Виктор Акимович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Акимович
Виктор Аќимовиќ
журналист
Роден
Починал
21 декември 1987 г. (72 г.)

Виктор Акимович (на македонска литературна норма: Виктор Аќимовиќ) е деец на НОВМ, югославски и македонски публицист, новинар, филмов оператор. Известен е като македонския Рихард Зорге[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 май 1915 година в град Тетово в семейството на шивача Лазар и жена му Параскева Герасимова от Прилеп. Прадядо му Стойко Акимович от Пакошево е първият учител на сръбската пропаганда в Тетово през 1861 година, а дядо му Любомир Акимович също е сръбски учител. Докато Македония е в рамките на Югославия семейството му се радва на привилегии като видна просръбска фамилия.

Още като ученик в основното училище се занимава с фотография. От 1932 до 1934 година учи в средно земеделско училище в Крижевци, Хърватия. Там се запознава с комунистическите идеи и е осъден на 14 дни затвор и изключване от училището за разпространяване на комунизъм. През ноември 1934 започва да издава първия си вестник „Тетовске новине“, като в редактирането му помага Боро Аткович. Вестникът е забранен, но Акимович продължава да го издава още известно време. Сприятелява се с Кочо Рацин, Павел Шатев и Антон Панов. Жени се два пъти, първия път за словенката Милена Година.

През 1939 година издава единствения брой на промакедонския вестник на сръбски език „Южна Стварност“.[2] През 1944 година се включва в Комунистическата съпротива във Вардарска Македония като фотограф на Главния щаб на НОВ и ПОМ[3].

През март 1949 е арестуван и през 1950 година според присъдата е обвинен, че по време на българското управление във Вардарска Македония е имал контакт с администрацията и през септември 1944 година е избран за член на инициативния комитет заедно с Мирко Стефановски и Георги Киселинов, а този комитет, пак според присъдата има за цел да представлява управлението на Независима република Македония начело с Иван Михайлов.

През 1948 година Коминформбюрото му изпраща писмо, в което иска да работи като негов информатор. Акимович отхвърля идеята, но е арестуван и осъден на четири години затвор с обвинение, че се опитал да избяга в Унгария. През 1973 година УДБА следи академик Иван Катарджиев под съмнение, че той Акимович и Венко Марковски подготвят държавен преврат[4]. Умира в Скопие на 21 декември 1987 година.[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

От 1960 г. е на свободна практика като член на дружеството на художниците за приложни изкуства на Македония и тв репортер на свободна практика в информационно-политическия сектор на Радио-телевизия Скопие. Сред наградите на Акимович за филми и снимки са „Сребърен плакет“ (1967) за филма „Циркус интернационал“ от Първия фестивал в Скопие „Срещите на солидарността“, първа награда на Фестивала за аматьорски филм в Скопие на следващата година, „Сребърен плакет“ на Международния филмов фестивал за аматьорски филми в Кан за филма „Бял гълъб“. „Бронзов плакет“ от Международния филмов фестивал в Люксембург за филма „Циганска молитва“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катарџиев, Иван. Борба до победа: Студии и статии, Мисла, 1983.
  2. Катарџиев, Иван. За весникот „Јужна стварност“ – Прилог кон проучувањето на македонскиот печат пред почетокот на Втората светска војна, „Историја“, VII, 2, Скопје, 110–126
  3. Кратки биография на Виктор Акимович
  4. Колку УДБ-а беше нашата судба
  5. Ристовски, Блаже, Портрети и процеси од македонската литературна и национална историjа Култура, 1990, vol. 2
     Портал „Македония“         Портал „Македония