Виктор Акимович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Акимович
Виктор Аќимовиќ
журналист
Роден
Починал

Виктор Акимович (на македонска литературна норма: Виктор Аќимовиќ) е деец на НОВМ, югославски и македонски публицист, новинар, филмов оператор. Известен е като македонския Рихард Зорге[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 май 1915 година в град Тетово в семейството на шивача Лазар и жена му Параскева Герасимова от Прилеп. Прадядо му Стойко Акимович от Пакошево е първият учител на сръбската пропаганда в Тетово през 1861 година, а дядо му Любомир Акимович също е сръбски учител. Докато Македония е в рамките на Югославия семейството му се радва на привилегии като видна просръбска фамилия.

Още като ученик в основното училище се занимава с фотография. От 1932 до 1934 година учи в средно земеделско училище в Крижевци, Хърватия. Там се запознава с комунистическите идеи и е осъден на 14 дни затвор и изключване от училището за разпространяване на комунизъм. През ноември 1934 започва да издава първия си вестник „Тетовске новине“, като в редактирането му помага Боро Аткович. Вестникът е забранен, но Акимович продължава да го издава още известно време. Сприятелява се с Кочо Рацин, Павел Шатев и Антон Панов. Жени се два пъти, първия път за словенката Милена Година.

През 1939 година издава единствения брой на промакедонския вестник на сръбски език „Южна Стварност“.[2] През 1944 година се включва в Комунистическата съпротива във Вардарска Македония като фотограф на Главния щаб на НОВ и ПОМ[3].

През март 1949 е арестуван и през 1950 година според присъдата е обвинен, че по време на българското управление във Вардарска Македония е имал контакт с администрацията и през септември 1944 година е избран за член на инициативния комитет заедно с Мирко Стефановски и Георги Киселинов, а този комитет, пак според присъдата има за цел да представлява управлението на Независима република Македония начело с Иван Михайлов.

През 1948 година Коминформбюрото му изпраща писмо, в което иска да работи като негов информатор. Акимович отхвърля идеята, но е арестуван и осъден на четири години затвор с обвинение, че се опитал да избяга в Унгария. През 1973 година УДБА следи академик Иван Катарджиев под съмнение, че той Акимович и Венко Марковски подготвят държавен преврат[4]. Умира в Скопие на 21 декември 1987 година.[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

От 1960 г. е на свободна практика като член на дружеството на художниците за приложни изкуства на Македония и тв репортер на свободна практика в информационно-политическия сектор на Радио-телевизия Скопие. Сред наградите на Акимович за филми и снимки са „Сребърен плакет“ (1967) за филма „Циркус интернационал“ от Първия фестивал в Скопие „Срещите на солидарността“, първа награда на Фестивала за аматьорски филм в Скопие на следващата година, „Сребърен плакет“ на Международния филмов фестивал за аматьорски филми в Кан за филма „Бял гълъб“. „Бронзов плакет“ от Международния филмов фестивал в Люксембург за филма „Циганска молитва“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катарџиев, Иван. Борба до победа: Студии и статии, Мисла, 1983.
  2. Катарџиев, Иван. За весникот „Јужна стварност“ – Прилог кон проучувањето на македонскиот печат пред почетокот на Втората светска војна, „Историја“, VII, 2, Скопје, 110–126
  3. Кратки биография на Виктор Акимович
  4. Колку УДБ-а беше нашата судба
  5. Ристовски, Блаже, Портрети и процеси од македонската литературна и национална историjа Култура, 1990, vol. 2
     Портал „Македония“         Портал „Македония