Направо към съдържанието

Никола Бунев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Бунев
български революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1941 г.
Семейство
ДецаБорис Бунев
Мара Бунева
Обява на Тетовското градско общинско управление, публикувана във вестник „Родина“, подписана от председателя на кмета Никола Бунев, 22 март 1918 година

Никола (Нико) С. Бунев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Бунев е роден в град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва шести клас в българското педагогическо училище в Скопие, след което се занимава с учителство и търговия. Присъединява се към ВМОРО и е тетовски околийски ръководител. Жени се за Анна Захова Манова,[1] чиято майка е от рода на Георги Хаджиристич.[2] С нея имат шест деца – Борис Бунев, Лазар, Еленка, Мара Бунева, която през 1928 година убива Велимир Прелич и се самоубива, Надя (Надежда), починала от туберкулоза през 1928 година в Швейцария,[3] и Вера (женена за свещеник Георги Николов[4]).[5]

Съществува македонистка теза за седмо дете – Васил Бунев, станал сръбски офицер. Тя се появява за пръв път в статия на Спасе Шуплиновски, дългогодишен журналист в югославския комунистически печат. Статията се публикува в скопския вестник „Дневник“ през 2006 година, но не се потвърждава от достоверни източници.[6]

Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов и е кмет на Тетово в периода на българско управление между 1915 и 1918 година.[7] Председател е и на местния клон на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. В края на войната заминава за България, където предава на властите архивите и значителна сума пари, след което се завръща в Тетово с помощта на американския пълномощен министър в София.[1]

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. На годишнината от това събитие почитателите ѝ винаги организират помен. Родителите ѝ, които живееят в Тетово, тогава под албанска власт, са канени и присъстват на тях.[8]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бунев
(1887 – ?)
 
Анна Захова
Манова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
(1895 – 1967)
 
Лазар Бунев
(? – 1928)
 
Еленка Бунева
 
Мара Бунева
(1902 – 1928)
 
Надежда Бунева
(? – 1928)
 
Вера Николова
(1916 – 2012)
 
Георги Николов
(1906 – 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милко Бунев
(1931 – 2013)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Мария Бунева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 367.
  2. Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић - живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5., архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115062613/http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf, посетен на 3 август 2013 
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 370.
  4. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 321.
  5. Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009, архив на оригинала от 16 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120216144048/http://www.bulgariansindetroit.com/Bulgarian/newsletter/2009/April_09.html, посетен на 3 август 2013 
  6. Дневник (1754). Скопие, 18 март 2006.
  7. Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
  8. Васил Бойдев От поручик до генерал. Спомени. ISBN 978-954-509-475-0, Военно издателство, 2012.
Васа Богоевич кмет на Тетово
(1915 – 1918)
?