Милан Попмихайлов
| Милан Попмихайлов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Милан Попмихайлов в Общомедия | |
Милан Попмихайлов Михайловски (изписване до 1945 година: Миланъ попъ Михайловъ) е български революционер, Тиквешки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Милан Попмихайлов е роден през 1881 година в Кавадарци[3], тогава в Османската империя в семейството на свещеник Михайле Михайловски. Завършва основно българско училище и II клас в българската прогимназия в Кавадарци, след което заминава за столицата Цариград, където завършва III клас в местното българско училище и постъпва в Цариградската българска духовна семинария. В семинарията е сред основателите на революционен кръжок, а по-късно става и ръководител на Цариградския революционен комитет на ВМОРО.[1]
След завършването на семинарията в 1902 година, е назначен за главен български учител в Кавадарци, където става един от петимата членове на Тиквешкия окръжен революционен комитет заедно с Лазар Мишев, Христо Попантов, Иван Льомчев и Александър Спирков. Заедно с войводата Петър Юруков укрепват позициите на революционната организация в Тиквеш.[1]
През пролетта на 1903 година на Тодоровден се среща пристигналия начело на чета в Тиквеш Борис Сарафов и заминава за Цариград и оттам като огняр на кораб за България, за да организира доставяне на оръжие за Тиквешко. Същевременно Мишев става нелегален секретар на Тиквешката чета, Спирков става нелегален в Прилепската и загива в сражение, а Льомчев е арестуван. В България Попмихайлов намира оръжие и организира чета. Заедно с Тимо Ангелов заминава за Пловдив, за да приготвят адска машина, с която да се взриви влакът по линията Одрин - Цариград. На 26 юли при изнасяне на куфара с бомбата от къщата на Михаил Герджиков, тя се взривява и убива Попмихайлов, Ангелов и още един мъж и една жена.[1][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 7.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
- ↑ Или през 1880 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 378.
- ↑ Милан п. Михайловъ // „Независима Македония“ III (121). София, СМЕО, 7 август 1925. с. 2.
