание на учениците македонци, на което е учредено Дружеството и е избран и за негов пръв председател.[4]
Организацията има и силен социалистически уклон, тъй като повечето от членовете ѝ са под влиянието на социалистическите идеи.[4]
Задачите на дружеството са:
- Да се грижи за самообразованието и културното повдигане на своите членове - младежи от Македония;
- Да бъде в контакт с емиграцията и със зародилата се вече организация;
- Да възпитава младежите в дух на родолюбие.[4]
Организацията прави чести събирание за съобщаване на новиниот Македония и за четене на реферати по научни проблеми,[4] като най-голямо значение се отделя на тези, третиращи българските въстания и биографияте на революционери като Ботев, Левски, Раковски и други.[5]
Образуван е македонски театър с главни артисти Христо Чемков и Иван Бърдаров.[4]
В 1895 година, когато започва Четническата акция на Македонския комитет, Дружеството активно подпомага и съдейства четите, навлизащи в Македония. Дружеството е посетено няколко пъти и от самия председател на Македония комитет Трайко Китанчев, който ги насърчава с думите „Ако искате да бъдете полезни на родната земя, след като свършите науките си, заминете за родните си села и градове и като учители пръскайте светлината просветата и работете за политическото събуждане на народа“.[4] Почти всички членове на Дружеството наистина заминават за Македония като учители и революционери.[5]
- Членове на дружеството
| Име | Родно място | Бележка |
|---|---|---|
| Григор Анастасов | Кавадарци | деец на ВМРО |
| Лазар Томов | Годлево | учител, деец на ВМОРО, председател на Серския окръжен комитет |
| Димитър Попиванов | Годлево | един от основателите на Софийската опера и на Музикалната акедемия |
| Симеон Попконстантинов | Годлево | учител, мехомийски войвода на ВМОРО |
| Христо Чемков | Щип | деец на ВМОРО, загинал на 24 май 1898 г. |
| Ефрем Чучков | Щип | войвода на ВМОРО |
| Мише Развигоров | Щип | деец на ВМОРО, загинал на 3 април 1907 г. |
| Никола Каранджулов | Прилеп | учител, войвода на ВМОРО, загинал на 10 август 1904 г. |
| Трайче Христов | Велес | деец на ВМОРО, загинал в сражение |
| Петър Стоев | Свиленград | деец на ВМОРО, умрял в заточение на 15 юли 1902 г. |
| Тасе Гюрков | Щип | деец на ВМОРО, убит от турци |
| Григор Манасиев | Кратово | войвода на ВМОРО, загинал на 25 септември 1903 г. |
| Д. Панов | Щип | |
| Атанас Кралев | Куманово | деец на ВМОРО, убит в Скопско |
| Иван Бърдаров | Щип[5] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Попова, Росица К. Симеон Попконстантинов // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет – гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 9.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 325.
- ↑ а б в г д е Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 10.
- ↑ а б в Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 11.
