Любен Апостолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Апостолов
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1914 – 1944
Служил на Национално знаме на България България
Военно формирование 1-ви пехотен полк
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник, командир на 56 пехотен велешки полк по време на Втората световна война (1941 – 1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Апостолов е роден на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи в Първи пехотен македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 9 март 1916 година завършва 37-ият випуск на Военното училище в София. Служи в 1-ви пехотен софийски полк, от 1922 г. служи в 13 пограничен участък, а от следващата година служи в 6 пехотна дружина. През 1928 г. е назначен за началник на подучастък от 22-ри граничен участък. От 1930 г. служи в 30 пехотен шейновски полк, след което от 1933 г. е началник на секция в Щаба на войската. През 1939 г. е назначен за началник на Инвалидния дом, на която служба е в началото на Втората световна война (1941 – 1945).

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

От септември 1942 до 1944 година Апостолов командва 56 пехотен велешки полк. При антипартизанска акция той заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа, извършен на 16 юни 1943 година. Касае се за местни младежи, които са помагачи и симпатизанти на нелегалните и са задържани същия ден по домовете им. След Деветосептемврийският преврат е уволнен от армията на 13 септември 1944 година.[1] През ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Пред съда твърди, че не е участвал лично в акцията, а е издал заповедта за разстрел, понеже му е докладвано, че се касае за участници в съпротивата, пленени по време на сражение. Съгласно разпорежданията, действащи по онова време в армията, спрямо тях не се прилага Женевската конвенция за военнопленниците и те следва да се разстрелват на място. Осъден е на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., стр. 9
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 75.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България