Матей Геров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Матей Геров
български журналист

Роден
Починал
20 август 1918 г. (46 г.)

Етносбългари
Учил вЛозански университет
ПартияСъюз на българските конституционни клубове
Матей Геров в Общомедия

Матей Геров е български журналист и революционер от Македония, деец на Женевската група и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Либералната партия (радослависти). Използва псевдоними като А. Лесев, Беломорски, д-р Ницев, Йеромонах Урош, Лаврентий, Маестро Матей, Урошев, Aulus.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Матей Геров е роден на 14 октомври 1871 година в Тетово, тогава в Османската империя. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В 1895 година завършва медицина в Лозанския университет, Швейцария,[3] със стипендия на Евлоги Георгиев.[4] След това следва право в Лозана. През 1895 година по време на Четническата акция на Македонския комитет в Лондон се среща с Уилям Гладстон. Публикува статии в бернския вестник „Бунд“. През 1896 година се установява в Стара Загора. В 1899 година е редактор-стопанин на излизащия в града вестник „Отбрана“, който е на антисемитски позиции и се бори с безбожието и социализма.[5] Пише във вестника с псевдоним йеромонах Урош и председателства местното македонско дружество. Пише и редактира вестниците „Реформи“, „Свободна мисъл“, „Отечество“, „Вечерна поща“, „Дневник“, „Народни права“ и други.

брой №1 на вестника на Геров „Отбрана“, 6 януари 1899 г.

Следва в Юридическия факултет на Софийския университет от 1899 година, а на 27 септември 1903 година записва последния си семестър в Юридическия факултет на Белградския университет.[6] Обвинен е във фалшификация на два доктората – по медицина и по право.[7]

Като член на ВМОРО от крилото на сарафистите посреща Борис Сарафов при посещението му в Белград при сръбските държавници през ноември 1903 година. Там поддържа програмата на Македонския клуб и на вестник „Балкански гласник“. Играе ролята на посредник между Сарафов и Света Симич, пълномощен министър в София.[8] В Белград с него се среща Михаил Думбалаков, който го описва така:

Крайно даровит, тоя човек разполагаше с едно убедително слово, пред което малцина устояваха... Позьор, но едновременно общителен и с подвижен уми, той си бе създал една, макар и не много завидна репутация, на хитър и ловък човек...[9]

В Сърбия Геров успява да получи голяма сума пари от сръбската хазна, но ръководителите на сръбската организация установяват, че той се опитва да ги измами, опитват се да го арестуват в 1904 година, но Геров успява да се спаси и минава в Земун на австро-унгарска територия. Другият член на мисията му обаче Григор Соколов минава на сръбска страна и става един от основните войводи на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На отправените му по-късно упреци относно тази мисия Борис Сарафов отговаря „Докато Македония мине моста на свободата, ще използува дружбата и на дявола“.[10]

През 1907 година Матей Геров като редактор във вестник „Балканска трибуна“ е арестуван по подозрение за съучастие в убийството на българския министър-председател Димитър Петков, но по-късно е освободен[11].

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Тетово.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Адютант е в 14-а воденско дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен и сребърен кръст „Свети Александър“.[13]

Геров като опълченец

Ден преди началото на Междусъюзническата война Матей Геров съобщава на Симеон Радев:

Знаеш ли новината? Утре нападаме сърбите.

Скоро след това при друга тяхна среща Матей Геров казва на Радев:

Бити сме, братко, бити сме по цялата линия, от Видин до Егейско море[14].

След войната Матей Геров е изпратен във Франция, за да лобира в полза на България, но дейността му е неуспешна[15].

Политически редактор е на вестник „Воля“, но напуска след скандал с д-р Никола Генадиев в 1914 година.[16] Заминава за Цариград, където заедно с Наум Тюфекчиев се захваща с бизнес с оръжие, от който забогатява.[8]

Близък приятел е на Никола Бунев, баща на Мара Бунева и кмет на Тетово по време на Първата световна война.

Матей Геров умира в София на 18 август 1918 година, прегазен от автомобил на булевард „Цар Освободител“ в София.[17][18]

По повод 20-годишнината от кончината му д-р Иван Строгов и П. Теодоров пишат за него:

Един голем българин, един пламенен патриот, един даровит публицист и първостепенен общественик - това бе Матей Геров... Отдаден всецяло на святото дело за освобождението на неговата родина - Македония, свързвайки винаги нейната свобода с онази на България, на целия български народ, с перо и слово и самоотвержено той им служи до последно издихание.[19]

Петър Карчев го описва така:

Матей Геров беше много находчив и духовит човек. Живял беше доста време във Франция и знаеше много добре френския език. Беше среден ръск човек, широкоплещест, с побеляла вече коса и мустаци. Очите му бяха големи, кестеняви, ококорени. Лицето му имаше жълто-мургав цвят, зъбите му бяха чисти, бели, запазени, естествени... Матей Геров беше македонски българин, родом от Тетово. В македонското движение взимаше активно участие. Принадлежеше към върховистката групировка, с голямо възхищение говореше за бившия върховистки водач генерал Цончев. Възхищаваше се също на Борис Сарафов, разбиранията на когото не съвпадаха напълно с тези на върховистите.[20]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5, 15, 37, 47, 58, 61, 98, 107.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. Стателова, Елена. Евлоги Георгиев и свободна България. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987. с. 80.
  5. 103.БПП 4913 Отбрана. // Библиотека „Родина“ - Стара Загора. Периодичен печат. Стара Загора 1882 – 1944. 30 април 2013 г..
  6. Архив Србије, Белград, ф. ВШ, V- 114/1903
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 57 - 58.
  8. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 249.
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 57.
  10. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 62 – 63.
  11. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Димитър Петков, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150227/http://www.krumblagov.com/fifty/13.php, посетен на 2010-01-31 
  12. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 176.
  14. Радев, Симеон, „Това което видях от Балканската война“, Народна култура, София, 1993 г.
  15. Илчев, Иван, „България и Антантата през Първата световна война“, Наука и Изкуство, София, 1990 г.
  16. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 287, 346, 347.
  17. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 350.
  18. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 95-96.
  19. Теодоровъ, П. Матей Геровъ 1872 - 1918. // Илюстрация Илиндень 10 (110). Илинденска организация, Декемврий 1939. с. 4 - 7.
  20. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 348-349.