Борис Бунев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Бунев
български революционер

Роден
Починал
около 1955 г. (60 г.)

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Семейство
Баща Никола Бунев
Братя/сестри Мара Бунева
Борис Бунев в Общомедия

Борис Николов Бунев, известен и с псевдонима Боров, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Бунев с жена си, 1929 година. Картичката е надписана от него за М. Милев. Източник: ДА „Архиви“

Борис Бунев е роден 1895 година[1] в сравнително заможно семейство от Тетово. Син е на българския революционер Никола Бунев, а сестра му е терористката на ВМРО Мара Бунева, която постъпва в редиците на революционната организация благодарение на него.[2][3]

Борис Бунев учи в българската търговска гимназия в Солун. След Междусъюзническата война заминава за София. Там завършва Военната академия и става кавалерист в конния полк на царската гвардия. По-късно участва и в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. Тя се омъжва за един от най-добрите приятели на брат си – кавалерийския офицер Иван Хранков, като запазва бащината си фамилия.

Борис Бунев напуска армията скоро след края на войната и постъпва в редиците на ВМРО, като става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи.[4] Заселва се в Петрич по настояване на революционния комитет. Бунев е протоколчик на VI конгрес на ВМРО през февруари 1925 година в Сърбиново, на който Иван Михайлов е избран за председател на Централния комитет. По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година Бунев е един от главните организатори на защитата на Петричко от гръцките нашественици. Като околийски боеви инструктор той е избран за помощник на войводата Георги Въндев, оглавяващ бойния щаб.[5]

След смъртта на сестра си Мара, той участва активно във всички акции на организацията. Става много близък с лидера на ВМРО – Иван Михайлов, който в знак на благодарност в името на сестра му му става кум. Известно време Борис Бунев живее в Скопие.[6] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.

През 1934 година е осъден като член на ВМРО след преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Излежава присъдата си в Софийския централен затвор, от където е освободен през 1939 г. с обща амнистия.

След налагането на комунистическата власт, Борис Бунев е арестуван на 10 септември 1944 г. Затворен е в концентрационния лагер на остров Белене, откъдето е пуснат на свобода през 1953 г. с групи оцелели политически затворници след смъртта на Сталин.[7]

Умира около 1955 година[1] или в 1967 година в София.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 43.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 363 - 376.
  3. Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31 – 33
  4. Мара Бунева, посетен на 9 март 2007 г.
  5. Тараков, Тодор. „Петричкият инцидент“ и участието на местното население в защитата на българската територия. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 25.
  6. ((mk)) ВМРО – Силата на българския дух, посетен на 9 март 2007 г.
  7. Борис и Милко Буневи – кръвта не става вода, посетен на 9 март 2007 г.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 63.
     Портал „Македония“         Портал „Македония