Никола Бунев
| Никола Бунев | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
| Етнос | българи |
| Семейство | |
| Деца |
Борис Бунев Мара Бунева |
Никола (Нико) С. Бунев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Бунев е роден в западномакедонския град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва шести клас в българското педагогическо училище в Скопие, след което се занимава с учителство и търговия. Присъединява се към ВМОРО и е тетовски околийски ръководител. Жени се за Анна Захова Манова,[1] чиято майка е от рода на Георги Хаджиристич.[2] С нея имат шест деца - Борис Бунев, Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата, Еленка, Мара Бунева, която през 1928 година убива Велимир Прелич и се самоубива, Надя (Надежда), починала от туберкулоза през 1928 година в Швейцария,[3] и Вера (женена за свещеник Георги Николов[4]).[5] Съществува македонистка теза за седмо дете – Васил Бунев, станал сръбски офицер. Тя се появява за пръв път в статия на Спасе Шуплиновски, дългогодишен журналист в югославския комунистически печат. Статията се публикува в скопския вестник „Дневник“ през 2006 година, но не се потвърждава от достоверни източници.
Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов и е кмет на Тетово в периода на българско управление между 1915-1918 година.[6] Председател е и на местния клон на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. В края на войната заминава за България, където предава на властите архивите и значителна сума пари, след което се завръща в Тетово с помощта на американския пълномощен министър в София.[1]
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. На годишнината от това събитие почитателите ѝ винаги организират помен. Родителите ѝ които живееяг в Тетово, тогава под албанска власт, са канени и присъстват на тях.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 367.
- ↑ „Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић - живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5.“, архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115062613/http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf, посетен 15 януари 2014
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 370.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 321.
- ↑ „Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009“, архив на оригинала от 16 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120216144048/http://www.bulgariansindetroit.com/Bulgarian/newsletter/2009/April_09.html, посетен 16 февруари 2012
- ↑ Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
- ↑ Васил Бойдев От поручик до генерал. Спомени. ISBN 978-954-509-475-0, Военно издателство, 2012.
| Васа Богоевич | → | кмет на Тетово (1915 – 1918) |
→ | ? |
Портал „