Борис Бунев
| Борис Бунев | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Семейство | |
| Баща | Никола Бунев |
| Братя/сестри | Мара Бунева |
| Борис Бунев в Общомедия | |
Борис Николов Бунев, известен и с псевдонима Боров, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Борис Бунев е роден в 1895 година[1] в сравнително заможно семейство от Тетово. Син е на българския революционер Никола Бунев, а сестра му е терористката на ВМРО Мара Бунева, която постъпва в редиците на революционната организация благодарение на него.[2][3]
Борис Бунев учи в българската търговска гимназия в Солун. След Междусъюзническата война заминава за София. Там завършва Военната академия и става кавалерист в конния полк на царската гвардия. По-късно участва и в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. Тя се омъжва за един от най-добрите приятели на брат си – кавалерийския офицер Иван Хранков, като запазва бащината си фамилия.
Борис Бунев напуска армията скоро след края на войната и постъпва в редиците на ВМРО, като става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи.[4] Заселва се в Петрич по настояване на революционния комитет. Бунев е протоколчик на VI конгрес на ВМРО през февруари 1925 година в Сърбиново, на който Иван Михайлов е избран за председател на Централния комитет. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година Бунев е един от главните организатори на защитата на Петричко от гръцките нашественици. Като околийски боеви инструктор той е избран за помощник на войводата Георги Въндев, оглавяващ бойния щаб.[5]
След смъртта на сестра си Мара, той участва активно във всички акции на организацията. Става много близък с лидера на ВМРО – Иван Михайлов, който в знак на благодарност в името на сестра му му става кум. Известно време Борис Бунев живее в Скопие.[6] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.
През 1934 година е осъден като член на ВМРО след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Излежава присъдата си в Софийския централен затвор, от където е освободен през 1939 година с обща амнистия.
След налагането на комунистическата власт, Борис Бунев е арестуван на 10 септември 1944 година. Затворен е в концентрационния лагер на остров Белене, откъдето е пуснат на свобода през 1953 г. с групи оцелели политически затворници след смъртта на Сталин.[7]
Умира в 1967 година в София.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 43.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 - 376.
- ↑ Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр. 31 – 33
- ↑ Мара Бунева[неработеща препратка], посетен на 9 март 2007 г.
- ↑ Тараков, Тодор. „Петричкият инцидент“ и участието на местното население в защитата на българската територия. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 25.
- ↑ ((mk)) ВМРО – Силата на българския дух Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., посетен на 9 март 2007 г.
- ↑ Борис и Милко Буневи – кръвта не става вода Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., посетен на 9 март 2007 г.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 63.
Портал „